CHT Co.

Sanofi Winthrop Inc: Corotrope (Коротроп)

Количествен и качествен състав

За 10 мл от разтвора за инжекции:

Лекарствена форма

Стерилен разтвор съдържащ милринон лактат като активно вещество в 10 мл ампули за интравенозно приложение.

Клинични данни

Показания

Милринон е показан за краткотрайно интравенозно лечение на сърдечна недостатъчност, включително нискодебитен синдром след сърдечна хирургична интервенция.

Дозировка и начин на приложение

Терапията с милринон се започва с начална доза, последвана от продължителна инфузия (с поддържаща доза) по следната схема:

Начална доза: 50 микрограма/кг; прилага се бавно за около 10 минути.

Поддържаща доза: 0,375 до 0,75 микрограма/кг/мин. Скоростта на инфузията се определя според хемодинамичния и клиничен отговор. Да не се превишава максималната дневна доза от 1,13 мг/кг.

Дозировка при бъбречно болни пациенти

Данните получени при пациенти със сериозни бъбречни увреждания, но без сърдечна недостатъчност показват, че бъбречното увреждане значително увеличава крайния елиминационен полуживот на милринон. Началната доза не се променя, но се налага намаляване на поддържащата доза според следната таблица:

Продължителността на лечението зависи от терапевтичния отговор. Пациентите са на инфузионно лечение с милринон до 5 дни.

Противопоказания

Чувствителност към милринон или други съставки на разтвора.

Специални противопоказания и специални предупреждения за употреба

Специални противопоказания

Милринон не трябва да се прилага при пациенти с тежки обструктивни заболявания на аортната и пулмоналната клапа вместо хирургично лечение на обструкцията. Както останалите инотропни агенти, може да засили обструкцията на изходящия тракт при хипертрофична субаортна стеноза.

Ползването на инотропни агенти като милринон в острата фаза на инфаркт на миокарда може да доведе до нежелано повишаване на миокардната кислородна консумация (MVO2). Дори при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност, при които това не се регистрира, в острата фаза на инфаркт на миокарда приложението на милринон се прави с внимание.

Приложение в педиатричната практика

Сигурността и терапевтичния ефект при деца не са доказани. Поради тази причина милринон трябва да се прилага когато очакваният терапевтичен ефект надвишава потенциалния риск.

Специални предупреждения за употреба

Значително спадане на кръвното налягане по време на терапия с милринон налага спиране на лечението до възстановяване на нормалните стойности на кръвното налягане и при необходимост се включва отново при по-малка скорост на вливанията.

Суправентрикуларни и камерни аритмии се наблюдават при високо рискови пациенти. При някои пациенти милринон увеличава камерната ектопия, включително и камерната тахикардия.

Рискът от аритмия, съществуващ при сърдечна недостатъчност нараства при лечение с някои медикаменти или комбинация от медикаменти, поради което пациентите получаващи милринон трябва да са под стриктен лекарски контрол.

При пациенти с предсърдно мъждене или трептене милринон може да увеличи камерната честота. При тези пациенти се препоръчва предхождаща дигитализация или лечение с медикаменти удължаващи атриовентрикуларното проводно време.

При предхождаща масивна диуретична терапия се предполага значително намаляване на налягането на пълнене и милринон се прилага с внимание при следене на артериалното налягане, сърдечната честота и клиничната симптоматика.

По време на терапия с милринон стриктно се контролират водно-електролитния баланс и серумния креатинин. Подобрението на минутния сърдечен обем и адекватна диуреза може да наложи редукция на дозата на диуретика.

Загубата на калций, дължаща се на масивна диуреза може да предразположи дигитализираните пациенти към аритмия. Хипокалиемията трябва да бъде коригирана преди или по време на терапията с милринон.

Коротроп се прилага при деца само по изключение, само в случаите, когато се очаква ефект от лечението, надвишаващ възможния риск.

При пациенти с бъбречна недостатъчност дозировката се определя според споменатата по-горе схема.

Лекарствени и други взаимодействия

Фуроземид или буметанид не се прилагат към интравенозните линии за вливане на милринон, тъй като се получава преципитация.

Милринон не се разтваря в разтвори, съдържащи натриев бикарбонат.

Бременност и кърмене

Бременност: Липсват добре контролирани проучвания при бременни жени. Милринон при бременност се прилага само в случаите, когато клиничния ефект надвишава риска за плода.

Кърмене: Липсва информация за това дали милринон преминава в майчиното мляко.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са приложени.

Нежелани лекарствени реакции

Сърдечно-съдови: Камерна ектопична активност; Камерна тахикардия и камерно мъждене. Животозастрашаващите аритмии не са чести и когато ги има обикновено се открива предизпониращ фактор като предхождаща аритмия, метаболитни нарушения (например хипокалиемия), високи дигоксинови нива, поставен катетер.

Описани са отделни случаи на “torsades de pointes”.

При лечение с милринон може да се регистрират суправентрикуларни аритмии. Честотата на суправентрикуларни и камерни аритмии не зависят от дозата и плазменото ниво на милринон.

Други ефекти от страна на сърдечно-съдовата система са хипотония и стенокардия.

Централна нервна система: Главоболие, обикновено слабо или умерено по тежест.

Кожа: Описва се кожен обрив.

Черен дроб: Понякога има отклонения в лабораторните тестове.

