CHT Co.
CHT Co.
|
Novo Nordisk:
|
 | Repaglinide (репаглинид) 0.5 mg |
| Repaglinide (репаглинид) 1 mg |
| Repaglinide (репаглинид) 2 mg |
Таблетка.
Таблетките са, кръгли, изпъкнали и върху тях е изобразено логото на Novo Nordisk (бика Апис).
Таблетките от 0.5 мг са бели, от 1 мг - жълти, а от 2 мг - червени.
Репаглинидът е показан при пациенти с диабет тип 2 (неинсулинозависим захарен диабет, NIDDM), при които с диета, намаляване на теглото и физическа активност, хипергликемията вече не може да се контролира добре. Репаглинидът също е показан в комбинация с метформин при пациенти с диабет тип 2, когато приложението на метформин като монотерапия не осигурява задоволителен контрол върху кръвната захар.
Лечението трябва да се започне като допълнение към диетата и физическата активност с цел понижаване на кръвната захар, свързана с хранене.
Репаглинидът се дава преди хранене и дозата се определя индивидуално, за да се оптимизира гликемичния контрол. Допълнително към нормалния самоконтрол на кръвната захар и захарта в урината, извършвани от пациента, кръвната захар на пациента трябва да бъде мониторирана периодично от лекар, за да се определи минималната ефективна доза. Определянето на нивата на гликозилирания хемоглобин има значение при мониториране на отговора на пациента към лечението. Периодично мониториране е необходимо за установяване на неадекватно понижаване на кръвната захар при максималната препоръчвана доза (т.н. първичен неуспех) и за установяване на отслабването на адекватния отговор на понижаване на кръвната захар след началния период на ефективност (т.н. вторичен неуспех).
Кратковременно приложение на репаглинид може да е достатъчно при преходно нарушаване на контрола при пациенти с тип 2, които обикновено се контролират добре с диета.
Репаглинидът трябва да се приема непосредствено преди основните хранения (т.е. препрандиално).
Дозировката трябва да бъде определена от лекар, според нуждите на пациента.
Препоръчваната начална доза е 0.5 mg. Около една до две седмици трябва да преминат между отделните етапи за определяне на дозата (в зависимост от отговора на кръвната захар).
Ако пациентите преминават от други перорални хипогликемични средства, началната препоръчвана доза е 1 mg.
Максималната препоръчвана единична доза е 4 mg, приета с основните хранения.
Общата максималната дневна доза не трябва да превишава 16 mg.
Основно репаглинидът се излъчва с жлъчката и следователно не се повлиява от бъбречните нарушения.
Приблизително само около 8% от репаглинидът се отделят чрез бъбреците и общия плазмен клирънс на продукта е понижен при пациенти с намалена бъбречна функция. При диабетици с бъбречни увреждания инсулиновата чувствителност е повишена и определянето на дозата трябва да се извършва внимателно.
Няма проведени клинични проучвания при пациенти над 75 години или при пациенти с чернодробна недостатъчност. Моля направете справка в точка "Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба".
При изтощени или недохранени пациенти е необходим консервативен подход при определяне на началната и поддържащата доза, както и внимателно променяне на дозата за да се избегнат хипогликемичните реакции.
Пациентите могат да преминат директно на репаглинид от други перорални хипогликемични средства. Не съществува обаче точна връзка между дозите на репаглинида и другите перорални хипогликемични средства. Препоръчваната максимална начална доза за пациенти, които преминават на репаглинид е 1 mg, приет непосредствено преди основните хранения.
Репаглинид може да са прилага в комбинация с метформин, когато кръвната захар не се контролира добре само с метформин. В този случай дозата на метформин трябва да бъде запазена и репаглинида да се прилага едновременно с него. Началната доза репаглинид е 0.5 mg преди основните хранения, като дозата се променя в зависимост от отговора на кръвната захар, както при монотерапия.
| Известна свръхчувствителност към репаглинид или някое от помощните вещества на НовоНорм |
| Захарен диабет тип 1 (инсулинозависим захарен диабет, IDDМ), С-пептид отрицателен |
| Диабетна кетоацидоза, с или без кома |
| Бременност или кърмене (моля погледнете точка "Приложение по време на бременност и кърмене") |
| Деца под 12 години |
| Тежки бъбречни или чернодробни нарушения |
| Съпътстваща терапия с медикаменти, инхибиращи или индуциращи CYP3A4 (точка "Взаимодействие с други медикаменти и други форми на взаимодействие") ензимна система |
Репаглинид трябва да се предписва само когато кръвната захар е лошо контролирана и симптомите на диабета персистират, независимо от адекватните опити с диета, физическа активност и понижаване на теглото.
