CHT Co.
CHT Co.
|
Glaxo Wellcome:
|
 | Пневмония, придобита в обществото |
| Обостряне на хроничен бронхит, причинен от бактерии |
| Неусложнена гонорея |
| Уретрит и цервицит, причинени от Chlamydia trachomatis |
Препоръчва се 400 mg Raxar веднъж дневно при обостряне на хроничен бронхит, причинен от бактерии. Дозата за пациенти с по-тежки инфекции, включително пневмония, придобита в обществото, е 600 mg дневно.
Продължителността на лечение е до 10 дни, в зависимост от състоянието на пациента и клиничната картина. Лечението обикновено трябва да продължи още 2 или 3 дни след отзвучаване на симптомите.
За уретрит и цервицит, предизвикан от Chlamydia trachomatis, се препоръчва доза от 400 mg веднъж дневно в продължение на 7 дни. Неусложнената гонорея се лекува с единична доза от 400 mg.
Raxar таблетки могат да се приемат с или без храна и трябва да се гълтат цели с подходящо количество течност.
Не се налага намаляване на дозата, тъй като малка част от грепафлоксацин се екскретира чрез бъбреците. Няма опит с пациенти на хемодиализа.
Грепафлоксацин се метаболизира първично в черния дроб. Пациентите с чернодробно увреждане трябва да приемат максимално 400 mg веднъж дневно (виж "Фармакокинетични свойства").
Raxar е противопоказан при пациенти с установена свръхчувствителност към Raxar и неговите помощни съставки или към други хинолонови антибиотици.
Raxar е противопоказан при пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане.
Raxar е противопоказан при пациенти с данни за удължаване на QT интервала и при такива, лекувани едновременно с лекарствени средства, за които е известно, че удължават QT интервала и/или предизвикват torsade de pointes (напр. терфенадин), освен в случаите, когато е осигурено подходящо сърдечно мониториране (напр. при хоспитализирани пациенти - (виж "Специални противопоказания и предупреждения за употреба").
Грепафлоксацин, както и другите хинолони, инхибира рецепторното свързване на ГАМК, което се свързва с възможността да предизвика конвулсии. За разлика от другите хинолони, използвани в предклиничните изпитвания, грепафлоксацин не предизвиква конвулсии, когато се прилага заедно с нестероидни противовъзпалителни средства. Подобно на другите хинолони Raxar трябва да се прилага внимателно при пациенти с установени или подозирани смущения на ЦНС, предразполагащи към припадъци.
Действието на хинолоните се свързва с възбуден ефект върху ЦНС, затова те трябва да се прилагат с повишено внимание при пациенти с психични отклонения или анамнестични данни за такива.
Известно е, че хинолоните предизвикват лезии в хрущяла на натоварените с тежест кости на млади животни, въпреки че не е ясно дали това се отнася и за хора. При опитите с животни се е оказало, че грепафлоксацин е с относително нисък потенциал на костна токсичност. Употребата при деца и подрастващи юноши не се препоръчва, освен ако не се прецени че очакваната полза превъзхожда възможния риск.
Не се препоръчва употребата на Raxar от бременни и кърмачки.
По време на лечение с хинолонови антибиотици може да се наблюдават отделни случаи на възпаление и руптура на сухожилия. Такива реакции са наблюдавани по-специално при пациенти в напреднала възраст и при болни, едновременно лекувани с кортикостероиди. При първата поява на болка и възпаление, пациентите трябва да прекратят приема на Raxar и да оставят засегнатите крайници в покой. Трябва да се започне подходящо лечение.
Съобщава се за поява на псевдомембранозен колит при използване на широкоспектърни антибиотици, затова е важно при пациенти с тежка диария по време на приема на антибиотика или след това да се има предвид тази диагноза.
Лечението с Raxar може да намали клирънса на кофеина. Пациентите трябва да знаят, че стимулиращият ефект на кофеина може да се засили.
Удължаване на QT интервал: При здрави мъже и жени доброволци, приемали Raxar, се наблюдава удължен QT интервал. Поради потенциалния риск от сърдечни аритмии, включително torsade de pointеs, пациентите не трябва да употребяват едновременно с Raxar други лекарствени средства, за които е известно, че удължават QT интервала т.е антиаритмични средства клас I (дизопирамид, флекаинид, хинидин, прокаинамид), антиаритмични средства клас III (амиодарон, соталол), както и бепридил, еритромицин, терфенадин, астемизол, цизаприд, пентамидин, трициклични антидепресанти, някои антипсихотични средства, включително фенотиазини, ако не може да им бъде осигурено сърдечно мониториране (виж "Противопоказания").
