ПРИНЦИПИ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДОГОВОРНО ПРАВО***

Подготвени от Комисията по Европейско договорно право

(1) Замисълът на тези Принципи е, те да се прилагат като общи правила на договорното право в Европейския съюз.

(2) Принципите се прилагат, когато страните са се съгласили да ги включат в договора си или той да се урежда от тях.

(3) Тези Принципи могат да се прилагат, когато страните:

(а) са се съгласили, договорът им да се урежда от “общите принципи на правото”, от “lex mercatoria” или от подобни правила, или

(b) не са избрали правна система или законови правила, от които да се урежда договорът им.

(4) Тези Принципи могат да дадат разрешение на поставен въпрос, когато такова не се съдържа в приложимите правна система или законови правила.

Член 1:102: Свобода на договарянето

(1) Страните могат свободно да сключат договор и да определят съдържанието му при спазване на изискванията на добросъвестността и почтеността в оборота, както и на повелителните правила, установени от тези Принципи.

(2) Страните могат да изключат приложението на всеки един от Принципите, да се отклонят от тях или да изменят последиците им, освен ако друго не е постановено от Принципите.

Член 1:103: Повелителни правила

(1) Ако правото, което би било приложимо иначе позволява, страните могат да изберат, договорът им да се урежда от Принципите, като в резултат на това повелителните правила на националното право да не се прилагат.

(2) Това обаче не засяга действието на онези повелителни правила на националното, наднационалното и международното право, които съгласно съответните правила на международното частно право действат независимо от приложимото към договора право.

Член 1:104: Приложение към въпроси за съгласието

(1) Съществуването и действителността на съглашението, с което страните приемат или включват тези Принципи, се определя съобразно Принципите.

(2) Независимо от това, всяка страна може да се позове на правото на държавата, в която е обичайното й местопребиваване, за да установи, че не е изразила съгласие, ако според обстоятелствата би било неоправдано, последиците от действията й да се определят съгласно тези Принципи.

Член 1:105: Обичаи и практики

(1) Страните са обвързани от всеки обичай, с който са се съгласили и от всяка практика, която са установили помежду си.

(2) Страните са обвързани от обичая, който лица в същото положение като това на страните биха сметнали за общо приложим, освен ако приложението на такъв обичай би било неуместно.

Член 1:106: Тълкуване и допълване

(1) Принципите се тълкуват и развиват съответно на целите им. В частност се съобразява нуждата от поощряването на добросъвестността и почтеността в оборота, сигурността в договорните отношения и еднаквото прилагане на Принципите.

(2) Въпроси от приложното поле на Принципите, които те не уреждат изрично, се разрешават по възможно най-съответстващ на основните им идеи начин. Ако това е невъзможно, действа приложимата по правилата на международното частно право правна система.

Член 1:107: Приложение на Принципите по аналогия

Принципите се прилагат съответно[1] към съглашения за изменение или прекратяване на договор, към едностранни обещания, както и към други изявления и поведение, които свидетелстват за налична воля.

Раздел 2: Общи задължения

Член 1:201: Добросъвестност и почтеност в оборота

(1) Всяка страна трябва да действа добросъвестно и съобразно с почтеността в оборота.

(2) Страните не могат да изключат или ограничат това задължение.

Член 1:202: Задължение за съдействие

Всяка страна е длъжна да съдейства на другата за пълното осъществяване на договора.

Раздел 3: Понятия и други разпоредби

Член 1:301: Значение на понятията

В тези Принципи, освен където смисълът налага[2] друго значение:

(1) “действие” включва и бездействие;

(2) “съд” включва и арбитражен съд;

(3) “умишлено” действие включва и действие при евентуален умисъл;

(4) “неизпълнение” означава всяко неизпълнение на породено от договора задължение, независимо дали за него се отговаря[3] или не и обхваща забавено изпълнение, лошо изпълнение, както и отказ от съдействие за пълното осъществяване на договора;

(5) обстоятелството е “съществено”, когато разумно лице в същото положение като това на страна по договора би трябвало да знае, че то би повлияло на решението на другата страна да договаря при предложените условия или да договаря изобщо;

(6) “писмени” изявления включват съобщения чрез телеграма, телекс, телефакс и електронна поща, както и други съобщителни средства, осигуряващи двустранно четлив запис на изявлението.

Член 1:302: Разумност, уместност, оправданост и съответност[4]

Като разумно, уместно, оправдано или съответно по смисъла на Принципите се преценява онова, което лица, действащи добросъвестно и в същото положение като това на страните биха сметнали за разумно, уместно, оправдано или съответно. При преценката, кое е разумното, уместното, оправданото или съответното, в частност се вземат предвид естеството и целта на договора, обстоятелствата в конкретния случай, както и обичаите и практиките в търговията и занятията.

Член 1:303: Известие[5]

(1) Известие може да се изпраща с всякакво средство, писмено или по друг начин, подходящ с оглед на обстоятелствата.

(2) Известието поражда действие когато достигне получателя си освен в случаите по ал. (4) и (5).

(3) Известието достига получателя си, когато му е предадено лично или е доставено в мястото на дейността му или на пощенския му адрес, а ако той няма място на дейност или пощенски адрес, на обичайното му местопребиваване.

(4) Ако едната страна отправи известие до другата във връзка с нейно неизпълнение или поради разумно предвиждано от първата страна неизпълнение и известието е редовно изпратено или предадено, то забавянето или неточността при пренасянето или непристигането му не осуетяват неговото действие. Известието поражда действие от момента, в който е щяло да пристигне при обичайни обстоятелства.

(5) Известието не поражда действие, ако оттеглянето му достигне получателя преди или едновременно с известието.

(6) В този член “известие” включва съобщаването на обещание, изявление, предложение, приемане, искане, покана или друго заявление.

Член 1:304: Пресмятане на срокове

(1) Указаният от страната срок за отговор или за предприемане на друго действие, даден на получателя на писмен документ, започва да тече от деня, към който документът е датиран. Ако няма посочен ден, срокът започва да тече от момента, в който документът достигне получателя.

(2) Официалните празници и официалните неприсъствени дни, които попадат в срока, се включват при пресмятането му. Ако обаче последният ден от срока е официален празник или официален неприсъствен ден в мястото на адреса на получателя или в мястото, където предписаното действие трябва да се извърши, срокът се продължава до първия следващ присъствен ден в това място.

