CHT Co.

Merck Sharp & Dohme Idea, Inc: Aggrastat Concentrate for Infusion (Аграстат -  Концентрат за инфузионен разтвор)

Качествен и количествен състав

В 1 милилитър AGGRASTAT Concentrate for Infusion се съдържат 0,281 mg tirofiban hydrochloride monohydrate, еквивалент на 0,25 mg tirofiban.

Лекарствена форма

AGGRASTAT Concentrate for Infusion се доставя като стерилен концентриран разтвор за венозно приложение след разреждане.

Клинични данни

Показания за лечение

В комбинация с хепарин AGGRASTAT е показан при болни с нестабилна стенокардия или не-Q миокарден инфаркт за профилактика на пристъпи на исхемия, както и при пациенти с ИБС, на които предстои коронарна ангиопластика или атеректомия с цел предотвратяване на усложненията на исхемичната болест на сърцето, свързани с внезапно запушване на третираната коронарна артерия. (виж "Фармакодинамика" и "Дозировка и начин на приложение")

Дозировка и начин на приложение

Преди използване флаконът с AGGRASTAT Concentrate for Infusion (концентрат) трябва да се разреди (виж "Инструкции за употреба").

AGGRASTAT е предназначен единствено за венозно приложение със стерилна инфузионна система. AGGRASTAT може да се прилага едновременно с хепарин през същия венозен път.

Препоръчва се приложението на AGGRASTAT да става с помощта на калибрирано инфузионно устройство. Трябва да се внимава да се избягва продължителна инфузия за насищане. Дозата на струйното инжектиране, както и скоростта на вливане, трябва да се изчисляват въз основа на телесното тегло.

При липса на противопоказания по време на клиничните проучвания болните са получавали аспирин.

Нестабилна стенокардия и не-Q инфаркт на миокарда

AGGRASTAT трябва да се прилага венозно заедно с хепарин с начална скорост на вливане 0,4 g/kg/min за 30 минути. След изтичане на първата инфузия се продължава приложението на AGGRASTAT със скорост 0,1 g/kg/min.

При изчисляване на скоростта на вливане на AGGRASTAT трябва да се имат предвид следните указания:

1. Поддържаща скорост (ml/h): милилитрите за час се получават от произведението на телесното тегло на болния в килограми по 0,12.
2. Насищаща доза: поддържащата доза се умножава по 4. Вливането с тази скорост продължава 30 минути.

Забележка: При изчисляване на скоростта на вливане всеки знак след десетичната точка равен на или по-голям от 0,5 се закръглява към по-голямото число.

1. При болен с тегло 70 кг – 0,12 х 70 = 8,4 ml/h, закръглено: 8 ml/h поддържаща доза.
2. При болен с тегло 70 кг - 8 х 4 = 32 ml/h насищаща доза за 30 минути.

В проучването, при което се доказа ефективността на препарата, инфузията с AGGRASTAT в комбинация с хепарин е била с продължителност от 48 до 108 часа. Вливането може да се продължи и по време на ангиографското изследване и трябва да продължава 12-24 часа след ангиопластиката или атеректомията. Артериалните катетри трябва да се отстранят при активирано време на съсирване под 180 сeк или 2-6 часа след преустановяване на инфузията с хепарин. (виж "Фармакодинамика")

Ангиопластика / атеректомия

При болните, при които AGGRASTAT се прилага по повод на ангиопластика/атеректомия, препаратът се влива венозно заедно с хепарин, като в началото се вливат струйно 10 mcg/kg за 3 минути, последвани от поддържаща инфузия със скорост от 0,15 mcg/kg/min според следните препоръки (виж "Фармакодинамика"):

1. Струйно: 0,2 ml/kg за 3 минути преди началото на ангиопластиката/атеректомията.
2. Поддържащо вливане: След приключване на струйното инжектиране и започване на балон-дилатацията или включване на апарата за атеректомия се започва вливане на AGGRASTAT с перфузор с отбелязаната по-горе скорост. Скоростта на вливане (ml/h) трябва да се изчисли по следния начин: телесното тегло на болния в кг по 0,18 е равно на милилитрите в час.

