CHT Co.

Glaxo Wellcome:
NARAMIG tablets

Количествен и качествен състав

Една таблетка съдържа 2.5 мг naratriptan под форма на naratriptan hydrochloride

Лекарствена форма

Таблетки

Клинични данни

Показания

Naramig таблетки са показани за лечение на мигренозни пристъпи с или без аура.

Дозировка и начин на приложение

Naraming таблетки трябва да се приемат възможно най-рано след началото на мигренозното главоболие, но имат ефект и на по-късен етап.

Naramig таблетки не са показани за профилактика.

Naramig таблетки се гълтат цели с вода.

Възрастни (18-65 г.):

Препоръчва се една таблетка Naramig 2.5 мг.

Общата доза не трябва да надвишава 2 таблетки от 2.5 мг за 24 часа.

Ако мигренозните симптоми се появят отново след първоначално отзвучаване, може да се приеме повторно в същата дозировка след не по-малко от 4 часа от първия прием.

Ако пациентът не се повлияе още от първата доза Naramig таблетки, малко вероятно е повторният прием да има ефект при същия пристъп.

Naramig таблетки могат да се използват при последователни мигренозни пристъпи.

Юноши (12-17 г):

В клинични изпитвания при юноши е наблюдавана висока степен на повлияване от плацебо, т.е. ефективност на naratriptan при тази възрастова група не е установена и употребата му не се препоръчва.

Деца (под 12 години):

Няма данни за приложение на naratriptan при деца под 12 години и затова използването му в тази възрастова група не се препоръчва.

Пациенти в напреднала възраст (над 65 години):

Безопасността и ефективността на naratriptan при пациенти на възраст над 65 години не е изследвана. С възрастта се получава умерено понижаване на клирънса (Виж "Фармакокинетични свойства").

Бъбречна недостатъчност:

Максималната обща дневна доза за пациенти с бъбречно увреждане е една таблетка (2.5 мг.) Употребата на naratriptan е противопоказана за пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <15 мл/мин).(Виж "Противопоказания" и "Фармакокинетични свойства").

Чернодробна недостатъчност:

Максималната обща дневна доза за пациенти с чернодробно увреждане е 1 таблетка (2.5 мг). Употребата на naratriptan при тежко чернодробно увреждане (степен С по Child-Pugh) е противопоказана. (Виж "Противопоказания" и "Фармакокинетични свойства")

Противопоказания

Свръхчувствителност към съставките на продукта.

Naratriptan не трябва да се използва при пациенти с прекаран инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето, ангина на Prinzmetal (коронарен вазоспазъм), периферно съдово заболяване или при пациенти с оплаквания, суспектни за сърдечно заболяване.

Naratriptan не трябва да се прилага при пациенти с анамнеза за мозъчно-съдово увреждане или преходен исхемичен пристъп. Противопоказана е и употребата на naratriptan при пациенти с неконтролирана хипертензия.

Naratriptan е противопоказан при пациенти с тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност.

Специални противопоказания и предупреждения за употреба

Naratriptan трябва да се ползва само при категорична диагноза мигрена.

Naratriptan не е подходящ за лечение на хемиплегична, базиларна или офталмоплегична мигрена.

Преди да започне лечението на главоболието, независимо дали пациентите са диагностицирани като мигренозно болни или не, при атипични симптоми трябва да се изключи главоболие от друг произход. Трябва да се отбележи, че при пациентите с мигрена съществува възможността за проява на мозъчнo-съдови смущения.

Както и другите агонисти на 5HT1 рецепторите, naratriptan не трябва да се прилага при пациенти с вероятно, но недоказано сърдечно заболяване. В тази група се включват жени в менопауза, мъже над 40 години и пациенти с рискови фактори за коронарно заболяване.

Ако се появят симптоми, суспектни за стенокардия трябва да се направят необходимите изследвания.