(3) Сроковете, които се броят по дни, седмици, месеци или години, започват да текат в 0:00 часа на следващия ден и изтичат в 24:00 часа на последния ден от срока. Пристигането на отговор, който трябва да достигне у страната, която е дала срока, както и извършването на друго дължимо действие, трябва обаче да приключат до обичайния край на работното време в съответното място на последния ден от срока.

Член 1:305: Приписване на знание и умисъл

Ако лицето, които е участвало в сключването на договора със съгласието на страната или на което страната е поверила изпълнението, или което е изпълнило с нейно съгласие

(а) е знаело или е предвиждало обстоятелство или е трябвало да го знае или предвиди, или

(b) е действало умишлено или грубо небрежно, или несъобразно с добросъвестността и почтеността в оборота,

това знание, предвиждане или поведение се приписва на самата страна.

ГЛАВА 2: СКЛЮЧВАНЕ

Раздел 1: Общи разпоредби

Член 2:101: Условия за сключване на договора

(1) Договорът е сключен, ако

(а) страните възнамеряват да са правно обвързани и

(b) ако са постигнали достатъчно съгласие,

без да има каквито и да е други изисквания.

(2) Не е нужно договорът да бъде сключен или доказан писмено, нито за него има каквито и да било други формални изисквания. Договорът може да се доказва с всички средства, включително и със свидетели.

Член 2:102: Намерение[6]

Намерението на страната да се обвърже правно чрез договор се определя от изявленията или поведението й, както те са били разумно разбрани от другата страна.

Член 2:103: Достатъчно съгласие

(1) Съгласието е достатъчно, ако клаузите на договора

(a) са достатъчно определени от страните, така че договорът да може да се изпълни или

(b) могат да се определят съгласно Принципите.

(2) Ако обаче една от страните откаже да сключи договора, докато страните не постигнат съгласие по определен въпрос, до постигането на съгласие по този въпрос договор няма.

Член 2:104: Клаузи, които не са уговорени индивидуално

(1) Договорни клаузи, които не са били уговорени индивидуално, могат да бъдат използвани срещу страната, която не ги е знаела, само ако страната, която се позовава на тях, е предприела съответни мерки, за да насочи вниманието на другата страна към тях преди или по време на сключването на договора.

(2) Вниманието на страната не се смята да е надлежно насочено към клаузите само чрез препратката към тях в договорния документ, дори тя да го е подписала.

Член 2:105: Обобщаваща клауза

(1) Ако писмен договор съдържа индивидуално уговорена клауза, която гласи, че написаното обхваща всички уговорки[7] на договора (обобщаваща клауза), всякакви предшестващи изявления, гаранции или споразумения, които не са включени в написаното, не стават част от договора.

(2) Ако обобщаващата клауза не е индивидуално уговорена, тя само създава предположение[8], че страните не са възнамерявали, предшестващите им изявления, гаранции или споразумения да станат част от договора. Това правило не може да се изключва или ограничава.

(3) Предшестващите изявления на страните могат да се използуват при тълкуването на договора. Това правило не може да се изключва или ограничава освен чрез индивидуално уговорена клауза.

(4) Страната не може да се позовава на обобщаващата клауза, доколкото другата страна разумно се е осланяла на нейни изявления или поведение в друг смисъл[9].

Член 2:106: Изменения само в писмена форма

(1) Ако в писмен договор има клауза за писмена форма на съглашението за изменението или прекратяването му, тя само създава предположение, че такова съглашение за изменение или прекратяване на договора не цели правно обвързване, освен ако е писмено[10].

(2) Страната не може да се позовава на такава клауза, доколкото другата страна разумно се е осланяла на нейни изявления или поведение в друг смисъл[11].

Член 2:107: Обещания, които обвързват без приемане

Обвързващо е обещанието, което цели да породи правна обвързаност и без приемане.

Раздел 2: Предложение и приемане

Член 2:201: Предложение

(1) Поканата съставлява предложение, ако

(a) цели да доведе до договор при приемане от другата страна и

(b) съдържа достатъчно определени за сключването на договора условия[12].

(2) Предложението може да се отправи към едно или повече определени лица или до неопределен кръг от лица.

(3) Поканата за доставка на стоки или услуги при установени цени, направена от професионален предложител[13] в публична обява, в каталог или при излагане на стоки, до доказване на противното се смята за предложение за продажбата или за извършването им срещу тази цена до изчерпване на количествата от стоки или на възможността на предложителя да извърши услугата.

Член 2:202: Отмяна[14] на предложението

(1) Предложението може бъде отменено, ако отмяната достигне до получателя преди той да е изпратил приемането си или, в случаите на приемане чрез поведение, преди договорът да е бил сключен по член 2:205, алинея (2) или (3).

(2) Предложение, отправено до неограничен кръг лица, може да бъде отменено чрез същите способи, които са били използувани за отправянето му.

(3) Отмяната на предложението обаче е недействителна, ако

(a) в предложението е посочено, че то е неотменимо или

(b) предложението съдържа определен срок за приемането си, или

(c) получателят оправдано е могъл да разчита на неотменимостта на предложението и е действал, осланяйки се на предложението.

Член 2:203: Отхвърляне

Предложението губи сила, щом отхвърлянето му достигне предложителя.

Член 2:204: Приемане

(1) Всяка форма на изявление или поведение на получателя е приемане, ако изразява съгласие с предложението.

(2) Мълчанието или бездействието сами по себе си не съставляват приемане.

Член 2:205: Момент на сключване на договора

(1) Ако приемането е било изпратено от получателя, договорът се сключва, когато то достигне у предложителя.

(2) При приемане чрез поведение договорът се сключва когато уведомлението за поведението достигне у предложителя.

(3) Ако по силата на предложението, на установени между страните практики или на обичая получателят може да приеме предложението чрез действие[15], без да известява предложителя, договорът се сключва когато действието започне да се извършва.

Член 2:206: Срок за приемане

(1) За да произведе действие, приемането на предложението трябва да достигне у предложителя в определения от него срок.

(2) Ако предложителят не е определил срок, приемането трябва да достигне у него в разумен срок.

(3) В случай на приемане чрез извършване на действие по изпълнението съгласно член 2:205, алинея (3), действието трябва да се извърши в срока за приемане, определен от предложителя, а ако такъв не е определен, в разумен срок.

Член 2:207: Закъсняло приемане

(1) Макар и закъсняло, приемането е действително, ако предложителят незабавно уведоми получателя, че го смята за такова[16].