Поддържащата инфузия с AGGRASTAT се продължава 36 часа. След завършване на операцията трябва да се преустанови вливането на хепарин и артериалните катетри да се отстранят след като активираното време на съсирване на пациента спадне под 180 сек.

Болни с напреднала бъбречна недостатъчност

При болни с напреднала бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс <30 ml/min) дозата на AGGRASTAT трябва да се намали с 50%. (виж "Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба", "Напреднала бъбречна недостатъчност", "Фармакодинамика" и "Фармакокинетика", "Особености при различните пациенти", "Бъбречна недостатъчност")

Други групи пацинти

Не се налага промяна в дозировката при възрастни болни и при жени.

УКАЗАНИЯ ЗА УПОТРЕБА

Преди употреба препаратите за парентерално приложение трябва да се огледат за мътнини и промяна в цвета, стига флаконът и разтворът да го позволяват.

Флаконът с AGGRASTAT (концентрат) трябва да се разреди преди употреба.

Противопоказания

AGGRASTAT е противопоказан при болни със свръхчувствителност към някоя от съставките на препарата.

Тъй като потискането на тромбоцитната агрегация увеличава риска от кървене, AGGRASTAT е противопоказан при болни с активни кръвоизливи от вътрешните органи; анамнеза за вътречерепни кръвоизливи, вътречерепни тумори, артериовенозни малформации или аневризми и при болни, при които има данни за тромбоцитопения, настъпила след предишно приложение на AGGRASTAT.

Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба

AGGRASTAT трябва да се използва внимателно при следните пациенти:

Предпазване от кръвоизливи

Тъй като AGGRASTAT потиска тромбоцитната агрегация, трябва да се внимава при използването му заедно с други препарати, повлияващи кръвосъсирването. Безопасността на AGGRASTAT при съвместно приложение с тромболитици не е установена.

По време на лечението с AGGRASTAT болните трябва да се наблюдават за евентуално кървене. Ако е необходимо лечение по повод на настъпил кръвоизлив, трябва да се обсъди спиране на препарата. Може да се помисли и за кръвопреливане.

Достъп през бедрената артерия: AGGRASTAT предизвиква леко увеличение на кървенето, особено на мястото на поставяне на феморален катетър. Трябва да се използват техниките за поставяне на феморален катетър, при които се пунктира само предната стена на бедрената артерия, и да се избягва методът на Seldinger. След отстраняване на катетъра трябва да се осигури добра хемостаза и последващо наблюдение на болния.

Лабораторно проследяване: Необходимо е проследяване на броя на тромбоцитите, хемоглобина и хематокрита преди лечението, в първите 6 часа след струйното вливане на препарата и поне ежедневно докато трае лечението с AGGRASTAT (или по-често при данни за значимо спадане на стойностите на наблюдаваните показатели). Ако тромбоцитите на болния спаднат под 90 000 клетки /мм3, трябва да се изследват повторно за изключване на псевдотромбоцитопения. Ако тромбоцитопенията се потвърди, лечението с AGGRASTAT и хепарин трябва да се спре и болният да се наблюдава и лекува, както е необходимо.

Напреднала бъбречна недостатъчност

По време на клиничните проучвания при болните с напреднала бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс < 30 ml/min) е бил установен и понижен клирънс на AGGRASTAT. При тези пациенти дозата на AGGRASTAT трябва да се намали (виж "Дозировка и начин на приложение" и "Фармакодинамични свойства").

Взаимодействие с други медикаменти и други форми на взаимодействие

AGGRASTAT е проучван на фона на стандартна терапия с аспирин и хепарин.

