И мислиш, че ще бъда по-щастлива,
щом с лъжи красиви вечно ме засипваш?!
Това, че се усмихвам, тъгата в мене скрила,
значи ли отново да опитваш?
Разбирам те, че още я обичаш.
В сърцето ти горят искри.
Дори с думи все да го отричаш,
аз знам, че тя в тебе още спи.
С мен си тялом, духом с нея…
Нима не дава ти и миг покой?!
Как мога по-нататък да живея,
щом знам, че никога не ще си мой?
И чувствам нощите самотни,
макар в леглото ти да спиш до мен.
В сърцето ми са чувствата сиротни,
знам губя те аз ден след ден.
И често слушам, докато бълнуваш.
Името й с нежност ти шептиш.
Какво ли , мисля си, сънуваш?
За кой ли път ще ми изневериш?
Посрещам те отново на вратата,
усещам миризма на чужд парфюм,
целуваш ме, това нали е част в играта:
Съмнение да не пробегне в моя ум.
Червени рози със бутилка вино
и мислиш, че така ще се прикриеш!?
Е, сметката ти май излезе крива,
От мене няма как това да скриеш…
Нима се мислиш, че не забелязвам,
когато телефонът позвъни,
аз дигам, ало казвам,
а другият отсреща си мълчи…
И късно посред нощ дочувам стъпки,
и празно е пак мястото до мен.
Нима не те полазват тръпки,
че мога да те хвана някой ден?
Мислиш може би, че съм заспала?
Трябва да ти кажа, че грешиш!
Чувам те, че идваш щом се зазорява,
връщаш се при мен да си доспиш.
И питам се защо ти трябва да ме мамиш?
Кажи ми просто, че желаеш да се разделим?
Защо ли истината пак от мене пазиш,
Вместо по пътищата си да продължим?
Ти имаш нея…не всъщност знам!
Тя не е жена за всеки ден.
Нужно ти е нещо за резерва…
Резервата е да си с мен…