(2) Ако от писмо или друг документ, съдържащи закъсняло приемане, се вижда, че то е било изпратено при обстоятелства, в които при нормалното му предаване то щеше да е достигнало до предложителя своевременно, закъснялото приемане е действително, освен ако предложителят незабавно уведоми получателя, че смята предложението си за загубило сила.

Член 2:208: Променено приемане

(1) Отговор на получателя, който изрично или мълчаливо съдържа допълнителни или различни условия[17], които съществено биха променили условията на предложението, е отхвърляне и представлява ново предложение.

(2) Отговор, с който се дава окончателно съгласие с предложението, дори и изрично или мълчаливо да съдържа допълнителни или различни условия, има действие на приемане, ако не изменя съществено условията на предложението. В този случай допълнителните или различни условия стават част от договора.

(3) Такъв отговор обаче се смята за отхвърляне на предложението, ако

(a) предложението изрично ограничава приемането до съдържащите се в него условия или

(b) предложителят незабавно възрази срещу допълнителните или различни условия; или

(c) получателят постави приемането си в зависимост от съгласието на предложителя с допълнителните или различни условия и това съгласие не достигне до получателя в разумен срок.

Член 2:209: Противоречие между общи условия

(1) При постигнато между страните съгласие договорът е сключен, независимо че предложението и приемането препращат към противоречащи си общи условия. Общите условия стават част от договора, доколкото се припокриват по същество.

(2) Договорът обаче не е сключен, ако страната:

(a) предварително, изрично, и не чрез клауза в общи условия е заявила, че не иска да се обвърже с договор при условията на алинея (1) или

(b) незабавно уведоми другата страна, че не иска да се обвърже с такъв договор.

(3) Общите условия са клаузи, които са формулирани отнапред за неограничен брой договори от определен вид и които не са индивидуално уговорени между страните.

Член 2:210: Писмено потвърждение при упражнение на занятие

Ако договорът е сключен от страните при упражнение на занятието им, но не е закрепен в окончателен документ, и едната страна незабавно изпрати на другата писмен акт[18], който цели да потвърди договора, като обаче съдържа допълнителни или различни условия, тези условия стават част от договора, освен ако:

(a) те съществено изменят клаузите на договора, или

(b) получателят незабавно възрази срещу тях.

Член 2:211: Договори, които не са сключени чрез предложение и приемане

Правилата на този раздел се прилагат съответно и в случаите, когато процесът по сключването на договора не може да се разчлени на предложение и приемане.

Раздел 3: Отговорност при преговори

Член 2:301: Водене на преговори противно на добросъвестността

(1) Страните са свободни да водят преговори и не отговарят, ако съглашение не се постигне.

(2) Страната обаче, която е преговаряла или е прекратила преговорите противно на добросъвестността и почтеността в оборота, отговаря за причинените на другата страна вреди.

(3) В частност противно на добросъвестността и почтеността в оборота е започването или продължаването на преговори без действително намерение за постигане на съгласие с другата страна.

Член 2:302: Накърняване на поверителността

Ако в хода на преговорите едната страна е предоставила на другата поверителни сведения, последната има задължение да не разкрива тези сведения и да не ги използува за собствени цели, независимо дали впоследствие договорът бъде сключен или не. При нарушение на това задължение може да се търси обезщетение за претърпените загуби и връщане на облагата, получена от другата страна.

ГЛАВА 3: ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ

Раздел 1: Общи разпоредби

Член 3:101: Приложно поле на тази глава

(1) Тази глава урежда властта[19] на представителя или на друго опосредяващо лице[20] да обвърже представлявания с трето лице[21] посредством договор.

(2) Тази глава не урежда представителната власт, възникнала по закон, нито пълномощията на представител, овластен от публичен или съдебен орган.

(3) Тази глава не урежда вътрешните отношения между представителя, съответно опосредяващото лице и представлявания.

Член 3:102: Видове представителство

(1) Ако представителят действа от името на представлявания, се прилагат правилата за прякото представителство (раздел 2). Без значение е, дали упълномощителят е разкрит към момента, когато представителят действа или следва да се разкрие по-късно.

(2) Ако опосредяващо лице действа по указания и за сметка на, но не и от името на заинтересувания[22], както и в случай, че третото лице нито знае, нито може основателно да предположи, че опосредяващото лице действува като представител, се прилагат правилата за косвеното представителство (раздел 3).

Раздел 2: Пряко представителство

Член 3:201: Изрично, мълчаливо и привидно представителство

(1) Упълномощаването на представителя да действа от името на упълномощителя може да бъде изрично или да произтича от обстоятелствата.

(2) Представителят е овластен да извършва всички необходими според обстоятелствата действия за постигане на целите, за които е дадено упълномощаването.

(3) Смята се да е упълномощил привидния представител онзи, чиито изявления или поведение са породили у третото лице разумната и добросъвестна увереност, че привидният представител е овластен за извършените от него действия. Самият представител не се обвързва с третото лице.

Член 3:202: Действия на представителя в упражнение на представителната му власт

Ако действията на представителя са в пределите на овластяването му, определени съобразно член 3:201, представляваният и третото лице се обвързват направо помежду си.

Член 3:203: Неразкрит упълномощител

Ако представител сключи договор от името на упълномощител, когото следва да разкрие по-късно, но не разкрие този упълномощител в разумен срок след покана от третото лице, сам се обвързва от договора.

Член 3:204: Действия на представителя без или извън пределите на представителната му власт

(1) Който действа като представител, без да има представителна власт или извън пределите й, не обвързва представлявания и третото лице с действията си.

(2) Ако представляваният не даде одобрение съобразно член 3:207, представителят трябва да обезщети третото лице по начин да го постави в онова положение, в което то щеше да е, ако представителят да беше действал с представителна власт. Това не важи, ако третото лице е знаело или не е могло да не знае, че представителят няма представителна власт.

Член 3:205: Конфликт на интереси

(1) Ако договорът, сключен от представителя, го въвлича в конфликт на интереси, за който третото лице знае или не е могло да не знае, представляваният може да унищожи договора съобразно разпоредбите на членове 4:112 до 4:116.

(2) Конфликтът на интереси се предполага до доказване на противното, когато

(a) представителят е действал и като представител на третото лице или

(b) е сключил договора сам със себе си.

(3) Представляваният обаче не може да унищожи договора,

(a) ако се е съгласил, представителят да действа така или не е могъл да не знае това или

(b) ако представителят му е разкрил конфликта на интереси и той не е възразил в разумен срок.

