The text below is written in Bulgarian.
София
Андреева
и
незавършената й книга
Нека всички, които ще прочетат този текст и които са я познавали да напишат своя разказ и спомен за София Андреева във форума към този сайт! Вашите разкази ще бъдат поместени след това вътре в страничките, посветени на нея.
В тази част от сайта ще представя откъси от една незавършена книга на София Андреева, писана в периода между септември – декември 2003 г. Книгата не беше завършена поради непоправимия и тъжен факт, че леля Софка (така я наричах приживе, така ще я наричам и сега) напусна видимите, физически измерения на нашия свят и се пресели в невидимия за окото енергиен безкрай на космоса. Искам да разкажа нещо за това коя беше леля Софка и с какво тя е значима за мен, но ми е трудно – точно защото тя означава толкова много за мен и защото се докосна истински до сърцето ми и остана там завинаги. Но съм длъжна да го направя, защото откъсите от книгата, които следват писахме заедно с нея и защото знам колко радост и надежда и носеше съвместната ни работа в един период, много труден за нея. Леля Софка я познават много хора, защото на много хора тя е направила реално добро, подобрила е физическото им здраве, докоснала се е до душите им, върнала е надеждата им за живот, емоционално е била и си остава част от живота на мнозина, които и дължат много и които завинаги ще я носят в душите и сърцата си.
За всички нас – тя е жената, за която няма тайни в света на билките – Божиите лекарства; тя е жената с изключителна сензитивност, която можеше да ти разкаже бъдещето; тя е жената, която с изключителна всеотдайност и вяра се залавяше за всеки чужд проблем, превръщаше го в свой, измолваше от Бога благословия за неговото разрешаване и го довеждаше до успешен край; тя е жената, която пренебрегваше своя личен, битов комфорт и която никога нямаше да те върне от своя дом, ако идваш с молба, подплатена с чисти и добри намерения за постигане на добро за себе си или за някой друг. Тя е и моят духовен учител, защото ми показа истинския действащ път към вярата, подплатена не само с добри намерения, но и с добри дела. Бог ми я изпрати, когато бях готова за нея, но не съм сигурна, че си я взе обратно, когато бях готова да бъда духовно зряла и без нея, макар че леля Софка поради своята доброта и духовна щедрост не мислеше така. За мен тя е истински свята и истински вярваща жена, много съвестна, почтена, скромна, дълбоко отдадена на Бога, който я беше щедро надарил с необикновената дарба да вижда бъдещето. Докосването до Божието знание не се дава бeзнаказано – твърде преждевременна цена плати и леля Софка.
Не съм виждала, а и не познавам друг човек, за когото 10-те Божии заповеди да имат по-голяма сила и практическо влияние върху живота му и който така последователно в техния дух да гради и организира живота си. Никога не я чух да коментира пред мен в негативна светлина други хора, просто защото беше изключително дискретен човек. За нея Божият свят е магически свят, в който ако подхождаш със сърцето си, с много вяра и с много молитви към Бога – нещата се случват. За нея не съществуваше такова нещо като “случаен късмет” – всичко идваше от Бога и всичко отиваше при Бога. Нашите постъпки, мисли, думи – всичко това се отразява в енергията на космическия безкрай и като бумеранг се връща върху нас. Тя просто усещаше и виждаше нашите излъчени мисли. Винаги когато съм ходила при нея, съм подготвяла душата си все едно отивам в Храм. Стеснявала съм се, че тя може да види и други мои страни, но тя винаги намираше добри и окуражителни думи за мен. Чувствала съм се все едно към мен леля Софка изпитва специално отношение – вероятно по същия начин са се чувствали всички други на мое място. Това се дължи на добротата и човещината, които излъчваше тя, и на наистина специалното отношение към всеки човек, потърсил я за помощ –беше като истински Божи пратеник с голяма мисия. Направила е добро на толкова много хора приживе, че и стига за няколко прераждания напред.