Raxar не се препоръчва на пациенти с продължителни състояния, предразполагащи към ритъмни нарушения (напр. хипокалиемия, значителна брадикардия, конгестивна сърдечна недостатъчност, исхемия на миокарда и предсърдно мъждене).
Известно е, че хинолоните предизвикват реакции на фоточувствителност. Грепафлоксацин е слабо фотосенсибилизиращо средство. По време на лечението с Raxar, пациентите не трябва да се излагат на пряка слънчева светлина и трябва да избягват ултравиолетовите лъчи (солариум, ултравиолетови лампи,). Ако се появи светлочувствителност, лечението трябва да се прекрати.
Ако пациентите използват антиацидни средства, сукралфат или желязосъдържащи препарати, трябва да се съветват да ги приемат 4 часа преди или 4 часа след приема на Raxar.
При пациенти, които употребяват теофилин едновременно с многодневен курс на лечение с Raxar, поддържащата доза теофилин трябва да се намали наполовина. Трябва да се контролира серумната концентрация на теофилина, за да може да се адаптира дозировката му (виж " Лекарствени и други взаимодействия").
Пациентите с фамилна анамнеза или проявен дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата са склонни към хемолитични реакции, когато се лекуват с хинолони. Затова Raxar трябва да се прилага внимателно при такива пациенти.
Магнезий, калций, алуминий, желязо, цинкови йони и сукралфат: Хинолоните образуват хелати с алкалоземни метали и преходни метални йони. Прилагането на хинолони заедно с препарати, които ги съдържат (антиацидни средства, мултивитамини), може да влоши значително абсорбцията на хинолоните. Те трябва да се приемат 4 часа преди или след Raxar. Когато е възможно, пациентите трябва да се съветват да не се самолекуват с тези средства по време на курса с Raxar.
Лекарствени средства, метаболизиращи се чрез цитохром Р 450 ензими: Грепафлоксацинът се метаболизира първично чрез цитохром Р 450, най-вече чрез изоензима СУР1A2. Подобно на повечето хинолонови средства, грепафлоксацинът може компетитивно да инхибира активността им. Това смущава метаболизма на другите средства, които също се метаболизират от тази система, какъвто е случаят с теофилина.
Теофилин: Както и другите хинолони, грепафлоксацин е компетитивен инхибитор на метаболизма на теофилин чрез изоензима CYP1A2. Серумните концентрации на теофилина се увеличават приблизително с 50 при едновременен прием на грепафлоксацин. Това предизвиква увеличение на свързаните с теофилин нежелани реакции. При пациенти, получаващи теофилин едновременно с неколкодневен курс на лечение с Raxar, дозата теофилин трябва да се намали наполовина. Трябва да се определи серумната концентрация на теофилин, за да се адаптира дозировката.
Кофеин: Кофеинът също се метаболизира чрез CYP1A2 изоензим. При някои пациенти едновременното прилагане на кофеин и Raxar намалява клирънса, удължава времето на полуелиминиране и засилва ефекта на кофеина.
Варфарин и пробеницид: Грепафлоксацин не променя фармакокинетичните и фармакодинамичните свойства на варфарин. Едновременното прилагане на пробеницид не оказва влияние върху фармакокинетиката на грепафлоксацин.
Нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС): Има съобщения за лекарствени взаимодействия между хинолоните и НПВС, водещи до гърчове. В предклиничните изследвания, грепафлоксацин не е предизвикал гърчове и при употребата му заедно с различни НПВС.
Изследванията върху репродуктивността, извършени върху плъхове и зайци, показват, че грепафлоксацин минава през плацентарната бариера. При тези видове животни не е наблюдаван тератогенен ефект или увреждане на фертилитета.
Не е установена безопасността на Raxar за бременни жени. Тъй като и грепафлоксацинът, подобно на другите хинолони, предизвиква лезии в хрущялите на натоварените кости в млади животни, той не се препоръчва на бременни. Ограничени опити показват, че грепафлоксацин се екскретира в кърмата, затова употребата му от кърмачки не се препоръчва (виж " Специални противопоказания").