Член 3:206: Преупълномощаване

Представителят е мълчаливо овластен да преупълномощи другиго за извършване на действия, които нямат личен характер и за които не е оправдано да се очаква, че ще бъдат извършени от самия него. За преупълномощаването се прилагат правилата на този раздел. Действията на преупълномощения в рамките на неговата и на тази на представителя власт обвързват направо представлявания и третото лице.

Член 3:207: Одобрение на представлявания

(1) Ако лице, действащо като представител, извърши действия без или извън пределите на овластяването си, представляваният може да одобри действията му.

(2) При одобрение действията на представителя се смятат за извършени при овластяване, без това да засяга правата на трети лица.

Член 3:208: Права на третото лице относно потвърждаване на овластяването

Ако изявленията или поведението на представлявания дават на третото лице основание да приеме, че представителят е бил овластен за извършването на действие, но третото лице се съмнява в овластяването, то може да изпрати писмено потвърждение на упълномощителя или да поиска от него одобрение. Ако упълномощителят не възрази или одобри, действието на представителя се смята за извършено при овластяване.

Член 3:209: Времетраене на пълномощието

(1) Пълномощието на представителя трае, докато третото лице узнае или е трябвало да узнае, че

(a) пълномощието на представителя е прекратено от упълномощителя, от представителя или от двамата или

(b) действията, за които пълномощието е било дадено, са приключени, или срокът, за който то е било дадено, е изтекъл, или

(d) упълномощителят е станал неплатежоспособен.

(2) Смята се, че третото лице знае за прекратяването на овластяването на представителя по горната алинея (1), буква (а), ако това му е било съобщено или е било оповестено по същия начин, по който овластяването е било първоначално съобщено или оповестено.

(3) В рамките на разумен срок обаче представителят остава овластен да извършва действията, необходими за запазване интересите на упълномощителя или неговите правоприемници.

Раздел 3: Косвено представителство

Член 3:301: Опосредяващи лица, които не действат от името на заинтересувания[23]

(1) Ако опосредяващо лице действа

(a) по указания и за сметка, но не от името на заинтересувания, или

(b) по указания на заинтересувания, но без третото лице да знае или да може основателно да предположи това,

опосредяващото и третото лице се обвързват помежду си.

(2) Заинтересуваният и третото лице се обвързват помежду си само при посочените в членове 3:302 до 3:304 предпоставки.

Член 3:302: Неплатежоспособност на опосредяващото лице и[24] значително неизпълнение спрямо заинтересувания

Ако опосредяващото лице стане неплатежоспособно или ако допусне значително неизпълнение спрямо заинтересувания, или ако преди падежа стане ясно, че ще се стигне до значително неизпълнение:

(a) по искане на заинтересувания опосредяващото лице трябва да му съобщи името и адреса на третото лице, като освен това

(b) заинтересуваният може да упражни срещу третото лице правата, придобити от опосредяващото лице за сметка на заинтересувания, без това да засяга възраженията, които третото лице може да противопостави на опосредяващото лице.

Член 3:303: Неплатежоспособност на опосредяващото лице и значително неизпълнение спрямо третото лице

Ако опосредяващото лице стане неплатежоспособно или ако допусне значително неизпълнение спрямо третото лице, или ако преди падежа стане ясно, че ще се стигне до значително неизпълнение:

(a) по искане на третото лице опосредяващото лице трябва да му съобщи името и адреса на заинтересувания, като освен това

(b) третото лице може да упражни срещу заинтересувания правата, които то има срещу опосредяващото лице, без това да засяга възраженията, които опосредяващото лице може да противопостави на третото лице, нито тези, които заинтересуваният може да противопостави на опосредяващото лице.

Член 3:304: Изискване за известяване

Правата по членове 3:302 и 3:303 могат да се упражнят само ако намерението за упражняването им е известено на опосредяващото лице и на третото лице, съответно на заинтересувания. След получаване на известието третото лице или заинтересуваният не могат да изпълняват на опосредяващото лице.

ГЛАВА 4: ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Член 4:101: Неуредени материи

Тази глава не се отнася до недействителността, произтичаща от противоречие със закона, от накърнение на добрите нрави или от липса на дееспособност.

Член 4:102: Начална невъзможност

Договорът не е недействителен само поради това, че към момента на сключването му изпълнението на поето с него задължение е било невъзможно или че страната не е имала право да се разпорежда с имуществото, до което той се отнася.

Член 4:103: Значителна грешка във фактите или в правото

(1) Страната може да унищожи[25] договора поради налична към момента на сключването му грешка във факт или в правото, ако:

(a) (i) грешката е породена от сведения, дадени от другата страна или

(ii) другата страна е знаела или е трябвало да знае за грешката и е било противно на добросъвестността и почтеността в оборота да остави сгрешилата страна в заблуждение, или

(iii) и другата страна е изпаднала в същата грешка

(b) другата страна е знаела или е трябвало да знае, че ако заблудената страна е знаела истината, тя е нямало да сключи договора или е щяла да го направи само при значително различни условия.

(2) Страната обаче не може да унищожи договора, ако

(a) с оглед на обстоятелствата грешката й не може да бъде извинена, или

(b) рискът от грешката е бил поет или с оглед на обстоятелствата е следвало да се поеме от нея.

Член 4:104: Неточност при съобщаването

Неточността в израза или предаването на изявление се смята за грешка на лицето, което е направило или изпратило изявлението, като при това се прилага член 4:103.

Член 4:105: Приспособяване на договора

(1) Ако едната страна може да унищожи договора поради грешка, но другата страна заяви, че желае да изпълни или направо изпълни договора така, както той е бил разбран от страната, която може да го унищожи, договорът се смята да е бил сключен така, както последната страна го е разбрала. Другата страна трябва да заяви желанието си да изпълни или да осъществи изпълнение веднага след като е уведомена, как страната, която може да унищожи договора, го е разбрала и то преди тази страна да е извършила действие, осланяйки се на известието за унищожаване.

(2) След такова заявление или изпълнение правото на унищожение се губи и всяко предходно известие за унищожение не поражда действие.

(3) Ако и двете страни са изпаднали в една и съща грешка, по искане на всяка една от тях съдът може да приспособи договора към онова, за което страните разумно са щели да се споразумеят, ако не бяха изпаднали в грешка.

Член 4:106: Неверни[26] сведения

Страната, която е сключила договор, осланяйки се на неверни сведения, дадени й от другата страна, може да търси обезщетение съгласно член 4:117, алинеи (2) и (3), дори сведенията да не са довели до значителна грешка по член 4:103, освен ако страната, дала сведенията, основателно е вярвала, че те са верни.

