CHT Co.

Bristol-Mayers Squibb Co.: Maxipime (Максипим)

Количествен и качествен състав

Ексципиент: L-arginine pH = 4,7 след приготвяне на разтвора.

Лекарствена форма

Прах за инжекции.

Терапевтични индикации

Показания

Индикациите се основават на антибактериалната активност и фармакокинетичните характеристики на препарата. Те са оформени от проведените клинични проучвания и мястото на този антибиотик в спектъра на антибактериалните лекарствени средства, които се използват.

Индикациите включват инфекции при възрастни, причинени от чувствителни наcefepime микроорганизми, резистентни на други антибиотици, а именно септицемия и бактериемия, инфекции на долните дихателни пътища (комунални и носокомиални инфекции, пневмонии и бронхити), усложнени и неусложнени пикочни инфекции, фебрилни епизоди у пациенти с неутропения, инфекции на кожата и кожните придатъци, вътрекоремни инфекции (включително перитонити и билиарни инфекции), гинекологични инфекции.

Дозировка и начин на приложение

Приложение

Maxipime се прилага интравенозно (i.v.) (0,5 g, 1 g, 2 g) или дълбоко интрамускулно (i.m.) (0,5 и 1 g).

Възрастни и деца над 13 години

Препоръчваните дози при монотерапия (i.v. и i.m.) са:

Бъбречна недостатъчност

Цефепим се елиминира през бъбреците изключително чрез гломерулна филтрация. Следователно, при болни с бъбречна недостатъчност (стойност на гломерулна филтрация < 30 ml/min), дозата трябва да се коригира, за да компенсира бавната скорост на елиминиране. Гломерулната филтрация трябва да се измери за да се установи поддържащата доза.

Дозовата корекция при болни с бъбречна недостатъчност е посочена в таблицата по-долу:

Когато е известен само серумният креатинин (SCr) се използва формулата на Cockroft, за да се изчисли креатининовия крирънс. Серумният креатинин описва равновесното състояние на бъбречната функция:

Уравнението се отнася за мъже. При жени креатининовия клирънс е равен на 0,85 пъти CrCL, изчислен по горната формула.

При хемодиализа, около 68% от общото количество cefepime в организма се елиминира за 3 часа. Доза, равна на препоръчваната трябва да се прилага при приключване на всеки диализен сеанс.

При продължителна амбулаторна перитонеална диализа, максипим може да се прилага на всеки 48 часа в нормалните препоръчвани дози.

Противопоказания

Алергия към цефалоспоринови антибиотици или L-аргинин.

Специално внимание и предпазни мерки при употреба

Появата на алергични реакции изисква прекъсване на лечението. Преди да се предпише цефалоспоринов антибиотик е необходима щателна анамнеза на болния. Поради възможността при 5 до 10% от случаите на кръстосана алергична реакция между пеницилин и цефалоспорини, последните трябва да се използват с изключително внимание при болни с пеницилинови алергии. Необходимо е внимателно мониториране на тези болни при първото приложение на препарата. Употребата на цефалоспорини е абсолютно противопоказана при болни с бърза алергична реакция към цефалоспорини. При случаи на съмнение е важно лекарят да присъства при първото приложение на препарата, за да се реагира бързо при появата на анафилактични реакции.

Рядко, епизоди на диария, могат да са проява на псевдомембранозен колит, като диагнозата трябва да се постави чрез колоноскопия. Такова странично действие се наблюдава рядко при лечение с цефалоспорини, като изисква незабавно прекъсване и започване на специфично антибиотично лечение (ванкомицин). Едновременното приложение с cefepime на лекарства, улесняващи забавения чревен пасаж, трябва абсолютно да се избягва.

Лекарствени и други взаимодействия

Положителен тест на Coombs без данни за хемолиза е описан при болни лекувани с Maxipime (два пъти дневно).

Ако се изследва глюкоза в урината е възможна появата на фалшиво положителна реакция и за предпочитане е използването на глюкозно оксидазен тест за анализ.

Бременност и кърмене

Не е изследвана безопасността на Maxipime при бременни жени.

Наблюдавано е при животни, че дневни дози < 8-10 пъти от препоръчваните при хора не причиняват никакви директни или индиректни увреждащи ефекти върху репродуктивността, ембрионалното и фетално развитие, продължителността на гестацията или върху пери или постнаталното развитие. По време на бременност, Maxipime трябва да се използва само ако очакваната полза надхвърля потенциалния риск.

Cefepime се екскретира в много малки количества в млякото. Следователно с внимание трябва да се прилага при кърмачки.

Ефект върху способността за шофиране и употребата на машини

Няма.

Нежелани ефекти

Най-чести: диария, обриви.

По-рядко: Алергични: сърбеж, уртикария, треска.

Гастроинтестинални: гадене, повръщане, орална кандидоза.

Локални: флебити и тромбофлебити след интравенозно приложение; болка и възпаление на мястото на приложение.

Неврологични: главоболие, парестезии.

Много рядко: анафилаксия, хипотония, вазодилатация, коремна болка, колит, псевдомембранозен колит, разязвявания в устата, оток, артралгия, обърканост, световъртеж, гърчове, промяна на вкуса, вагинит.

Могат да се наблюдават преходни и умерени по тежест аномалии като: повишаване на еозинофилите, на трансаминазите (ASAT-ALAT), протромбиновото време, парциално тромбопластиновото време, както и намаляване нивата на фосфатите. Наблюдавани са редки случаи на гранулоцитопения.

Свръхдозиране

Серумните концентрации на cefepime могат да се намалят чрез хемодиализа или перитонеална диализа.

