Обичам Те, Страннико Мил

 

Ръцете ти морски вълни

Обгръщат ме цялата нежни;

Пленяваш ме тайнство море,

Оглеждам се в твойто лице.

 

Стихийна мощ се крие в теб,

Доверчиво пристъпвам напред,

     Тъй нежна е тази зора –

Опасно красива игра.

 

Привлече ме твърде далеч

Дъно и бряг няма ги веч.

Сърце ми врабче под капак,

Пълно с въпроси лута се пак.

 

Чайка не бях нито скала,

Превърна ме в жива вода.

      Лъчите виж как танцуват,

Вълните страстно бушуват.

 

Обичам те, страннико мил,

Че с мене все нежен си бил.

Отдавна не търся брега,

Пътека чертае мига.

 

 

ã Диляна Будакова