Използването на AGGRASTAT в съчетание с хепарин и аспирин е свързано с по-висока честота на кръвоизливите, отколкото само на аспирин и хепарин (виж "Нежелани лекарствени реакции"). Трябва да се внимава, когато се използва AGGRASTAT заедно с други повлияващи хемостазата препарати (виж "Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба", "Предпазване от кръвоизливи").

В клинични проучвания AGGRASTAT е бил използван заедно с бета-блокери, калциеви антагонисти, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и нитропрепарати, без данни за клинично значими нежелани лекарствени взаимодействия.

При една подгрупа пациенти (n=762) в проучването PRISM (Platelet Receptor Inhibition for Ischemic Syndrome Management) е бил сравнен плазменият клирънс на тирофибан при болните, получавали изброените по-долу медикаменти, и при болни, неполучавали тези лекарства. Не е установено клинично значимо повлияване на плазмения клирънс на тирофибан от следните препарати: ацебутолол, ацетаминофен, алпразолам, амлодипин, препарати, съдържащи аспирин, атенолол, бромазепам, каптоприл, диазепам, дигоксин, дилтиазем, натриев докузат, еналаприл, фуроземид, глибурид, хепарин, инсулин, изосорбид, левотироксин, лоразепам, ловастатин, метоклопрамид, метопролол, морфин, нифедипин, нитропрепарати, омепразол, оксазепам, калиев хлорид, пропранолол, ранитидин, симвастатин, сукралфат и темазепам.

Бременност и кърмене

Бременност

Няма добре контролирани проучвания при бременни. AGGRASTAT трябва да се използва по време на бременност само ако очакваният ефект оправдава възможния риск за плода.

Кърмене

Не е известно дали AGGRASTAT се екскретира в майчиното мляко. Тъй като с майчиното мляко се екскретират много медикаменти и поради потенциалния риск за кърмачето, трябва според нуждата от лечение за майката да се реши дали да се прекрати кърменето или да се спре лекарството.

Повлияване способността за шофиране и използуване на машини

Няма данни, че AGGRASTAT повлиява способността за шофиране или работа с машини.

Нежелани лекарствени реакции

Най-честата нежелана лекарствена реакция по време на лечението с AGGRASTAT в съчетание с аспирин и хепарин е кървенето (съобщавано обикновено като сълзящо или слабо). По-долу е дадена честотата на големите и малки кръвоизливи според критериите на TIMI** , наблюдавани по време на проучванията PRISM PLUS (Platelet Receptor Inhibition for Ischemic Syndrome Management - Patients Limited by Unstable Signs and Symptoms) и RESTORE (Randomized Efficacy Study of Tirofiban for Outcome and Restenois):

При липса на противопоказания пациентите са получавали аспирин.

Спадане на хемоглобина с >50g/l, с или без установен източник на кървене, вътречерепен кръвоизлив или сърдечна тампонада.

Спадане на хемоглобина с >30g/l при кървене с известна локализация, спонтанна макроскопска хематурия, хематемеза или хемоптое.

____________________________

**Bovill, E.G.; et al: Hemorrhagic Events during Therapy with Recombinant Tissue-Type Plasminogen Activator, Heparin and Aspirin for Acute Myocardial Infarction, Results of the Thrombolysis in Myocardial Infarction (TIMI), Phase II Trial, Annal of Internal Medicine, 115 (4): 256-265, 1991.

По време на проучването PRISM PLUS няма съобщения за случаи на вътречерепен кръвоизлив при болните на AGGRASTAT плюс хепарин или при контролната група (лекувана с хепарин). Честотата на вътречерепните кръвоизливи в проучването RESTORE e 0,1% за AGGRASTAT и хепарин и 0,3% за контролната група (лекувана с хепарин). За PRISM PLUS честотата на съобщените случаи на ретроперитонеално кървене за комбирацията AGGRASTAT и хепарин и на контролната група е съответно 0,0% и 0,1%. В проучването RESTORE честотата на съобщените случаи на ретроперитонеално кървене за групата на AGGRASTAT и хепарин и за контролната група е 0,6% и 0,3% съответно.

