Симеон Димитров, програмен мениджър и писател:"Гледам на живота си като на проект!"

 

от Стефан Галибов, в. Дневник

 

 

 

Симеон Димитров е завършил средното си образование в Учебно-квалификационния технологичен център по микропроцесорна техника и технологии в Правец.  На 17-години заминава със семейството си в САЩ.  Спечелва стипендия и  завършва Университета Джордж Мейсън, специалност пректо-програмен мениджъмнт  и  "бизнес информационни системи". Още докато е студент работи за едни от най-известните американски компании в областта на програмния мениджмънт. Впоследствие изкарва курс по английска литература и става член на съюза на Американските писатели. С бъдещата си съпруга се запознава на  литературна среща в университета през 1994г. 6 години по-късно се женят.

 

В момента той е у нас със съпругата си, за да представи дебютният си роман "Провидението Басенджи", превърнал се в бестселър зад океана.

 

 Когато прочета някъде за нашумял българин  в Америка, винаги си имам едно на ум. Сега съм получил е-мейл за млад писател, пробил зад океана с хорор-трилър. Накрая пак ще се окаже, че българската следа се отдалечава до родителите или прародителите. Този път съмненията ми са още по-категорични, имайки предивид името, посочено в е-мейла, то е Саймън Кливланд.  Друг път поне фамилията завършва на -ов. &##1045;динствената възможност книгата наистина да се окаже български успех и то на българин от първо поколение, е ако името се окаже псевдоним. Веднага се обаждам  на посочения за връзка телефон и разпитвам. Саймън Кливланд  е Симеон Димитров и аз се успокоявам. Наистина трудно е да се пробие на Запад с българско име. А този българин е само на трийсет години и вече е завършил  престижен университет, работи като програмен мениджър за едни от водещите компании в Щатите. Става ми интересно, що за личност е Симеон Димитров, че не му е стигнало да си остане един успешен мениджър, а му е трябвало да започва да пише. Явно е, че не пише само заради парите и славата, които не му липсват. Колкото повече разсъждавам в посока каква може да е връзката между литературата и програмния мениджъмнт, толкова повече ми се приисква да се срещна със Симеон Димитров на живо. А когато не откривам и книгата му на площад “Славейков” и в големите книжарници, вече съм твърдо убеден, че мистерията около личността му трябва да бъде разбулена. "Провидението" Саймън Кливланд оживява и аз "обсебен" да го разшифровам се връщам към юношеските си години, когато прикючението беше по-важно от скучните факти. Тогава египетските пирамиди и загадките на амазонската джунгла бяха така близки и реални, както са днес сметките за тока, парното и водата... 

 

Очаквам Симеон Димитров в "Джимис" на 6-и септември, но идва само неговата ПиАр-ка. Оказва се, че в момента той е на среща с председателя на съюза на българските писатели Николай Петев в някакъв ресторант наблизо, за да помогне да се развият  връзките между американските и българските писатели. Близък приятел с Джералд Колби, председателя на американския съюз на писателите, Симеон Димитров обещава в бъдеще повече български писатели да бъдат издавани в САЩ.

 

В началото на разговора ни усещам напрежение у младия българин. Усмивката му  е по мениджърски премерена. Той е изключително учтив и скромен. Моля Симеон Димитров да ми разкаже какъв е пътят до неговия успех в Америка. Откъде тръгва всичко.

 

 "През 1993г. заминахме със семейството ми за САЩ, тогава бях на 17 години. Отседнахме във Вашингтон, недалеч от Университета Джордж Мейсън. По това време там се провеждаха информационни сесии, агитиращи  за новия семестър. Отидох на една такава сесия и останах много впечатлен. Изучавам английски от много малък, първо в алианс, после в компютърното училище в Правец, така че нямах проблеми с езика. През 1989г. моето училище в България беше едно от най-престижните. Ученици за него се набираха от цялата страна. Влизаше се с много сложни изпити по математика и физика. Това ми помогна да се насоча към бизнес информационните системи. Така се записах  в унверситета Джордж Мейсън. В началото се чувствах като чужденец в Америка, всичките ми приятели, всичките ми роднини останаха далеч от мен. Може би съм написал стотици писма, за да мога да задържа тази българска връзка с тях. Но бих дал един съвет на всеки, който напуска България - с отворени ръце да приеме  културата на страната, в която отива. Това няма да  унищожи личното,  българското. Само ще го обогати и ще му помогне впоследвие да се завърне по-мъдър към родната си култура."

 

След като се дипломира Симеон Димитров се занимава с проекто-програмен мениджъмнт при въвеждането на различни инфраструктурни системи, използвани в правителството и в комерсиалния сектор. Работи близо 2 години и половина в най-голямата консултантска компания зад океана - "Ксенчър", бившата "Ендърсън консълтинг". Основната му задача е да прави проекто-мениджърските планове на различни компании, използвайки  новите информационни системи, така че операционните им процеси да текат по-бързо и по-ефективно. Интересно ми е как един толкова зает човек, намира време за писане и четене?

 

"Това, което научих от моята магистратура е как да си разпределям времето правилно, тъй като  самата ми степен се нарича проектоменажиране. Аз разглеждам  и собствения си живот като един голям проект. Ставам сутрин рано и планирам стриктно деня си, така че времето да стигне за всичко, което съм решил да свърша. "

 

И все пак може ли творчеството, изкуството да се планира, настоявам.