При клиничните изпитвания на Raxаr някои от пациентите са били замаяни. В такива случаи трябва да се избягва шофирането или работата с машини.
Обикновено Raxar се понася добре. Повечето от съобщените нежелани реакции са били преходни и леки до умерени по изява. Наблюдаваните нежелани реакции, свързващи се с употребата на препоръчаната доза Raxar са следните:
Обичайни (>= 1% и < 10%): Главоболие, замаяност, безсъние, раздразнителност, умора.
Редки (< 0.1%): Депресия, халюцинации, обърканост, смущения в зрението, слуха, вкуса и мириса.
Много чести (>= 10%): Гадене, неприятен вкус.
Чести (>= 1% и < 10%): Стомашна болка, запек, диария, диспепсия, пресъхване на устата, повръщане.
Чести (>= 1% и < 10%): Астения, анорексия, пруритус, обрив, фоточувствителност.
Не много чести (>= 0,1% и < 1%): Алергични реакции с различна тежест, включително анафилактичен шок, тендовагинит.
Много редки (< 0.1%): Треска , артралгия , миалгия , ексфолиативен дерматит.
Преходно увеличение на креатинина , чернодробните ензими и BUN; урикемия , хиперлипидемия , тромбоцитопения , хипергликемия
Няма достатъчна информация за случаи на предозиране. В случай на предозиране на Raxar трябва да се приложи поддържащо лечение в зависимост от клиничния статус на пациента. Трябва да се осигури подържането на водния и електролитен баланс. Поради възможността за удължаване на QT интервала и усложнения, включващи аритмия, се препоръчва мониториране на ЕКГ за поне 24 часа.
Грепафлоксицин е широкоспектърен флуорохинолонов антибиотик, с бактерицидно действие срещу много видове Грам-положителни, Грам-отрицателни и атипични бактерии. Бактерицидната му активност се дължи на селективно инхибиране на бактериалния ензим ДНК-гираза (топоизомераза II) и топоизомераза IV, които са ключови ензими , участващи в дупликацията, транскрипцията и репарацията на бактериалната ДНК.
Начинът на действие на хинолонитe се различава от този на другите класове антибиотици, затова бактериите, резистентни към другите класове са чувствителни към грепафлоксацин. Бета-лактамазите и промените в свързващите пеницилин протеини не влияят върху активността на грепафлоксацин.
Следните минимални инхибиторни концентрации (MIC) на грепафлоксацин, разделящи чувствителните (S) от средно чувствителните микроорганизми и средно чувствителните от резистентните (R) са дадени от Националната Комисия за Стандарти в Клиничната лаборатория на САЩ (NCСLS): Streptococcus pneumoniae (S Ј 0.5 mcg/ml, R і 2 g/ml), Haemophilus influenzae (S Ј 0.5 mcg/ml), Neisseria gonorrhoeae (S Ј 0.06 g/ml, R і 1 mcg/ml), Непридирчиви патогени (S Ј 1 mcg/ml, R і 4 mcg/ml)
Преобладаването на резистентността може да варира за определени видове по време и в различните географски области. Желателно е да има местна информация за резистентността, особено когато се отнася за тежки инфекции. Тази информация дава само приблизителна насока за възможността микроорганизмите да бъдат чувствителни или резистентни към грепафлоксацин (Raxar).