При жените и при възрастните пациенти, лекувани само с хепарин или с AGGRASTAT и хепарин, се установява по-висока честота на хеморагичните усложнения, отколкото съответно при мъжете и при младите болни. Нарастването на риска от кървене при болните, лекувани с AGGRASTAT в комбинация с хепарин, в сравнение с риска при лекуваните само с хепарин обаче е сравнимо, независимо от възрастта и пола. При тези групи пациенти не се налага промяна в дозировката (виж "Дозировка и начин на приложение", "Други групи пациенти").

При болните, лекувани с AGGRASTAT и хепарин, се наблюдава по-често спадане на броя на тромбоцитите в сравнение с контролната група. Тези промени са обратими след спиране на лечението с AGGRASTAT. Честотата на болните, при които се наблюдава спадане на тромбоцитния брой под 90 000 клетки /мм3 е 1,5%. Честотата на болните с намаление на тромбоцитите под 50 000 клетки /мм3 е 0,3%.

Най-честите нежелани реакции вследствие на приложение на лекарството и несвързани с кървене, които са били съобщени за болните на AGGRASTAT и хепарин с честота >1% са гадене (1,7%), фебрилитет (1,5%) и главоболие (1,1%); гадене, фебрилитет и главоболие са били наблюдавани и в контролната група с честота 1,4%, 1,1% и 1,2% съответно.

Честотата на нежеланите лекарствени реакции в клиничните проучвания е била сходна, независимо от расови различия на пациентите, наличие или отсъствие на артериална хипертония, захарен диабет или хиперхолестеролемия.

Общата честота на нехеморагичните нежелани реакции е била по-висока при жените (в сравнение с мъжете) и при по-възрастните болни (в сравнение с по-младите). Честотата на нехеморагичните нежелани реакции обаче при тези групи болни е била сравнима в групите с AGGRASTAT и хепарин и само с хепарин. (виж по-горе за хеморагични нежелани лекарствени реакции.)

Лабораторни находки

Най-често установяваните лабораторни отклонения при пациентите, лекувани едновременно с AGGRASTAT и хепарин, са свързани с кървене. Наблюдавани са спадане на стойностите на хемоглобина, хематокрита и броя на тромбоцитите. Установява се и по-голяма честота на окултна кръв в урината и изпражненията.

Предозиране

По време на клиничните проучвания се е получило случайно предозиране на tirofiban в дози до 5 пъти по-високи от препоръчваната болус доза и до 2 пъти по-високи от насищащата. Имало е и случаи на непреднамерено до 9,8-кратно превишаване на поддържащата доза от 0,15 g/kg/min.

Най-често съобщаваната проява на предозиране е кървенето. Съобщават се предимно малки кръвоизливи от кожата и лигавиците и на местата на убождане за сърдечна катетеризация (виж "Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба").

Предозирането на tirofiban трябва да се лекува въз основа на преценката на клиничното състояние на болния и според нуждата да се прибегне към спиране или промяна в дозировката на препарата.

AGGRASTAT може да се елиминира чрез хемодиализа.

Фармакологични свойства

Фармакодинамика

Тромбоцитната активация, адхезия и агрегация представляват критични стъпки в образуването на артериалния тромб върху усложнената атеросклеротична плака. Образуването на тромба играе главна роля в патофизиологията на острите коронарни исхемични синдроми като нестабилната стенокардия и инфаркта на миокарда, както и на исхемичните усложнения след коронарна ангиопластика.

AGGRASTAT представлява непептиден антагонист на GP IIb/IIIa рецептора, който е основният повърхностен рецептор, ангажиран в тромбоцитната агрегация. AGGRASTAT възпрепятства свързването на фибриногена към GP IIb/IIIa и по този начин блокира тромбоцитната агрегация.