Репаглинид, подобно на всички други стимулиращи инсулиновата секреция средства, може да доведе до хипогликемия.
Понижаващият кръвната захар ефект на пероралните хипогликемични средства намалява при много от пациентите с времето. Това може да се дължи на прогресиране на тежестта на заболяването или на понижен отговор към продукта. Този феномен е известен като вторичен неуспех, за да се разграничи от първичния неуспех, където лекарството е неефективно при отделния пациент след първия прием. Коригирането на дозата и придържането към необходимите диета и физическа активност, трябва да се преценят, преди даден пациент да се класифицира като вторичен неуспех .
Репаглинидът проявява своето действие чрез определено краткотрайно свързване с даден рецептор на b -клетките. Употребата на репаглинид в случай на вторичен неуспех от средства, стимулиращи инсулиновата секреция, не е изследвана в клинични проучвания. Няма проведени проучвания за комбиниране с други средства, стимулиращи инсулиновата секреция и акарбоза.
Няма проведени проучвания за комбинирана терапия с тиазолидиндиони.
Съчетаването на лечението с метформин е свързано с повишен риск от хипогликемия.
Когато пациент, стабилизиран с перорално хипогликемизиращо средство, е изложен на стрес като повишена температура, травма, инфекция или хирургическа операция, може да се наруши контролът на кръвната захар. В такъв момент може да се наложи спиране приема на репаглинид и временно приложение на инсулин.
Няма проведени клинични проучвания при пациенти с увредена чернодробна функция. Клинични проучвания не са правени при деца и юноши под 18 години, както и при пациенти над 75 години. Следователно не се препоръчва лечение при тези групи пациенти.
Известно е, че някои лекарства могат да повлияят върху метаболизма на глюкозата и следователно лекарят трябва да има предвид възможните взаимодействия:
Следните субстанции могат да усилят хипогликемизиращия ефект на репаглинида: инхибитори на моноаминооксидазата (МОАИ), неселективни бета-блокери, инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ-инхибитори), салицилати, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), октреотид, алкохол и анаболни стероиди.
Следните вещества могат да намалят хипогликемизиращия ефект на репаглинида: перорални контрацептиви, тиазиди, кортико-стероиди, даназол, хормони на щитовидната жлеза и симпатикомиметици.
Когато тези лекарствени средства се прилагат или се спира приложението им при пациент, който получава репаглинид, пациентът трябва да се наблюдава внимателно за промени в контрола на кръвната захар.
Репаглинидът не е показал клинично значим ефект върху фармакокинетичните свойства на дигоксин, теофилин или варфарин при равновесно състояние, когато е прилаган при здрави доброволци. Следователно не е необходима корекция на дозата на тези съединения при едновременното им приложение с репаглинид.
Едновременното приложение на циметидин с многократно дозиране на репаглинид не е променило значително абсорбцията и отделянето на репаглинида и не е установена промяна в хипогликемизиращата му симптоматология.
Бета-блокиращите лекарствени средства могат да маскират симптомите на хипогликемия. Алкохолът може да засили и удължи хипогликемизиращия ефект на репаглинида.
Изследванията, проведени in vitro, показват, че първоначалното метаболизиране на репаглинида се извършва от CYP3A4 ензимната система. Независимо, че няма проведени такива in vivo проучвания, очаква се инхибиторите на CYP3A4, като кетоконазол, итраконазол, еритромицин, флуконазол и мибефрадил да повишават плазменото ниво на репаглинида. Съединения, като рифампицин или фенитоин, които индуцират CYP3A4 ензимната система, могат да понижават плазменото ниво на репаглинида. Такива лекарствени комбинации са противопоказани, понеже не е известна степента на индуциране или инхибиране.