Не се препоръчва комбинирането на ерготамин или ерготаминови съединения (включително и метизергид) със суматриптан и наратриптан, макар това да не предизвиква клинично значими ефекти върху кръвното налягане, пулса или ЕКГ и да не оказва влияние върху действието на наратриптан.

Naratriptan съдържа сулфонамидно съединение и поради това съществува теоретичен риск от реакция на свръхчувствителност при пациенти с вече известна свръхчувствителност към сулфонамиди. Не трябва да се превишава препоръчаната доза naratripan.

Лекарствени и други взаимодействия

Няма доказателства за взаимодействия с бета-блокери, трициклични антидепресанти, селективни инхибитори на обратната резорбция на серотонин, алкохол или храна.

Naratriptan не инхибира моноаминооксидазните ензими и затова не се очаква взаимодействие с МАО-инхибиторите. Освен това, ограниченият метаболизъм на naratriptan и широкият обхват на действие на цитохром Р450 изоензимите показват, че значими лекарствени взаимодействия с naratriptan са малко вероятни (Виж "Фармакокинетични свойства").

Бременност и кърмене

Не е установено дали съществува риск при употреба на naratriptan от бременни жени.

Опитите с животни не показват директни тератогенни ефекти или вредно действие върху пери- и постнаталното развитие. Тъй като изследванията върху репродукцията на животни не винаги корелират с тези при човека naratriptan трябва да се прилага само ако очакваната полза за майката е по-голяма от възможният риск за плода.

Naratriptan и/или метаболитите му се секретират в кърмата на плъхове. Употребата на naratriptan от кърмачки трябва да бъде под строг лекарски контрол.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Водачите на превозни средства и операторите на машини трябва да знаят, че мигрената сама по себе си може да предизвика сънливост.

Нежелани лекарствени реакции

При клиничните изпитвания честотата на нежеланите лекарствени реакции, предизвикани от терапевтични дози на naratriptan е подобна на тази на плацебо.

Общи:

Следните симптоми, обикновено краткотрайни, могат да бъдат тежки и да засегнат всяка част от тялото, включително гърдите и гърлото: болка, усещане за изтръпване и горещина, чести (<1% и 10%) усещане за тежест и опресия, по-редки (1%)

Стомашно-чревни:

Често се наблюдава гадене повръщане, но връзката му с naratriptan не е изяснена, тъй като при приемане и на плацебо честотата е същата, а даже и по-висока.

Предозиране

Приемането на дози от 25 мг naratriptan от здрав мъж е предизвикало увеличение на кръвното налягане с 71 мм Hg и усещане за лекота в главата, стягане на врата, умора и загуба на координацията. Кръвното налягане е спаднало до началното след 8 часа без необходимост от лечение.

Не е известно дали хемодиализата или перитонеалната диализа оказват ефект върху плазмените концентрации на naratriptan.

Лечение:

При предозиране на naratriptan пациентът трябва да се мониторира поне 24 часа и да се прилага стандартно поддържащо лечение.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

Фармакодинамични свойства

Naratriptan е селективен агонист на 5-НТ1 рецептори, които предизвикват свиване на съдовете. Тези рецептори се срещат главно в интракраниалните кръвоносни съдове( мозък и dura mater). Naratriptan притежава силно изразен афинитет към човешки клонирани 5-НТ1В и 5-НТ1D рецептори. Счита се, че човешкия 5-НТ1В рецептор отговаря на съдовия 5-НТ1 рецептор предизвикващ контракция на интракраниалните мозъчни съдове. Naratriptan е с малък ефект или изобщо не оказва действие върху другите 5-НТ рецептори (5-НТ2, 5-НТ3 , 5-НТ4 и 5-НТ7) подтипове.

Naratriptan при животните селективно свива каротидните артерии, които снабдяват с кръв екстракраниалните и интракраниални тъкани, към които се причисляват и мозъчните обвивки. Разширението и/или образуването на оток в тези съдове се счита за основен патофизиологичен фактор на мигрената при хора. Освен това, опитите показват, че naratriptan инхибира активността на n. trigeminus. Чрез тези ефекти може да се обясни антимигренозното действие на naratriptan при хора.