Член 4:107: Измама

(1) Страната може да унищожи договора, ако е била подведена да го сключи от другата страна чрез измамливо представяне – било чрез думи или поведение, било чрез измамливо премълчаване на каквито и да са сведения, които в съответствие с добросъвестността и почтеността в оборота е трябвало да разкрие.

(2) Представянето или премълчаването са измамливи, ако са целели въвеждане в заблуждение.

(3) При преценката, дали добросъвестността и почтеността в оборота са изисквали, страната да разкрие определени сведения, се вземат предвид всички обстоятелства, включително:

(a) дали страната има специални знания;

(b) какво й е струвало набавянето на съответните сведения;

(d) явната значимост на сведенията за другата страна.

Член 4:108: Заплашване

Страната може да унищожи договора, когато е била принудена да го сключи от другата страна чрез непосредствено и сериозно заплашване с действие,

(a) което само по себе си е неправомерно или

(b) чието използване като средство да бъде сключен договор е неправомерно,

освен ако с оглед на обстоятелствата първата страна е разполагала с друга разумна възможност.

Член 4:109: Прекомерна изгода или непочтено възползване

(1) Страната може да унищожи договора, ако в момента на сключването му

(a) тя е била в зависимост от другата страна или в доверително отношение с нея, била е в стопанско притеснение или е имала спешни нужди, била е непредпазлива, неосведомена, неопитна или неумела в преговорите и

(b) другата страна е знаела или е трябвало да знае това и се е възползвала от състоянието на първата страна по начин, който при съобразяване на обстоятелствата и целта на договора е бил явно непочтен или й е осигурил прекомерна изгода.

(2) По искане на страната, която има право да унищожи договора, съдът, ако това е уместно, може да го приспособи така, че да го съвмести с онова, което е щяло да се договори, ако изискванията на добросъвестността и почтеността в оборота бяха съблюдавани.

(3) Съдът също така може да приспособи договора по искане на страната, която е известена за унищожението поради прекомерна изгода или непочтено възползване, ако тази страна веднага след получаването на известието уведоми страната, която го е изпратила и то преди тази страна да е извършила действие, осланяйки се на известието за унищожаване.

Член 4:110: Непочтени клаузи, които не са уговорени индивидуално

(1) Страната може да унищожи клауза, която не е индивидуално уговорена, ако тази клауза в противоречие с изискванията на добросъвестността и почтеността в оборота причинява значително неравновесие в произтичащите от договора права и задължения на страните в тежест на тази страна. При това трябва да се имат предвид естеството на дължимото по договора, всички останали договорни клаузи и обстоятелствата по времето, когато е сключен договорът.

(2) Този член не се прилага за:

(a) клауза, която определя основния предмет на договора, ако изказът на клаузата е прост и разбираем, нито за

(b) съответствието между стойността на задълженията на едната страна и стойността на задълженията на другата страна.

Член 4:111: Трети лица

(1) Ако трето лице, за чиито действия страната отговаря, или което със съгласие на страната участва в сключването на договора

(a) причини грешка при даване на сведения или е знаело, или е трябвало да знае за грешката,

(b) даде неверни сведения,

(d) заплаши, или

(e) извлече прекомерна изгода или се възползува по непочтен начин,

правата по тази глава възникват при същите предпоставки, при които биха възникнали, ако това да беше поведение или знание на самата страна.

(2) Ако което и да е друго трето лице:

(a) даде неверни сведения,

(b) измами,

(d) извлече прекомерна изгода, или се възползва по непочтен начин,

правата по тази глава възникват, ако страната е знаела или е трябвало да знае съответните факти, или ако до унищожаването тя не е извършила действие, осланяйки се на договора.

Член 4:112: Известие за унищожаване

Унищожаването се извършва чрез известие до другата страна.

Член 4:113: Срокове

(1) Известието за унищожаване трябва да се отправи в разумен с оглед на обстоятелствата срок, който започва да тече откакто страната, която унищожава, е узнала или е трябвало да узнае съответните факти или откакто е могла да действа свободно.

(2) Страната обаче може да унищожи отделна клауза съгласно член 4:110, ако отправи известие за унищожаване в разумен срок след като другата страна се е позовала на клаузата.

Член 4:114: Потвърждение

Унищожаването на договора е изключено, ако страната, в чийто интерес е допусната унищожаемостта, го потвърди изрично или мълчаливо, след като е узнала за основанието за унищожаемост, или след като е могла да действа свободно.

Член 4:115: Последици на унищожението

След унищожението всяка страна може да иска връщане на даденото от нея по договора, ако същевременно върне насреща всичко, което е получила. Ако по някаква причина връщането не може да се извърши в натура, за полученото трябва да се плати съответна сума.

Член 4:116: Частично унищожение

Ако основанието за унищожаемост засяга само отделни клаузи на договора, действието на унищожението се разпростира само до тях, освен ако при надлежно съобразяване на всички обстоятелства по случая ще е неуместно договорът да се съхрани в останалата му част.

Член 4:117: Обезщетение

(1) Страната, която унищожи договора по тази глава, може да търси от другата обезщетение, което да постави унищожаващата страна в положение, възможно най-близко до онова, в което тя щеше да е, ако не беше сключила договора, стига другата страна да е знаела или да е трябвало да знае за грешката, измамата, заплашването или за получаването на прекомерната изгода или непочтеното възползване.

(2) Ако страната може да унищожи договора по тази глава, но не упражни това свое право или го е загубила при условията на членове 4:113 или 4:114 и доколкото са изпълнени условията на алинея (1), тя може да търси обезщетение до размера на загубата, която е претърпяла[27] поради грешката, измамата, заплашването или от получаването на прекомерната изгода или непочтеното възползване. Обезщетението е в същия размер и когато страната е била подведена от неверни сведения по смисъла на член 4:106.

(3) За всички останали случаи обезщетението се определя при съответно приложение на относимите разпоредби на глава 9, раздел 5.

Член 4:118: Изключване и ограничаване на правните средства

(1) Правните средства срещу измама, заплашване и прекомерна изгода или непочтеното възползване, както и правото да се унищожи непочтена клауза, която не е била уговорена индивидуално, не могат да се изключват или ограничават.

(2) Правните средства срещу грешка и неверни сведения могат да се изключват или ограничават, освен ако изключването или ограничаването им е противно на добросъвестността и почтеността в оборота.