Когато репаглинидът се прилага заедно с други лекарства, които като него се излъчват основно с жлъчката, трябва да се имат предвид възможните взаимодействия.
Клинични проучвания с репаглинид при бременни и кърмещи жени не са провеждани. Затова безопасността при бременни жени не е установена. Досега при проучвания при животни, репаглинидът не е проявявал тератогенно действие. При плъхове, изложени на високи дози по време на последния стадий от бременността и в началните месеци на кърмене, е била наблюдавана ембриотоксичност - малформации в развитието на крайниците при фетуси и новородени. В кърмата на опитните животни се открива репаглинид. Поради тази причина репаглинидът трябва да се избягва по време на бременност и да не се използва от жени, които кърмят.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да взимат предпазни мерки за избягване на хипогликемия, когато шофират. Това е особено важно при такива, които слабо разпознават или изобщо не разпознават предупредителните симптоми на хипогликемията или често имат епизоди на хипогликемия. При тези обстоятелства трябва да се обмисли дали е разумно да се шофира.
Въз основа на опита с репаглинид и другите хипогликемични лекарствени средства са наблюдавани следните странични реакции:
Както и при другите хипогликемични лекарствени средства, след приложение на репаглинид са наблюдавани хипогликемични реакции. Тези реакции обикновено са слабо изразени и лесно се лекуват с прием на въглехидрати. Ако са тежки може да е необходима инфузия на глюкоза. Появата на тези реакции зависи, както при всяко противодиабетно лечение, от индивидуални фактори като хранителни навици, дозировка, физическо натоварване и стрес (за повече информация вижте точка "Специални предупреждения и специални предпазни мерки при употреба").
Известно е, че промените в нивата на кръвната захар водят до преходни нарушения на зрението, особено в началото на лечението. Такива нарушения са съобщени само в много малко случаи след началото на лечение с репаглинид. Такива случаи не са довели до спиране на лечението с репаглинид в клиничните проучвания.
Стомашно-чревни оплаквания като болка в корема, диария, гадене, повръщане и запек са съобщени в клиничните проучвания. Честотата и тежестта на тези симптоми не са се различавали от тези при другите перорални средства, стимулиращи инсулиновата секреция.
Отделни случаи на повишаване на чернодробните ензими са съобщени по време на лечението с репаглинид. Повечето случаи са били слабо изразени и преходни и много малко пациенти са прекъснали лечението поради повишаване на чернодробните ензими.
Кожни реакции на свръхчувствителност могат да се появят като сърбеж, обрив и уртикария. Няма причина да се подозира кръстосана алергия със сулфанилурейните лекарствени средства, поради различия в химичната структура.
Репаглинид е прилаган със седмично повишаващи се дози от 4 - 20 mg 4 пъти дневно за период от шест седмици. Не са установени проблеми по отношение на безопасността. Тъй като хипогликемия в това проучване е била избегната чрез повишения калориен прием, относителното предозиране може да доведе до прекомерно понижаване на глюкозата с развитие на хипогликемични симптоми (световъртеж, изпотяване, тремор, главоболие и т.н.). Ако тези симптоми се появят, трябва да се предприемат адекватни мерки за корекция на ниската кръвна захар (перорално въглехидрати). По-тежка хипогликемия с гърчове, загуба на съзнание или кома трябва да се лекува с венозно приложение на глюкоза.
Фармако-терапевтична група: Производно на карбамоилметил бензоената киселина (АТС код: А 10 В Н 01)
Репаглинидът е ново краткодействащо перорално лекарствено средство, стимулиращо инсулиновата секреция. Репаглинидът понижава нивата на кръвната захар като стимулира освобождаването на инсулин от панкреаса, ефект, който зависи от функционирането на b-клетките в панкреасните островчета.
Репаглинидът затваря АТФ-зависимите канали в мембраната на b-клетките чрез таргетни протеини, различни от тези на другите средства, стимулиращи секрецията на инсулин. Това деполаризира b-клетките и води до отваряне на калциевите канали. В резултат на това повишеният калциев инфлукс индуцира секреция на инсулин от b-клетките.