Фармакокинетични свойства

Абсорбция, разпределение, биотрансформация и елиминиране:

След приемане през устата, naratriptan се абсорбира бързо и максималната серумна концентрация се достига за 2-3 часа. След употребата на една таблетка naratriptan от 2.5 мг Cmax е приблизително 8.3 ng/ml (6.5 до 10.5 ng/ml) при жени и 5.4 ng/ml (4.7 до 6.1 ng/ml) при мъже.

Бионаличността след перорален прием е 74% при жените и 63% при мъжете, без разлика в ефективността и поносимостта при клинична употреба, поради което не се налага адаптиране на дозата според пола.

Обемът на разпределение на naratriptan е 170 литра. Свързването му плазмените протеини не е съществено (29%). Средното време на полуелиминиране (t1/2) е 6 часа.

Средният клирънс след интравенозно приложение е 470 мл/мин при мъже и 380 мл/мин при жени. Бъбречният клирънс е еднакъв при мъже и жени - 220 мл/мин и е по-висок от скоростта на гломерулната филтрация, което говори за активна секреция на naratriptan в бъбречните тубули. Naratriptan се екскретира главно чрез урината, като 50 % от дозата е във вид непроменен naratriptan, а 30 % като неактивни метаболити. In vitro naratriptan се метаболизира под действието на многобройни цитохром Р450 изоензими.

Не се очакват значими метаболитни лекарствени взаимодействия с naratriptan (Виж "Лекарствени и други взаимодействия").

Специални групи пациенти:

Напреднала възраст:

При здрави доброволци в напреднала възраст (n=12) клирънсът е бил понижен с 26 % в сравнение с този при здрави млади доброволци (n=12), използвани в същото изследване (Виж "Дозировка и начин на приложение").

Пол:

АUС и Сmax на naratriptan са с около 35% по-ниски при мъже в сравнение с тези при жени без да съществуват разлики в ефективността и поносимостта, поради което не се налага специална дозировка, свързана с пола (Виж "Дозировка и начин на приложение").

Бъбречна недостатъчност:

Главният начин на елиминиране на naratriptan e бъбречната екскреция, поради което при бъбречно увреждане времето на полуелиминиране на naratriptan се увеличава. В едно изследване на пациенти от мъжки и женски пол с бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс 18 до 115 мл/мин, n=15) сравнени със здрави доброволци, отговарящи по пол възраст и тегло (n=8), е наблюдавано около 80% увеличение на t1/2 и около 50 % понижаване на клирънса (Виж "Дозировка и начин на приложение").

Чернодробна недостатъчност:

Черният дроб играе по-малка роля по отношение на клирънса при перорално приложение на naratriptan. В едно изследване на мъже и жени с чернодробна недостатъчност (степен А или В по Child-Pugh, n=8) , сравнени с отговарящи по пол, възраст и тегло здрави доброволци, приемали naratriptan перорално, се установява, че t1/2 се увеличава с около 40 %, а клирънсът намалява с около 30 % (Виж "Дозировка и начин на приложение").

Предклинични данни за безопасност

В предклиничните изследвания не са наблюдавани клинично значими нежелани реакции.

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ

Списък на помощните вещества

Сърцевина на таблетката: Microcrystalline cellulose, Anhydrous lactose, Croscarmellose sodium, Magnesium stearate

Обвивка на таблетката: Metylhydroxypropyl cellulose, Titanium dioxide /E 171/, Triacetin, Iron oxide yellow /E 172/, Indigo carmine aluminium lake /E132/

Физико-химични несъвместимости

Не са известни

Срок на годност

24 месеца

Специални условия за съхранение

Да се съхранява при температура под 30° C

Данни за опаковката

Блистери от комбинирано фолио