 

В Америка всичко се планира, дори срещите с децата и родителите. Човек е принуден да планира, тъй като свободното време е малко. Иначе ще трябва да се лишим от много свои интереси. Още докато следвах, успявах да допълвам ежедневието си с литературни занимания, като записах часове по английска литература. После във фирмата с колегите ми си направихме литературен клуб. След работа и през уикендите се събирахме и обсъждахме последните прочетени от нас книги."

 

Опитах се да си представя подобен клуб в България и ми стана ясно, че съм се пренесъл в сферата на фантастиката. У нас всички извънработни дейности са унифицирани. Мъжете играят футбол пред блока или ходят за риба. Жените пазаруват по магазините или са на фризьор.С децата и родителите си се виждаме служебно и обикновенно без да се изслушваме.

 

Интересувам се как минава един ден на Симеон Димитров?

 

"Сутрин ставам и шофирам около 40 километра до работата. За да не изгубя това време, слушам записи на книги на дискмена си/ един  популярен днес в САЩ формат на издаване на книги /. После идва работния ден в офиса. След работа, ако ми остане време сядам да рисувам.Преди три години се записах  на курс по скициране. Предпочитам да не рисувам пейзажи, а хора.Тъй като живея във Флорида, където времето е постоянно слънчево и около 23-24 градуса имам възможността да излизам навън често и да се занимавам с водни спортове. Вечер обиковено чета. Опитвам се да включвам голямо разнообразие от теми. Интересно ми е да разбера защо са изчезнали древните цивилизации.От областта на физиката последно четох  книгата на професор Браян Грийн "Същността на космоса". Авторът хипотетично си представя, че след милиарди години човек застава точно на мястото, където днес се намира Земята /дотогава тя ще е погълната от Слънцето/ и се опитва да погледне с мощен телескоп като Хабъл. Тогава всички Галактики ще са толкова раздалечени една от друга ,че този човек ще види една абсолютна тъмнина. Интересно ми е естеството на тази тъмнина, в същото време тя безумно ме плаши."

 

 Симеон Димитров  обича да чете и философия - Сартър, Камю, Хайдегер, Ницше. Интересува го онтологичния въпрос  за съществуването на човека, за причината  да изпадаме в безнадежни ситуации, които са абсолютно неизбежни и как  реагираме в тях. Прочел е всичко от Гришам. Книгата, която най-много му  повлиява в създаването на героите от "Провидението Басенджи" е "Къде изчезна Джоана Крос" на Дейвид Амброуз. Помолих Симеон да направи анализ на романа си

 

  "Ако  се направи деконструкция на моята книга по метода на Жак Дерида- в дълбочина ще се открие и екзистенциален пласт. Много ми помогна едно пътуване до Еквадор, което направих преди няколко години. Природата там е много величествена. Всички големи цивилизации, включително нашата се уповаваме на някаква митология или религия. И това се дължи на вярата ни, че след като умрем, отиваме някъде-в ада или в рая. С книгата си питам: "Ами, ако след смъртта няма нищо?" Докато я пишех непрекъснато си поставях въпроса-" От какво най-много се страхувам аз самият?" И отговорът беше-  от нищото. От необятната, необяснима тъмнина."

 

А как е успял да доведе книгата си до американския пазар?, питам Симеон  Димитров

 

"В Щатите има много агенции, които търсят интересни, нови автори. В Америка редовно се правят панаири на книгата. Аз представих романа си на един от тях пред литературни агенти. Те ме посъветваха да стана член на съюза на американските писатели, за да ми обърне някой по-сериозно внимание. В това си качество изпратих писма на много агенции и писатели с кратка анотация и характеристика на книгата ми. Получих отговор от някои от тези агенции, които ми пишеха, че са съгласни да ме представляват. Оттук нататък от мен се искаше само да завърша романа си."

 

Това, което най-често чува от приятелите и писателите, с които общува е, че книгата му  ги кара в определена степен да живеят в момента на историята.

 

Интересувам се от причините да посети България. Дали е само заради книгата или му е домъчняло?

 

Преди три месеца навърших трийсет. Досега не съм имал време да се връщам в България, защото летата ми бяха много заети със стажуване, поради факта, че изкарвах сам парите си за бакалавърска, а после и за магистърска степен по програмен мениджмънт."

 

10 години по-късно Симеон Димитров междувременно се  е оженил и иска да покаже родината си на съпругата. Той е приятно изненадан от промените тук. Съпругата му е възхитена от старинните ни манастири и малките, живописни селища по Южното Черноморие- Царево, Лозенец, Ахтопол.

 

Другата причина да си дойде е новият роман, който подготвя. Част от действието  ще се развива в България.

 

"Връщам се обратно към българската древна история и култура, които са изключително дълбоки. Наскоро прочетох, че в България са открили най-древният, изписан текст - от около 1700г. преди н. е. Швейцарски институт е установил, че това е един от най-древните открити писмени източници в Европа, ако не и в света.  Искам да запозная американския читател с тези факти като ги вплета в историята на следващия си роман."

 

Накрая преди да се разделим, Симеон казва, че много държи да благодари на баща си, човекът отговорен за българското издание на "Провидението Басенджи". А защо не и за американското.

 

"От самото начало, той беше моят най-голям фен!", казва Симеон Димитров и се връща на масата, от която съм го взел за интревюто. На нея го очаква баща му.