AGGRASTAT потиска мощно функцията на тромбоцитите, което се демонстрира от способността му да блокира ex vivo стимулираната от аденозиндифосфат (ADP) тромбоцитна агрегация и да удължава времето на кървене при здрави и при пациенти с исхемична болест на сърцето. Ходът на инхибирането съвпада с профила на плазмената концентрация на препарата. След спиране на инфузията с AGGRASTAT тромбоцитната функция бързо се възстановява.

Едновременното приложение на 4-часова инфузия с AGGRASTAT в доза 0,15 g/kg/min и аспирин дава очакваното почти максимално инхибиране на тромбоцитната агрегация и умерен адитивен ефект по отношение на удължаване на времето на кървене.

При болните с нестабилна стенокардия с двуфазна схема на вливане (насищаща инфузия с 0,4 g/kg/min за 30 минути, последвана от поддържаща със скорост 0,1 g/kg/min в продължение на 48 часа на фона на хепарин и аспирин) се постига приблизително 90% потискане на ex vivo ADP-стимулираната тромбоцитна агрегация с 2,9-кратно удължаване на времето на кървене по време на вливането. Инхибирането е било постигнато бързо с 30-минутната насищаща инфузия и се е задържало през цялото време на вливането.

При болни, при които вливането с AGGRASTAT започва в началото на коронарната ангиопластика, двуфазовата инфузионна схема с AGGRASTAT (насищащо струйно вливане със скорост 10 g/kg за 5 минути, последвано от поддържаща инфузия 0,15 g/kg/min за 16 до 24 часа) в съчетание с хепарин и аспирин дава приблизително > 90% инхибиране на ex vivo ADP-индуцираната тромбоцитна агрегация при почти всички пациенти. Почти максималното потискане се постига бързо с 5-минутното струйно вливане и се поддържа през цялото време на приложение на препарата. След спиране на вливането с AGGRASTAT функцията на тромбоцитите се възстановява бързо до изходните нива.

Нестабилна стенокардия / Не-Q миокарден инфаркт

В многоцентровото, рандомизирано, паралелно, двойно-сляпо проучване PRISM-PLUS (Platelet Receptor Inhibition for Ischemic Syndrome Management - Patients Limited by Unstable Signs and Symptoms) е бил сравнен ефектът на AGGRASTAT и хепарин с този на хепарина при болни с документирана нестабилна ангина/не-Q миокарден инфаркт. Проучваните пациенти са били рандомизирани или към AGGRASTAT (30-минутна насищаща инфузия с 0,4 g/kg/min, последвана от поддържащо вливане с 0,1 g/kg/min) и хепарин (5000 U струйно, последвани от 1000 U/h, така че да се поддържа активирано парциално тромбопластиново време около 2 пъти над контролните стойности) или само към хепарин (5000 U струйно, последвани от 1000 U/h, така че да се поддържа активирано парциално тромбопластиново време около 2 пъти над контролните стойности). Всички пациенти без противопоказания са получавали аспирин. Лечението с AGGRASTAT се е включвало до 12 часа след последния стенокарден пристъп. Болните са преминали 48-часов период на стабилизиране с проучваната терапия, след което са се подлагали на ангиография или ангиопластика с атеректомия (ако е показана) на фона на продължаващо лечение с AGGRASTAT. Продължителността на лечението с AGGRASTAT е било обикновено между 48 и 108 часа, средно 71,3 часа. Трета група болни са получавали само AGGRASTAT (виж описанието на PRISM [Platelet Receptor Inhibition for Ischemic Syndrome Management] по-надолу).

Основният краен показател (primary endpoint) на проучването е бил съвкупност от рефрактерна исхемия, нов миокарден инфаркт и смърт 7 дни след началото на терапията с AGGRASTAT. В края на проучването се е установило 31,6% намаление на риска за цялата съвкупност като краен показател, 46,6% намаление на риска от миокарден инфаркт и 42,8% намаление на риск от съвкупността от миокарден инфаркт и смърт.