Член 4:119: Правни средства при неизпълнение

Страна, която разполага с правно средство по тази глава, произтекло от обстоятелства, които пораждат в нейна полза и правно средство срещу неизпълнение, може да избере, кое от тях да упражни.

ГЛАВА 5: ТЪЛКУВАНЕ

Член 5:101: Общи правила за тълкуването

(1) Договорът се тълкува съгласно общата воля на страните, дори тя да е различна от буквалния словесен израз.

(2) Ако се установи, че едната страна е влагала в договора определен смисъл и в момента на сключването му другата страна не е могла да не знае, как първата страна го е разбирала, договорът се тълкува според смисъла, влаган в него от първата страна.

(3) Ако смисълът не може да се установи съобразно алинеи (1) или (2), договорът се тълкува съгласно значението, което при същите обстоятелства биха му придали разумни лица от кръговете[28] на страните.

Член 5:102: Съществени обстоятелства

При тълкуването на договора трябва в частност да се имат предвид:

(a) обстоятелствата, при които той е бил сключен, включително и предшестващите преговори;

(b) поведението на страните, дори и това след сключването на договора;

(d) тълкуването, което вече е било давано на подобни клаузи от страните и практиките, които те са установили помежду си;

(e) значението, което обикновено се дава на термините и изразите в съответната сфера на дейност, както и тълкуването, което вече е било придавано на подобни клаузи;

(f) обичаите, както и

(g) добросъвестността и почтеността в оборота.

Член 5:103: Тълкуване Contra proferentem[29]

При съмнение в значението на договорна клауза, която не е индивидуално уговорена, се предпочита тълкуването й във вреда на страната, която я е предложила.

Член 5:104: Предимство на уговорените клаузи

Клаузите, които са индивидуално уговорени, надделяват над онези, които не са.

Член 5:105: Съотнасяне към договора в неговата цялост

Клаузите се тълкуват в светлината на целия договор, който ги съдържа.

Член 5:106: Тълкуване в полза на действителността на клаузите

Тълкуването, съгласно което клаузите на договора са законосъобразни или действителни, се предпочита пред онова, според което те не са такива.

Член 5:107: Различия в езиците

Ако договорът е съставен в две или повече езикови версии, без някоя от тях да е посочена като определяща, при разминаване между версиите се предпочита тълкуването според онази от тях, в която договорът е бил съставен първоначално.

ГЛАВА 6: СЪДЪРЖАНИЕ И последици

Член 6:101: Изявления, които пораждат договорни задължения

(1) Изявлението, направено от едната страна преди или по време на сключването на договора, се смята да поражда договорно задължение, ако другата страна според обстоятелствата основателно го е разбрала така, като при това се вземат предвид:

(a) явната значимост на изявлението за другата страна,

(b) дали страната е направила изявлението в рамките на търговския оборот, както и

(2) Ако една от страните е професионален предложител и даде сведения за качеството или употребата на услуги, стоки или друго имущество при предлагането им на пазара, при рекламирането им или по друг начин, преди сключването на договора за тях, изявлението й се смята да поражда договорно задължение, освен ако не се установи, че другата страна е знаела или не е могла да не знае, че изявлението е невярно.

(3) Такива сведения и други гаранции, дадени от лице, което рекламира или предлага на пазара услуги, стоки или друго имущество за професионалния предложител, както и от лице, намиращо се на предшестващо стъпало на стопански процес[30], се смята да пораждат договорно задължение за професионалния предложител, освен ако той не е знаел и не е могъл основателно да предположи, че сведенията или гаранциите са дадени.

Член 6:102: Мълчаливо уговорени клаузи

Наред с изричните клаузи договорът може да съдържа и мълчаливо уговорени клаузи, които произтичат от

(a) намерението на страните,

(b) естеството и целта на договора и

Член 6:103: Симулация

Ако страните сключат привиден договор, който няма да цел да отрази истинското им споразумение, в отношенията между страните се прилага истинското споразумение.

Член 6:104: Определяне на цената

Ако договорът не установява цената или начина на определянето й, смята се, че страните са се споразумели за разумна цена.

Член 6:105: Едностранно определяне

Независимо от противна уговорка, ако цената или друго условие на договора трябва да се определи от едната страна и това определяне е грубо несъответно, то се замества от разумните цена или друго условие.

Член 6:106: Определяне от трето лице

(1) Ако цената или друго условие на договора трябва да се определи от трето лице, а то не може или не иска да го направи, съдът се смята за овластен от страните да посочи друго лице, което да извърши определянето.

(2) Ако цената или друго условие, определени от третото лице, са грубо несъответни, те се заместват от разумните цена или условие.

Член 6:107: Препратка към несъществуващ показател

Ако цената или друго условие на договора трябва да се определи чрез препратка към показател, който не съществува или е престанал да съществува, или да е достъпен, той се замества от най-близкия равностоен показател.

Член 6:108: Качество на изпълнението

Ако договорът не определя качеството, страната трябва да предложи изпълнение поне от средно качество.

Член 6:109: Договор за неопределен срок

Договорът за неопределен срок може да бъде прекратен от всяка една от страните чрез предизвестие с разумна продължителност.

Член 6:110: Договор[31] в полза на трето лице

(1) Трето лице може да търси изпълнение на договорно задължение, когато това негово право е било изрично уговорено между обещателя и уговарящия, или когато такова споразумение се извлича от целта на договора или от обстоятелствата по случая. Не е нужно, третото лице да е определено в момента на сключването на споразумението.

(2) Ако третото лице се откаже от правото да търси изпълнение, това право се смята никога да не му е принадлежало.

(3) Уговарящият може да отнеме на третото лице правото да търси изпълнение като извести обещателя за това, освен ако:

(a) третото лице е получило известие от уговарящия, че правото е неотменимо, или

(b) обещателят или уговарящият са получили известие от третото лице, че то приема правото.

Член 6:111: Промяна на обстоятелствата

(1) Страната е обвързана да изпълни задълженията си, дори и изпълнението да е станало по-обременително, било защото разходите по него са се увеличили, било защото стойността на получаваното от нея се е намалила.

(2) Ако обаче поради промяна на обстоятелствата изпълнението на договора стане извънмерно обременително, страните са длъжни да започнат преговори с оглед приспособяването или прекратяването му, стига:

(a) промяната на обстоятелствата да е настъпила след момента на сключване на договора,

(b) възможността за промяна на обстоятелствата да не е била от естество да бъде разумно съобразена в момента на сключването на договора и

(3) Ако страните не постигнат споразумение в разумен срок, съдът може:

(a) да прекрати договора към ден и при условия, определени от съда или

(b) да приспособи договора с оглед на честно и справедливо разпределение между страните на загубите и ползите, произтичащи от промяната на обстоятелствата.