Други:Хипокалиемия, тремор, бронхоспазъм, анафилактичен шок, тромбоцитопения.

Предозиране

Високите дози милринон могат да доведат до хипотония и сърдечни аритмии.

При тези обстоятелства милринон се спира до стабилизиране на състоянието на пациента.

Липсва специфичен антидот и се предприемат обичайните мерки за поддържане на циркулацията.

Фармакологични данни

Механизъм на действие

Проучванията върху изолирана миокардна и съдова тъкан показват, че милринон е с позитивен инотропен и директен вазодилататорен ефект. Експерименталните проучвания при животни със сърдечна недостатъчност демонстрират, че милринон действа като позитивен инотропен и вазодилататорен агент със слаба хронотропна активност.

Основният механизъм на действие на милринон е специфична инхибиция на “low-Km, cGMP-inhibited, cyclic-AMP phosphodiesterase isozyme (fraction III, PDE III или CGI-PDE), който превалира в миокардната и съдовата тъкан. Последващото повишаване на концентрацията на cAMP в миоцитите води до повишена наличност на йонизирания калций по време на систола и по-бърза калциева секвестрация по време на диастола; а в съдовите гладкомускулни клетки до намалена калциева наличност и релаксация. Милринон не увеличава сензитивността на миофибрилерните протеини към калций. Милринон не взаимодейства с бета-адренергичните рецептори, не инхибира натрий-калий аденозин трифосфатазната активност както дигиталисовите гликозиди. Неговата инотропна активност се проявява добре при наличието на инотропни концентрации допамин или уабаин.

Милринон усилва инотропния ефект на бета-адренергичните агонисти. Съдоразширяващият ефект на милринон се намалява от уабаин.

Фармакодинамични свойства

Фармакодинамичните проучвания при пациенти с камерна дисфункция демонстрират пряк ефект върху контрактилитета, т.е. позитивен инотропен ефект. Симпатикусовото потискане може също да увеличи вазодилататорния ефект на лекуваните пациенти. Инотропният и вазодилататорен ефект се установяват при плазмена концентрация на милринон между 100-300 ng/ml.

При пациенти с потисната миокардна функция, началната доза на милринон лактат предизвиква значително подобрение на сърдечния дебит, пулмокапилярното налягане и системното съдово съпротивление придружено с незначителна промяна на сърдечната честота (ускоряване) и средното системно артериално налягане (намаляване). Проучените дози варират между 12,5 и 125 m g/kg при скорост на инфузията 100 микрограма/сек. Подобряването на хемодинамичните параметри не се съпровожда от значително увеличаване на миокардната кислородна консумация.

Милринон намалява белодробната съдова резистентност.

Чрез повишаване на миокардния контрактилитет, милринон подобрява диастолната функция чрез подобряване на левокамерната диастолна релаксация.

Общо:

При терапевтичното проучване върху 189 пациента със сърдечна недостатъчност, милринон лактат приложен в началната доза последвана от инфузия с поддържаща доза, води до повишаване на сърдечния индекс с 25%, 38% и 42% при съответни дози от 37,5 m g/kg/0,375 m g/kg/min (n=26), 50 m g/kg/0,5 m g/kg/min (n=95), и 75 m g/kg /0,75 m g/kg/min (n=15). Пулмокапилярното налягане значително намалява с 17%, 21% и 36% респективно, а системното съдово съпротивление се редуцира с 17%, 21% и 37%. Подържаща доза от 25 m g/kg/min е неефективна (n=53).

Хемодинамичното подобрение при голяма част от пациентите настъпва между 5 и 15 минута от началото на лечението.

Сърдечната честота не се променя значително (нараства с 3%, 3% и 10% респективно). Средното артериално налягане намалява до 5% при първите две дози и с 17% при високата доза. При голяма част от пациентите едновременно са се прилагали диуретици и дигиталисови препарати.

Фармакокинетични свойства

След интравенозно инжектиране на 12,5 до 125 микрограма/кг милринон на болни със сърдечна недостатъчност се установява:

След интравенозно инжектиране на 0,20 до 0,70 микрограма/кг милринон на болни със сърдечна недостатъчност се установява:

Тези фармакокинетични параметри не са доза-зависими. Плазмената концентрация спрямо кривата на времето е доза-зависима.

Чрез ултрацентруфугиране се установява свързване на милринон над 70% с плазмените протеини при плазмени концентрации от 70-400 нанограма/мл.

Милринон се екскретира бързо предимно чрез урината, като около 60% се установяват през първите два часа след приложението, а 90% - през първите осем часа след приложението.

Средният ренален клиранс на милринон е около 0,3 л/мин, показателен за активна секреция.

Фармацевтични данни

Физико-химични несъвместимости

В инфузията с милринон не трябва да се добавя фуроземид или буметанид поради формиране на преципитати.

Милринон не трябва да се разрежда с инфузии съдържащи натриев бикарбонат.

Срок на годност

4 години.

Специални условия за съхранение

Да се съхранява на стайна (15 до 30 ^оС). Да не се съхранява в хладилник.

Данни за опаковката

Стъклени ампули съдържащи 10 мл (1 мг/мл).

Препоръки при употреба

Медикаментът не се прилага при наличие на утайка или промяна в цвета.

Собственик на маркетинговата оторизация

Място на производство

Контрол и пакетиране