|
Из политическото есе
на Тимоти Аш
"Има ли миналото давност"
|
Съдебното осъждане
...В Чехословакия (тогава още единна) двама отговорни
функционери бяха осъдени за участието им в разгонване на демонстрациите
против стария режим през 1988-а и в началото на 1989-а. През 1993-а
приетият в Чешката република “Акт за противозаконния характер на
комунистическия режим” сне ограниченията за съдебно преследване
на престъпления, при комунистическата власт останали ненаказани
“по политически съображения”. Създадено бе специално Управление
за събиране на документи и разследване на престъпленията на комунизма,
а преди това през същата година бяха повдигнати обвинения срещу
трима бивши лидери на Комунистическата партия в Чехословакия за
съдействието им при нахлуването на войските от Варшавския договор
през 1968-а.
Лустрацията
...парламентът на Чехословакия прие през есента на
1991 г. наистина драконовски закон, който обяви, че цели категории
трябва да бъдат изгонени до крак от държавна служба, включвайки
тук висши партийни функционери, работници от народната милиция,
осведомители и т. нар. съзнателни сътрудници на Държавна сигурност.
Лустрацията в Чехословакия вървеше с пълна пара година и нещо: после
страната се разпадна на две части. И докато Чешката република продължи
започнатата политика, като леко я видоизмени, Словакия фактически
се отказа от нея. Не може да се отрече, че процесът изхвърли от
обществения живот много безусловно компрометирани лица в Чехия (докато
словашките им събратя запазиха положението си). Изискваше се човек
да бъде лишен от правото да заема административна длъжност само
поради това че е принадлежал към определена категория лица, т. е.
никакви частни обстоятелства не се приемаха под внимание. Специална
комисия, след като се запознаеше - понякога твърде бегло - с документи
от органите на Държавна сигурност и други официални ведомства, решаваше
дали даденият човек принадлежи към някоя от определените категории.
Историческото просвещение
...в Полша и Чехословакия националните
комисии по разследване на престъпленията от миналото не се стремяха
към широк анализ и съсредоточиха вниманието си към главните кризи
в историята на комунистическите държави, свързани съответно с движението
“Солидарност” и Пражката пролет. В двата случая акцентът е поставен
върху взаимоотношенията на страните със Съветския съюз. Кой е “помолил”
съветската армия да нахлуе в Чехословакия през август 1968 г.? Кой
носи отговорност за въвеждането на военно положение в Полша през
1981 г.? В Унгария официалните разследвания също бяха насочени към
революцията от 1956 г. и съветското нахлуване, което я потуши.
Архивите
В другите страни от Централна Европа отварянето на
архивите протичаше не така гладко отчасти поради посочените вече
политически фактори, отчасти заради липсата на средства и квалифициран
персонал. Въпреки това и тук се появиха някои интересни публикации,
основаващи се върху нови архивни материали, а учебниците са преработени
и подобрени.
...В Чехия е създаден нов Институт по съвременна история,
който изучава историята на Чехословакия от 1939 до 1992 г.
Миналата година Чешката република също прие закон,
който позволява на чехословашки граждани в периода между 1948 и
1990 г. да се запознаят с личните си досиета при спазване на подобни
условия. През юни т. г. законът влезе в сила. Учудващо е, че в Чехия
досега възникнаха малко дискусии по повод отделни индивидуални дела
и само малцина видни дисиденти са подали искане да получат досиетата
си. Възможно е по-нататък, когато бъдат разкрити и публикувани наистина
сензационни материали, положението да се промени, но сега в Прага
казват, че процесът едва ли представлява значителен обществен интерес.
Очевидно чехите смятат, че “с всичко това са свършили” след масовата
дискусия за лустрацията в началото на 90-те години.
цялата
статия >
|