Ранният клиничен ефект обикновено се е запазвал в повечето случаи на 30-ия ден и 6-ия месец за повечето компоненти. Рискът за цялата съвкупност като краен показател на 30-ия ден е показал намаление с 21,8%, а рискът от съвкупността от миокарден инфаркт и смърт - 29,8%. На шестия месец рискът за цялата съвкупност като краен показател е намалял с 18,9%, а рискът от съвкупността от миокарден инфаркт и смърт - с 22,5%.

При 30-те процента от болните в проучването PRISM PLUS, които са били подложени на ангиопластика/атеректомия, се е установило 45,7% снижение на риска за цялата съвкупност на 30-ия ден след манипулацията и 43,2% редукция на риска от съвкупността от миокарден инфаркт и смърт.

В едно от включените в PRISM PLUS проучвания е било установено значително намаление на размера на ангиографски видимия тромб при болните, лекувани с AGGRASTAT плюс хепарин, в сравнение с тези само на хепарин. Освен това е имало значимо подобрение и на кръвотока през засегнатите коронарни съдове.

Благоприятният ефект от приложението на AGGRASTAT е персистирал в PRISM PLUS, независимо от пола или възрастта.

Ефектът от AGGRATAT (n=1616) и от хепарин, прилагани самостоятелно, при болни с нестабилна ангина/не-Q инфаркт на миокарда се сравнява в рандомизираното, паралелно, двойно-сляпо проучване PRISM. Установено е значително намаление на съвкупността от рефрактерна исхемия, миокарден инфаркт или смърт като основен краен показател след 48-часова инфузия с AGGRASTAT. Изходът на 30-ия ден по отношение на основния краен показател е съпоставим с този при болните само на хепарин. Смъртността обаче е била значително по-ниска от тази при групата на хепарин. В изследването PRISM-PLUS групата само на AGGRASTAT (n=345) е отпаднала след междинен анализ, направен от Комитета за наблюдение на безопасността, поради повишена смъртност към седмия ден. Обобщените данни обаче от тези две проучвания показват, че ефектът на лечението с AGGRASTAT като монотерапия върху смъртността (на 7 и 30 ден) е съпоставим с този на монотерапията с хепарин.

Ангиопластика / атеректомия

RESTORE (Randomized Efficacy Study of Tirofiban for Outcomes and Restenosis) е рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, обхващащо 2141 болни, подлежащи на перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика (PTCA) или атеректомия до 72-ия час след постъпване по повод на нестабилна стенокардия или остър инфаркт на миокарда. В това изследване болните са били рандомизирани на AGGRASTAT (струйно 10 g/kg за 3 минути, последвано от поддържащо вливане със скорост 0,15 g/kg/min в продължение на 36 часа) или към плацебо. Всички болни са получавали аспирин и хепарин.

Основният краен показател (primary endpoint) на проучването включва всички смъртни случаи, нефатални миокардни инфаркти и всички повторни реваскуларизационни манипулации (поставяне на коронарен байпас, повторна ангиопластика на обработвания съд или спешно коронарно протезиране), поради остра оклузия или рецидивираща исхемия до 30 дни след започване на лечението с проучвания препарат. Като се имат предвид всички реваскуларизации на 30-ия ден, рискът от съвкупността от отчитаните събития като краен показател е намалял със 17% (p=0,169). На втория и седмия ден след аргиопластиката обаче е отчетено значително намаление на риска съответно с 38,4% (p=0,004) и 28,2% (p=0,023). Освен това, анализът само на спешните реваскуларизации като част от съвкупния риск на тридесетия ден е показал намаление с 24,3% (p=0,052).

Благоприятният ефект на AGGRASTAT в проучването RESTORE е персистирал независимо от възрастта и пола на пациентите.