При пациенти с диабет тип 2, инсулинотрофичният отговор към храната се явява до 30 минути след перорална доза репаглинид. Това води до понижаване на кръвната захар през целия период на хранене. Повишените нива на инсулин не персистират след хранене. Плазмените нива на репаглинида бързо се понижават и 4 часа след приложението се установяват ниски концентрации в плазмата при пациенти с диабет тип 2.
След приложение на дози от 0.5 до 4 mg репаглинид при пациенти с диабет тип 2 е доказано понижаване на кръвната захар, зависимо от дозата.
Резултатите от клинично проучване показват, че репаглинидът се дозира оптимално, когато се свързва с основните хранения (дозиране преди нахранване).
Приемът обикновено става 15 минути преди хранене, но това време може да варира от непосредствено преди хранене до 30 минути преди това.
Репаглинидът бързо се абсорбира в стомашно-чревния тракт, което води до бързо повишаване на плазмената концентрация на лекарството. Максималната плазмена концентрация се наблюдава до 1 час след приложение. След достигане на максимум, плазменото ниво бързо се понижава и репаглинидът се елиминира за 4-6 часа. Времето на полуелиминиране от плазмата е приблизително 1 час.
Репаглинидът се характеризира със средна абсолютна бионаличност 63% (CV 11%), малък обем за разпределение 30 l (свидетелстващ за разпределение във вътреклетъчната течност) и бързо елиминиране от кръвта.
При клиничните проучвания се открива значителна разлика между отделните индивиди (60%) по отношение на концентрацията на репаглинида в плазмата. При отделния индивид тази вариабилност е от слабо до умерено изразена (35%) и понеже дозата на репаглинида се определя от клиничния отговор, ефективността не се влияе от вариабилността.
Времето на експозиция на репаглинид е увеличено при пациенти с чернодробна и бъбречна недостатъчност, както и при пациенти в напреднала възраст с диабет тип 2. AUC (SD) (площта под кривата) след еднократен прием на 2 mg (4 mg при пациенти с чернодробна недостатъчност) е била 31.4 ng/ml x hr (28.3) при здрави доброволци, 75.2 ng/ml x hr (67.7) при пациенти с бъбречна недостатъчност, 304.9 ng/ml x hr (228.0) при пациенти с чернодробна недостатъчност и 117.9 ng/ml x hr (13.8) при пациенти в напреднала възраст с диабет тип 2.
Репаглинидът се свързва в значителна степен с плазмените протеини при хора (над 98%).
Не е открита клинично значима разлика във фармакокинетиката на репаглинида, когато е прилаган на 0, 15-та или 30-та минута преди хранене или на гладно.
Репаглинидът се метаболизира почти напълно и не са открити метаболити с клинично значим хипогликемичен ефект.
Репаглинидът и неговите метаболити се екскретират предимно с жлъчката. Само малка част (под 8%) от приложената доза се появява в урината, предимно под формата на метаболити. Под 1% от изходния препарат се установява във фекалиите.
Предклиничните данни въз основа на конвенционални изследвания на фармакология на безопасността, токсичност след многократно дозиране, генотоксичност и онкогенен потенциал не са показали специфичен риск за хората.
Microcrystalline cellulose, Calcium hydrogen phosphate anhydrous, Maize starch, Amberlite (Polacrilin potassium), Povidone (Polyvidone), Glycerol 85%, Magnesium stearate, Meglumine, Poloxamer 188, Iron oxide, yellow (само в таблетки 1 mg) (Е172), Iron oxide, red (само в таблетки 2 mg) (Е172)
Не е приложимо.
2 години.
Да се съхранява в оригинална опаковка, като контейнера се държи плътно затворен.
Контейнерът на таблетките е шишенце (бял полиетилен с висока плътност) с бяла въртяща се капачка (полипропилен) и съдържа съответно 100, 500 и 1000 таблетки. Блистерната опаковка (алуминий/алуминий) съдържа съответно 30, 90, 120 или 360 таблетки.
|
п.к. 1829, София 1000 тел. (359 2) 927 1531, 920 9525, 920 9526 e-mail: [email protected] |