Фармакологични свойства

Фармакодинамични свойства

Cefepime е широко спектърен цефалоспоринов антибиотик, резистентен към голяма част от пеницилиназите. Притежава слаб афинитет към b -лактамазите.

Антибактериална активност

Следните щамове са най-чувствителни: E.coli, Salmonella, Shigella, P.mirabilis, P.vulgaris, M.morganii, Providencia, C.diversus, K.oxytoca, Serratia, Enterobacter*, C.freundii*, Streptococci, penicillin-sensitive S.pneumoniae, H.influenza, Neisseria, B.catarrhalis, Peptostreptococcus, C.perfringens.

Щамове със средна чувствителност: Methicillin-sensitive Staphylococci, P.aeruginosa

Резистентни щамове: Enterococci, Listeria, Methicillin-resistant Staphylococci, P.cepacia, X.maltophilia, C.difficile и грамотрицателни анаероби.

Щамове с варираща чувствителност: K.pneumoniae, S.pneumoniae (с намалена чувствителност или резистентни на пеницилин), A.baumanii.

През 1992 г. във Франция 10 до 30% от пневмококите са имали намалена чувствителност към пеницилин (MIC < 0,12 m g/ml). Това намаление се отразява върху всички b -лактамази в различна степен и трябва да се има предвид когато се лекуват менингити, поради тежестта на патологията, а също и при лечението острите отити, когато честотата на щамовете с намалена чувствителност може да надвиши 20%.

Фармакокинетични свойства

Фармакокинетиката на cefepime е линейна при дози от 250 mg - 2 g (i.v.) и 500 mg - 2 g (i.m.). тя не варира по време на курса на лечение.

Резорбация: при i.m. приложение, резорбацията е бърза и пълна.

Разпределение: средни плазмени концентрации на cefepime наблюдавани при възрастни болни след единична 30-минутна i.v. перфузия на 250 mg, 500 mg, 1g и 2 g дози или след единични i.m. инжекции на 500 mg, 1 g и 2 g са сумирани в следната таблица:

* Урината е събирана 0-4 часа след приложението

** Плазма е изследвана 4 часа след приложението

Тъканното разпределение на cefepime не варира при дози над 250 mg - 2 g.  Средните равновесни обеми на разпределение са 18 литра. Средният елиминационен полуживот на cefepime е 2 часа. Няма данни за акумулиране при индивиди получаващи дози от 2 g i.v. на всеки 8 часа за период от 9 дни. Свързването с плазмените протеини е < 19% и е независимо от серумните концентрации на cefepime.

Метаболизъм: Cefepime се метаболизира минимално. Трансформира се в N-methylpyrrolidine N-oxide, който се екскретира в урината в количества отговарящи на 7% от приложената доза.

Елиминиране: Средният тотален клирънс е 120 ml/min. Средният бъбречен клирънс на cefepime 110 ml/min. Елиминира се изключително през бъбреците, главно чрез гломерулна филтрация. 85% от приложената доза се открива непроменена в урината. След приложение на доза 500 mg i.v., концентрации cefepime се откриват не по-късно от 12 часа в плазмата и от 16 часа в урината. Средните концентрации в урината, 12-16 часа след инжектирането са 17,7 m g/ml. След приложение на 1 или 2 g i.v., средните уринни концентрации са 26,5 и 28,8 m g/ml, респективно, след 12-24 часа. Плазмени нива не се откриват след 24 часа.

Стари хора: Изследвано е разпределението на cefepime при стари хора (> 65 години). При болни с нормална бъбречна функция не е необходима корекция в дозата.

Чернодробна недостатъчност: Кинетиката на cefepime не се променя при болни с чернодробна недостатъчност, получаващи еднократно
1 g. Следователно не е необходимо коригиране на дозата.

Бъбречна недостатъчност: Изследвания при болни с различна степен на бъбречна недостатъчност са показали значително удължаване на елиминационния полуживот. Има линейна зависимост между индивидуалният и креатининовиат клирънс при болни с увредена бъбречна функция (виж Дозировка и начин на приложение). Средният елиминационен полуживот при болни на диализа (хемодиализа или продължителна амбулаторна перитонеална диализа) е 13-17 часа.

Фармацевтични данни

Несъвместимости

Да не се смесва с други лекарства в една спринцовка или в една и съща банка за инфузия.

Съхранение

3 години.

Специални предпазни мерки при съхранение

Да се съхранява при температура под 30^оС, на защитено от светлина място. Приготвеният за инфузия разтвор е стабилен за 7 дни при температура 2-8^оС.

Опаковка

Флакони (стъклени).

Инструкции при употреба

Интравенозно приложение

Maxipime може да се приготви с вода за инжекции или друг подходящ разтворител (виж Съвместимости)

Интрaмускулно приложение

Разтворете 500 mg или 1 g Maxipime с вода за инжекции или 0,5% или 1% разтвор на лидокаин хидрохлорид.

Съвместимости

Maxipime е съвместим със следните разтвори: 0,9% натриев хлорид (с или без 5% глюкоза), 5% или 10% глюкоза, Рингеров лактатен разтвор (с или без 5% глюкоза), M/6 натриев лактатен разтвор.

Maxipime може да се приложи едновременно с други антибиотици, като се използват различни спринцовки, инфузии или места за инжектиране.

Подобно на други цефалоспоринови антибиотици приготвеният разтвор може да потъмнее до кехлибареножълто, без да загуби активността си.

Официален статус

Само за болнично приложение.

Дата на одобряване / редакция на информацията

Март 1996.

Първа регистрация

Франция - 27/7/93.

Производител