Аеробни Грам-положителни микроорганизми: Staphylococcus aureus* (метицилин-чувствителни щамове), Staphylococcus epidermidis (метицилин-чувствителни), Streptococcus agalactiae, Streptococcus pneumoniae*, Streptococcus pneumoniae със средна чувствителност или пеницилин-резистентни, Streptococcus pyogenes
Аеробни Грам-отрицателни микроорганизми: Acinetobacter calcoaceticus, Citrobacter diversus, Citrobacter freundii, Enterobacter aerogenes, Enterobacter agglomеrans, Enterobacter cloacae, Escherichia coli, Haemophilus influenzae (включително бета-лактамаза продуциращи щамове), Haemophilus parainfluenzae*, Klebsiella oxytoca, Klebsiella pneumoniae, Moraxella catarrhalis (включително бета-лактамаза продуциращи щамове), Morganella morganii, Neisseria gonorrhoeae (включително щамовете, резистентни към тетрациклин и пеницилин), Neisseria meningitidis, Proteus mirabilis, Proteus vulgaris, Providencia rettgeri
Аеробни грам-отрицателни организми: Burkholderia cepacia, Pseudomonas aeruginosa, Serratia marcescens, Stenotrophomonas maltophilia
Аеробни грам-положителни организми: Staphylococcus aureus (метицилин-резистентни), Staphylococcus еpidermidis (метицилин-резистентни)
Chlamydia pneumoniae, Chlamydia trachomatis*, Legionella pneumophila*, Mycoplasma hominis, Mycoplasma pneumoniae*, Mycobacterium tuberculosis
Ureaplasma urealyticum
Доказана клинична ефективност за чувствителни организми при одобрените показания.
Получаването на резистентност към грепафлоксацин чрез спонтанна мутация in vitro е много рядко. При клиничните изпитвания се срещат рядко резистентни към грепафлоксацин мутанти по време на лечение на инфекция, причинена от изолирани чувствителни щамове.
Обикновено анаеробите са резистентни към грепафлоксацин, по-специално групата на Bacteroides fragilis u Clostridium difficile.
Някои организми показват кръстосана резистентност към грепафлоксацин и други флуорохинолони. Обаче някои резистентни към другите хинолони организми могат да бъдат чувствителни към грепафлоксацин. Кръстосана резистентност към грепафлоксацин и други групи антимикробни средства, включително бета-лактамни антибиотици, макролиди и аминогликозиди не е наблюдавана. Затова се очаква организмите, резистентни към горните лекарствени групи, да бъдат чувствителни към грепафлоксацин.
Абсорбция: Грепафлоксацин бързо и екстензивно се абсорбира след перорален прием. Абсолютната му бионаличност е около 72%. Наличието на храна или повишението на рН в стомаха не влияе върху степента на абсорбцията му.
След перорален прием максималната плазмена концентрация (Cmax) се достига за два часа. След многократен перорален прием на дози от 400 mg, стойността на Cmax при равновесно състояние е 1.35 m g/ml, а при дози 600 mg - 2.30m g/ml. Стойностите на Cmax при жените са по-високи от тези при мъжете. Тези различия вероятно са свързани с разликите в телесното тегло при непроменен клирънс на грепафлоксацин.
Тези разлики не се смятат за клинично значими.
Разпределение: Свързването на грепафлоксацин с човешките плазмени протеини е 50 % и не се влияе от напредналата възраст, бъбречно или чернодробно увреждане. Привидният обем на разпределение след перорален прием на 400 mg грепафлоксацин е 5 L/kg, което показва, че грепафлоксацин е широко разпространен в различните телесни тъкани.
В зависимост от плазмената концентрация, грепафлоксацин прониква и се концентрира в алвеоларната течност, алвеоларните макрофаги, бронхиалната мукоза, в тъканите на мъжките и женски гениталии, жлъчката, жлъчните пътища, кожата и в тонзилите.
Метаболизъм: След перорален прием грепафлоксацин и 5 негови метаболити са идентифицирани в плазмата, урината, а друг шести метаболит е открит във фекалиите. Изглежда, че грепафлоксацин се елиминира по различни начини и затова промените във фармакокинетиката му във връзка с други лекарствени взаимодействия са малко вероятни. В плазмата, непромененият грепафлоксацин е около 50%, а 7.8% се представя като 4-глюкуронид, другите метаболити са от порядъка на 0.7- 5.2%.
Изследванията в човешки хепатоцити in vitro показват, че изоензимът CYP1A2 е включен в окислителния метаболизъм на грепафлоксацин, а CYP3A4 е резервен. Основните окислителни метаболити са със слаба антимикробна активност в сравнение със самия грепафлоксацин и не са токсични.
Екскреция: След многократно дозиране грепафлоксацин (400 – 600 mg веднъж дневно) средното време на полуелиминиране от плазмата при равновесно състояние е приблизително 12 часа. Грепафлоксацин се елиминира главно чрез метаболизиране в черния дроб и се екскретира в жлъчката, като само 5-14% се екскретират през бъбреците. Чрез фекалиите се екскретира около 27% от перорално приетата доза.
