Живели си някога дните на седмицата, весело и задружно, в една къщичка накрая на гората.
Понеделник бил най-сериозен. От сутрин до вечер се трудел и каквото свършел по-хубаво не можело и да стане. Никога не се оплаквал или предевявал каквито и да било претенции, досаттъчно му било да си работи тихомълком, вглъбен в себе си.
Вторник бил много любопи- тен. Все разпитвал за това или онава и лошото било, че никога не оставал доволен от отговорте. Продължавал да преследва събеседника си, докато той вече извън кожата си, не бил принуден да го изгони.
Сряда пък предпочитал да се забавлява с приятели. Канел или ходел на гости. Посещавал всички барове и купони в града и изобщо водел светски живот.
За разлика от сряда, четвъртък бил домошар. Четял книги, гледал телевизия или да хранел своите 7 златни рибки.
Петък бил вечно начумерен. Непрекъснато се оплаквал от всичко и от всички, никога не бил доволен от каквото и да е. Ту небето било прекалено мрачно, ту пък имало твърде силно слънце. Все нещо не било както трябва.
Събота и Неделя били като две капки вода. Хубави, напети, стройни девойки. По цял ден се преобличали, гласяли се и излизали да се разхождат в парка, за да могат всички да видят новите им дрехи.
И така продължавали да си живеят всички в мир и задружие… или не съвсем. С всеки изминат ден останалите шест дена от седмицата все повече започвали да се подиграват на работливия понеделник. Обиждали го и се надсмивали над неговата добросъвестност и изпълнителност, защото истината била, че той вършел цялата работа в къщата, докато другите само лентяйствали. Понеделник дълго време не казвал нищо, защото не искал да се кара с тях, но един ден не издържал повече и решил да си тръгне. Взел инструментите си и в една студена, зимна вечер напуснал дома, където преди това царяло щастие и задружие.
На другата сутрин, шестте дена от седмицата се събудили от студ. Понеделник го нямало и никой не бил запалил печката. Всички много се учудили къде е техния приятел. Търсили го тук и там, но него го нямало. Тогава петък казал:
-Хей, братчета. Оставете го този надувко. Ние и без него можем да се спарвим
-Да! Точно така!-извикали задружно останалите.
Но лесно е да се каже, а трудно да се направи. Закуската не била готова, а никой от дните на седмицата не можел да готви. Дървата не били нацепени, животните в обора не били нахранени, снегът бил затрупал входа на къщата и не можело да се излезе, водата в кладенеца била замръзнала и изобщо всичко било пълна трагедия.
Дните на седмицата се заловили всеки с някаква работа, но резултатът бил плачевен. Вторник паднал в кладенеца, но за щастие се отървал само с лека настинка. Сряда се порязал с брадвата докато цепел дърва, четвъртък счупил лопатата за сняг в един камък, Петък дал просто на прасетата и помия на кокошките, като дълго време след това се чудел защо не ядат. А колкото се отнася за Събота и Неделя. То тяхната закуска изобщо не можела да се сдъвче.
Така минала една година, а положението не се оправяло. Къщата била занемарена и непочистена, покривът бил протекал, животните избягали, а дните на седмицата ходели окъсани и измършавели. При една голяма буря, напоправяната дълго къща се срутила и нашите приятели останали сами сред гората.
Тръгнали те да се скитат по снега без да знаят къде да отидат. Изведнъж пред очите им изникнала къща, не къща, а цял палат, до който се намирал обширен обор с всякакви животни. Почукали нашите шестима другали на вратата и кой мислите, че им отворил. Самият Понеделник, както винаги чист и спретнат. Като ги видял, разбрал какво се е случило, съжалил ги и ги поканил да влязат. А колко топло и хубаво било вътре. Тогава дните на седмицата паднали на колене пред Понеделник, и със сълзи на очи го замолили да им прости. Той ги вдигнал, усмихнал се и ги прегърнал, защото въпреки всичко много си ги обичал. Дал им чисти дрехи и ги завел в кухнята където имало всевъзможни лакомства.
От този ден нататък всеки започнал да върши някаква работа. Дори суетните Събота и Неделя се научили да готвят и се заели с къщните задължения. И вече никой не се подигравал на Понеделник. Напротив, всички го уважавали и му се възхищавали.
И така дните на седмицата заживяли весели и честити.