И в двата случая съдът може да присъди обезщетение за претърпените загуби, произтекли от отказ да се преговаря или от прекратяване на преговорите противно на добросъвестността и почтеността в оборота.

ГЛАВА 7: ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 7:101: Местоизпълнение

(1) Ако местоизпълнението на договорно задължение не е определено от договора и[32] не може да се установи въз основа на него:

(a) в случаите на парично задължение то е в мястото на дейност на кредитора в момента на сключването на договора;

(b) в случаите на непарично задължение, то е в мястото на дейност на длъжника в момента на сключването на договора.

(2) Ако страната има повече от едно място на дейност, място на дейност по смисъла на предходната алинея е онова, което има най-тясна връзка с договора, като се вземат предвид обстоятелствата, които в момента на сключването на договора са били известни на страните или са били съобразени от тях.

(3) Ако страната няма място на дейност, за такова се смята обичайното й местопребиваване.

Член 7:102: Време на изпълнението

Страната трябва да изпълни:

(1) ако падежът е определен от договора или може да се установи въз основа на него – на този падеж;

(2) ако договорът определя или въз основа на него може да се установи срок – по всяко време в рамките на този срок, освен ако обстоятелствата по случая сочат, че падежът трябва да се определи от другата страна;

(3) във всички останали случаи – в разумен срок след сключването на договора.

Член 7:103: Предсрочно изпълнение

(1) Страната може да откаже изпълнението, ако то й е предложено предсрочно, освен ако приемането на така предложеното изпълнение не би засегнало интересите й в неоправдана степен.

(2) Приемането на предсрочно изпълнение от страната не засяга падежа на нейното собствено задължение.

Член 7:104: Поредност на изпълнението

Доколкото страните могат да изпълнят едновременно, те така трябва и да направят, освен ако от обстоятелствата следва друго.

Член 7:105: Задължения с право на избор

(1) Ако задължението може да се погаси с една от няколко алтернативни престации, изборът принадлежи на страната, която трябва да изпълни, освен ако от обстоятелствата следва друго.

(2) Ако страната не упражни правото си на избор в договорно установения срок и:

(a) ако забавата за упражнение на избора е значителна, правото на избор преминава върху другата страна;

(b) ако забавата е незначителна, другата страна може чрез известие да определи допълнителен срок с разумна продължителност, в който страната с право на избор трябва да го упражни. Ако последната не го стори, правото на избор преминава върху другата страна.

Член 7:106: Изпълнение от трето лице

(1) Освен когато договорът изисква лична престация, кредиторът не може да откаже изпълнение от трето лице, ако:

(a) третото лице действа със съгласието на длъжника или

(b) третото лице има правен интерес да изпълни и длъжникът или не е престирал, или е ясно, че няма да престира на падежа.

(2) Изпълнението от трето лице в съответствие с алинея (1) освобождава длъжника.

Член 7:107: Форма на плащането

(1) Паричното задължение[33] може да се изпълни по всеки начин, използван в нормалния търговски оборот.

(2) Кредитор, който въз основа на договора или доброволно приеме чек или друго нареждане за плащане или обещание за плащане, се предполага да го прави само под условие, че те бъдат изпълнени. Кредиторът може да предяви първоначалното задължение само ако нареждането или обещанието не бъдат изпълнени.

Член 7:108: Валута на плащането

(1) Страните могат да се споразумеят, плащането да се извърши само в определена валута.

(2) При липса на такова споразумение паричната сума, изразена във валута, различна от тази на местоизпълнението, може да се плати във валутата на местоизпълнението по обменния курс, който се прилага там в момента на падежа.

(3) Ако в уредените в предходната алинея случаи длъжникът не плати на падежа, кредиторът може да търси изпълнение и[34] във валутата на местоизпълнението по обменния курс, който се прилага там било към момента на падежа, било към момента на фактическото плащане.

Член 7:109: Прихващане на изпълнението

(1) Ако страната трябва да изпълни няколко задължения от едно и също естество и предложеното изпълнение не е достатъчно да погаси всички тях, страната, освен в случаите на алинея (4), може в момента на изпълнението да заяви, към кое задължение трябва да се отнесе изпълнението.

(2) Ако изпълняващата страна не заяви това, другата страна може в разумен срок да прихване изпълнението срещу онова задължение, което тя избере. Тя трябва да заяви избора си на изпълняващата страна. Недействително е обаче прихващане срещу задължение, което

(a) още не е изискуемо или

(b) е противоправно, или

(3) При липса на заявление от която и да е от страните и при спазване на алинея (4), изпълнението се прихваща към онова задължение, което удовлетворява едно от следните изисквания по реда на изброяването им:

(a) задължението, което е изискуемо или ще стане изискуемо най-напред;

(b) задължението, за което кредиторът е обезпечен в най-малка степен;

(d) задължението, което е възникнало първо.

Ако нито едно от предшестващите изисквания не е удовлетворено, изпълнението се прихваща съразмерно срещу всички задължения.

(4) В случаите на парично задължение плащането от длъжника се прихваща най-напред срещу разноските, после – срещу лихвите и най-после – срещу главницата, освен ако кредиторът не извърши прихващането другояче.

Член 7:110: Неприемане на вещи

(1) Страна, у която са останали[35] различни от пари телесни вещи, поради това, че другата страна не ги приема или не си ги взема обратно, трябва да предприеме съответни мерки за опазването и съхранението им.

(2) Страната, у която те са останали, може да се освободи от задължението си да ги предаде или върне:

(a) като вложи вещите на разпореждане на другата страна у трето лице при разумни условия и уведоми другата страна за това или

(b) като продаде вещите при разумни условия, след като е известила другата страна за това, и й плати нетната получена сума.

(3) Ако обаче вещите са изложени на бърза развала или съхранението им е неоправдано скъпо, страната трябва да предприеме разумни мерки да ги продаде. Тя може да се освободи от задължението си да ги предаде или върне, като плати на другата страна нетната сума.

(4) Страната, у която вещите са останали, може да търси възстановяване на уместно направените разноски или да ги приспадне срещу получената от продажбата сума.