Пациенти в напреднала възраст: Фармакокинетичният профил на грепафлоксацин не се променя с увеличение на възрастта.
Бъбречно увреждане: Бъбречната недостатъчност (включително и при клирънс < 30ml/min) не влияе значително върху фармакокинетиката на грепафлоксацин. Това е във връзка с начина на елиминиране. Не е необходимо адаптиране на дозите Raxar при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане: При пациенти с чернодробни увреждания са наблюдавани по-високи плазмени концентрации на грепафлоксацин. Площта под кривата (АUС) е увеличена с 56% и с 137% при пациенти със съответно леко и умерено чернодробно увреждане. Това се дължи на начина на елиминиране на грепафлоксацин, който се осъществява главно чрез метаболизиране в черния дроб. Лечението с Raxar е противопоказано при пациенти с умерено или тежко увреждане на черния дроб.
При лабораторните животни се получават промени в хемопоетичната и лимфoидна тъкан под действието на хинолони. Такива промени се срещат рядко при човека. Наблюдавани са промени в черния дроб на кучета и маймуни, както и дегенеративни промени в бъбречните проксимални тубули при маймуни. Всички тези промени се срещат само след продължително третиране с грепафлоксацин или след прилагане на високи дози.
Въпреки че не са извършени продължителни изследвания за определяне на карциногенния потенциал на грепафлоксацин, са проведени изпитвания за генотоксичност in vitro и in vivo. Тестът in vitro върху фибробласти от китайски хамстер показва хромозомни аномалии и полиплoидия при продължително третиране с ниски концентрации.
Тестовете за генотоксичност in vivo при плазмени концентрации по-високи от тези, индуциращи хромозомно увреждане in vitro, обаче са отрицателни. Заключава се, че резултатите in vivo свидетелстват, че грепафлоксацин не е генотоксичен.
Доказано е, че някои хинолони усилват фотокарциногенността, индуцирана от УВЛ, когато се прилагат на мишки, едновременно изложени на ултравиолетова светлина. Въпреки, че грепафлоксацин предизвиква хромозомни промени in vitro с или без УВ радиация, той не засилва карциногенността, индуцирана от УВ при безкосмените мишки.
Има съобщения за фототоксично действие на много хинолонови антибиотици. В животински модели грепафлоксацин в много по-малка степен индуцира фототоксичност, в сравнение с много други хинолони, въпреки, че има относително дълго време на полуелиминиране от кожата на пигментирани плъхове (виж "Специални противопоказания и специални предупреждения при употреба").
Някои хинолони предизвикват катаракта у лабораторните животни.Изследванията за токсичност на плъхове, кучета и маймуни (прилагане до 12 месеца) не показват данни за очна токсичност. Друго 12-месечно изследване, предназначено за проучване на възможните ефекти върху очите на маймуните е дало негативни резултати. Изследването на пигментираните плъхове не показва катарактогенен или ко-карактогенен ефект.
Грепафлоксацин в отделни случаи предизвиква камерна аритмия на зайци след интравенозна доза над 30 mg/kg. При кучета дози над 30 mg/kg, приложени перорално, предизвикват тенденция към удължаване QT интервала, въпреки че резултатите варират много и връзката им с грепафлоксацин не е ясна.
При маймуни се наблюдава камерна аритмия след интравенозно прилагане на дози над 75 mg/kg.
Известно е, че хинолоните предизвикват лезии в хрущяла на главните диатродиални стави на млади животни. Грепафлоксацин е с относително нисък потенциал за предизвикване на ставна токсичност, както показват опитите с животни (виж "Бременност и кърмене").
Сърцевина на таблеката: Microcrystalline cellulose, Low substituted hydroxypropyl cellulose, Hydroxypropyl cellulose, Magnesium stearate
Тънкослойна обвивка: White colour concetrate OY-S-28952
Не са известни
3 години
Съхранява се при температура под 30° С
Картонена кутия, съдържаща блистери от бяло непрозрачно фолио PVC /алуминий.
Таблетките се предлагат в концентрации на активното вещество – 400 mg и 600 mg, в опаковки от 1, 2, 5, 7 и 10 таблетки.
|
п.к. 1829, София 1000 тел. (359 2) 927 1531, 920 9525, 920 9526 e-mail: [email protected] |