Сближихме се много около работата ни по нейната книга. Всяка написана страничка и носеше толкова много радост, удовлетворение и надежда. Първа тя спомена за написване на книга за вярата и билките преди около 3-4 години, но все не успяваше да открадне време за себе си, за да пише, а и скромността и пречеше да осъзнае, че това, което иска да каже на хората, си заслужава да бъде чуто. Бяха ми нужни две, три години да я убедя, че може да бъде полезна и с книгата си на много хора, които търсят път към душите си и не го намират. За да улесня работата, ходех с касетофонче веднъж седмично и я записвах, а след това пишех изговореното на компютър и и го показвах. Тя се подготвяше старателно всеки път с бележките си, въодушевяваше се и се вживяваше много в работата ни. Тя повярва на идеята за ползата от книгата, но, за съжаление, времето не беше достатъчно, за да осъществим намерението си докрай. Вярвам, че Бог ме срещна с леля Софка, за да ме научи на много неща чрез нея. Вярвам обаче също така, че съвместната ни работа точно последните месеци от живота и и донесе много позитивни вълнения и емоции, които и бяха нужни и за които тя се беше хванала като за спасителен пояс в преодоляването на физическите болки и страдания. В този смисъл работата ни, макар и недовършена, не беше напразна, защото тя си изпълни мисията – по този начин аз и върнах надеждата и вярата, които бях получавала от нея през годините и които понякога са били единственото нещо, което ме е крепяло. Вярвам, че и с нея беше така. И сега пиша предговора към книгата и, така както щях да го сторя и приживе.
В живота ни няма нищо случайно, така както няма и случайни срещи – с всяко нещо Бог иска да ни научи на нещо и чрез срещата с различни хора ни показва различните си лица. Смятам се за късметлийка, че по Божие благоволение успях да видя и да се докосна до един от най-прекрасните му и духовно извисени образи – в лицето на леля Софка. Научих много неща от нея, но това което безрезервно ми помага е, че трябва да се молим, трябва да не прекъсваме връзката си с Бога, да не прекъсваме енергийния поток, който протича от Създателя през нас и се връща обратно при Него. Защото в енергийния безкрай на космоса нашето собствено Аз има толкова сила и енергия, с колкото ние самите успеем да го заредим. Важно е да не се прекъсва енергийната верига. Затова трябва да се молим – важно е чрез думите да призоваваме енергията на символите за добрите неща – винаги и само за добрите неща. Последният ни разговор беше два дена преди да си отиде – тя ми се обади вечерта, за да ме чуе. Благодареше, че Господ не я оставя сама в страданията, които и причиняваха физическите болки. Вярваше и се оповаваше единствено на Бога. От тази вечер насам постоянно разговарям с нея – мислено и в сънищата си. Сънувала съм я безброй пъти досега и винаги ми е приятно, защото знам, че тя енергийно чувства и усеща, че си мисля за нея и ме навестява нощем. Вярвам, че душата и кръжи около нас и че нейният дух и енергия ще се отзовават винаги на призива на онези души, които я споменават с добро – така, както тя винаги го правеше приживе за нас.
Леля Софка остави и свое физическо продължение в буквалния смисъл на думата – нейни клетки продължават да живеят чрез двете и чудесни дъщери – Ели и Вили. За наше огромно съжаление, нищо повече не можем да променим във физическия живот, но в енергийния безкрай на космоса тя винаги ще бъде с нас, защото нищо не свършва с физическия ни край и ние сме само една малка частица от енергийни процеси без начало и без край. Най-трудното нещо в този живот е да се научим да приемаме Божиите решения за нас и за хората, които обичаме – такива, каквито са. Винаги ни се струва, че към нас Бог е по-несправедлив. Но точно това трябва да ни прави по-силни и да засилва вярата ни, за да докажем на Създателя си, че Му имаме доверие и вярваме в Неговите планове за нас, защото обикновено те са адекватно отражение на нашето отношение към Него. Защото ние сме Божии творения в буквалния смисъл на думата – носим частици от Божията енергия в нас и не бива да я убиваме с неверие и съмнения. В този смисъл смятам, че Бог е бил много щедър към мен, защото ме направи част от живота на толкова духовно извисен и чист човек. Освен мъката, която изпитвам по загубата на леля Софка, изпитвам и облегчение, че тя успя да изтръска от себе си бремето на земните, физически страдания и да полети към безкрая с криле широко разтворени и освободени от товара на болката. Напред към Създателя и към следващата ни среща.
Eлена
Любенова
