ВЪЛНАТА УМИРА ЩАСТЛИВА

 

Слънчева премяна

Морската вълна надяна

И се втурна сякаш полудяла,

Цяла в злато заблестяла,

Конникът-гранит да стигне

Та мигът, във който го прегърне

Младост с вечност да пребъдне!

 

И развя се тая буйна грива

И понесе момък с хубавица.

И се пръснаха стотици,

Бисерни искрици,

Там из накитите скрити

В буйни, момини къдрици.

 

И достигнаха простора

Хиляди сърца-мъниста,

Ореол на таз любов щастлива

Мъдрост истинна, красива!        

 

©Автор: Диляна Будакова