Фармакокинетика

Разпределение

Tirofiban не се свързва в голяма степен с плазмените белтъци и при плазмени нива между 0,01 и 25 g/ml белтъчното свързване не зависи от концентрацията. Свободната фракция в човешката плазма е 35%. Равновесният обем на разпределение на препарата се движи между 22 и 42 литра. Tirofiban преминава плацентата при плъхове и зайци.

Биотрансформация

Изследване с tirofiban, белязан с 14C показва, че в урината и изпражненията се отделя предемно непроменен tirofiban. Циркулиращата плазмена радиоактивност е също предимно от непроменен препарат (до 10 часа след приложението). Тези данни говорят за ограничено метаболизиране на tirofiban.

Елиминиране

След венозно инжектиране на белязан с 14C tirofiban на здрави лица, 66% от активността се отделя с урината и 23% с изпражненията. Общо се отделя около 91% от радиоактивността. За елиминирането на tirofiban допринасят както бъбречната, така и жлъчната екскреция.

Плазменият клирънс на tirofiban при здрави лица е от 212 до 314 ml/min. Бъбречният клирънс съставлява 39 до 69% от плазмения. Времето на полуелиминиране на препарата е от 1,4 до 1,8 часа.

При пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС), плазменият клирънс на tirofiban варира от 152 до 267 ml/min. Бъбречният клирънс се изчислява на 39% от плазмения. Времето на полуелиминиране варира от 1.9 до 2.2 часа.

При плъхове tirofiban се излъчва в кърмата.

Особености при отделните пациенти

Пол

Плазменият клирънс на tirofiban при болни с ИБС е еднакъв при мъже и жени.

Болни в напреднала възраст

При възрастни болни (над 65 г.) плазменият клирънс на tirofiban намалява с около 19 до 26% в сравнение с по-млади (под 65 г.).

Раса

Не са установени расови различия в плазмения клирънс на препарата.

Чернодробна недостатъчност

При болни с лекостепенна до умерена чернодробна недостатъчност плазменият клирънс на tirofiban не се променя значително в сравнение със здрави.

Бъбречна недостатъчност

При болни с креатининов клирънс < 30 ml/min, включително болни на хемодиализа, плазменият клирънс на tirofiban намалява клинично значимо (>50%) (виж "Дозировка и начин на приложение", "Болни с напреднала бъбречна недостатъчност"). Tirofiban се отделя при хемодиализа.

Предклинични данни за безопасността

Няма установени данни, които да възпрепятстват клиничното приложение на препарата.

Фармацевтични данни

Списък на ексципиентите

В един милилитър AGGRASTAT Concentrate for Infusion се съдържат следните неактивни съставки: 0,16 mg Citric acid anhydrous, 2,7 mg Sodium citrate dehydrate и 8 mg Sodium chloride. pH на разтвора е между 5,5 и 6,5 и може да се коригира със солна киселина (Hydrochloric acid) и/или натриев хидроксид (Sodium hydroxide).

Несъвместимост

Няма

Срок на годност

24 месеца

Специални указания за съхранение

Съхранява се при температура 15-30. Да не се замразява. Да се пази от пряка светлина.

Естество и съдържание на флакона

50 mL Тип I стъклен флакон с бромобутилова гумена запушалка-West 4405/50, Тип S-63 или West 4416/50, Тип S-63, съдържащ в 1 милилитър 0,281 mg tirofiban hydrochloride monohydrate, еквивалент на 0,25 mg tirofiban или 12.5 mg/50 mL.

Инструкции за употреба / работа с препарата

1. Изтeглeтe 100 ml стерилен 0,9% физиологичен серум или 5% глюкозен разтвор от банка 500 ml и ги заместете със 100 ml AGGRASTAT (два флакона от 50 ml), за да получите разтвор с концентрация 50 g/ml. Преди вливане разклатете добре.
2. Изчислете необходимата доза според указанията по-горе.
3. Изхвърлете неизползвания разтвор 24 часа след началото на вливането.

Притежател на разрешението за употреба:

Дата на последна редакция на текста

м. ноември 1998 година.