Всеки човек принадлежи към определен род и като негов член трябва да съхранява традициите, разбиранията и принципите на прадедите си. От друга страна човек е подвластен на чувствата си. И много труден момент настъпва, когато трябва да се избира между рода и сърцето.
Всеизвестна е огромната бащина обич. В миналото царете са я пренебрегвали в името на родовия дълг. В историята се срещат много примери за използването на брака като форма за сключване на политически съюз. Владетелят, като всеки бащар би искал детето му да е щастливо. Но интересите на наследника биват изместени от интересите на народа, чийто управляващ е той. В тези случаи бащата-цар се изживява като баща на народа си. Поставя своите и на родните си деца предпочитания след дълга към род и отечество.
Такъв начин на политика е използвал и цар Иван Асен ІІ в своето управление. Той омъжва дъщерите си за видни владетели и постига мирно разрешаване на политическите проблеми.
Друг е въпросът, че не всички управници са съблюдавали тези принципи. Но и не всички са записани в историята като велики владетели.
Има хора, които не са готови да жертват любовта си в името на родовия дълг. Наскоро холандският престолонаследник принц Джо Фрисо се отказа от правото си да наследи трона, след като не получава подкрепата от правителството да се ожени за годеницата си. Преди време тя е била любовница на известен криминален престъпник. Ето как един човек загърбва възгледите и разбиранията на рода си и си вслушва в гласа на сърцето.
Изборът между двете възможности изглежда лесен, на към него трябва да се подходи с много внимание, защото той може да промени коренно живота на човек. Естествено, че всеки в днешно време би следвал дълга към сърцето. Но не бива да забравяме откъде идваме, не бива да прекъсваме връзките си с рода. Именно рода и семейството спомагат за изграждането на човека като личност, отстоявяща интересите си.