Член 7:111: Неприемане на пари

Ако страната не приеме пари, надлежно предложени й от другата страна, последната може, след като извести първата страна, да се освободи от задължението си за плащане, като вложи парите на разпореждане на първата страна съобразно правото по местоплащането.

Член 7:112: Разноски по изпълнението

В тежест на всяка страна са разноските по изпълнението на нейните задължения.

ГЛАВА 8: НЕИЗПЪЛНЕНИЕ И ОБЩИ ПРАВНИ СРЕДСТВА СРЕЩУ НЕГО

Член 8:101: Правни средства на разположение на страната

(1) Ако страната не изпълни задължението си по договора и не е освободена от отговорност за неизпълнение по член 8:108, засегнатата[36] страна може да прибегне до всяко едно правно средство, предвидено в глава 9.

(2) Ако страната не отговаря за неизпълнението съгласно член 8:108, засегнатата страна може да прибегне до всяко едно правно средство, предвидено в глава 9, освен да иска изпълнение и обезщетение.

(3) Страната не може да прибегне до което и да е правно средство, предвидено в глава 9, доколкото нейно собствено действие е причинило неизпълнението на другата страна.

Член 8:102: Паралелно упражнение на правните средства

Правни средства, които не са несъвместими, могат да се упражняват паралелно. В частност правото на обезщетение не се изключва от упражнението на което и да е друго правно средство.

Член 8:103: Значително[37] неизпълнение

Неизпълнението на задължение е значително за договора, ако:

(a) стриктното спазване на задължението е съществено за договора или

(b) неизпълнението по същество лишава засегнатата страна от онова, което тя може да очаква по договора, освен ако другата страна не е предвиждала и не е могла разумно да предвиди тази последица, или

(c) това неизпълнение е умишлено и дава основание на засегнатата страна да се опасява, че не може да разчита на бъдещо изпълнение от другата страна.

Член 8:104: Поправяне от неизпълнилата страна

Страната, предложила изпълнение, което не е прието от другата страна поради несъответствие с договореното, може да направи ново и съответстващо на договора предложение, ако падежът още не е настъпил или забавата не би била от естество да доведе до значително неизпълнение.

Член 8:105: Обезпечаване на изпълнението

(1) Страната, която оправдано се опасява, че другата страна ще допусне значително неизпълнение, може да поиска надлежно обезпечение на дължимата престация, като до даването му и доколкото оправданите й опасения продължават, откаже да изпълнява своите задължения.

(2) Ако обезпечението не се даде в разумен срок, поискалата го страна може да развали договора, ако все още оправдано се опасява, че другата страна ще изпадне в значително неизпълнение, като незабавно я извести за развалянето.

Член 8:106: Известие за определяне на допълнителен срок за изпълнение

(1) Във всеки случай на неизпълнение засегнатата страна може чрез известие до другата страна да даде допълнителен срок за изпълнение.

(2) В течение на допълнителния срок засегнатата страна може да откаже да изпълнява своите насрещни задължения и да иска обезщетение, но не може да прибегне до което и да е друго правно средство. Ако тя бъде известена от другата страна, че последната няма да изпълни в течение на срока, както и в случай, че до изтичане на срока дължимото не бъде престирано, засегнатата страна може да прибегне до което и да е от правните средства, с които разполага по глава 9.

(3) Ако при незначителна забава засегнатата страна отправи известие, давайки допълнителен срок с разумна продължителност, в края на посочения в известието срок тя може да развали договора. В известието засегнатата страна може да предупреди, че ако другата страна не изпълни в определения с него срок, ще смята договора за развален[38]. Ако определеният срок е твърде кратък, засегнатата страна може да развали договора, съответно договорът се смята за развален едва след изтичането на разумен срок, който започва да тече от момента на известяването.

Член 8:107: Възлагане на изпълнението другиму

Страна, която e поверила изпълнението на договора другиму, продължава да отговаря за изпълнението.

Член 8:108: Освобождаване поради възпрепятстване

(1) Страната не отговаря за неизпълнението, ако докаже, че то се дължи на възпрепятстване извън контрола й и че от нея не е могло разумно да се очаква да вземе възпрепятстването предвид в момента на сключването на договора, нито да избегне или преодолее възпрепятстването или последиците му.

(2) Ако възпрепятстването е само временно, освобождаването от отговорност по този член действа за срока, през който възпрепятстването е налице. Ако обаче забавянето[39] се разрасне до значително неизпълнение, кредиторът може да го разглежда като такова.

(3) Неизпълняващата страна трябва да стори нужното, уведомлението за възпрепятстването и за влиянието му върху възможността й да изпълни да се получи от другата страна в разумен срок, след като неизпълняващата страна е узнала или е трябвало да узнае тези обстоятелства. Другата страна може да търси обезщетение за всяка вреда, произтичаща от неполучаването на такова уведомление.

Член 8:109: Уговорка за изключване или ограничаване на правните средства

Правните средства срещу неизпълнението могат да се изключват или ограничават, освен ако позоваването на изключването или ограничаването биха били противни на добросъвестността и почтеността в оборота.

ГЛАВА 9: ОСОБЕНИ ПРАВНИ СРЕДСТВА СРЕЩУ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО

Раздел 1: Право да се търси изпълнение

Член 9:101: Парични задължения

(1) Кредиторът може да търси дължимите му пари.

(2) Ако кредиторът още не е изпълнил задължението си и е ясно, че длъжникът не желае да приеме изпълнение, кредиторът независимо от това може да пристъпи към изпълнение и да търси всяка сума, която му се дължи по договора, освен ако:

(a) той би могъл без съществени усилия или разноски да сключи заместваща сделка или

(b) изпълнението при дадените обстоятелства би било неуместно.

Член 9:102: Непарични задължения

(1) Засегнатата страна може да търси реално изпълнение на непарично задължение, включително и поправяне на некачественото изпълнение.

(2) Реално изпълнение обаче не може да се търси, ако

(a) изпълнението би било противно на закона или невъзможно или

(b) изпълнението би изисквало неоправдани усилия или разходи от длъжника, или

(d) засегнатата страна може разумно да набави изпълнение от друг източник.

(3) Засегнатата страна губи правото на реално изпълнение, ако не го потърси в разумен срок след като е узнала или е могла да узнае за неизпълнението

Член 9:103: Запазване на правото на обезщетение

Макар правото да се търси изпълнение да е отпаднало съгласно този раздел, това не изключва вземането за обезщетение.

Раздел 2: Задържане на изпълнението[40]

Член 9:201: Право да се задържи изпълнението

(1) Страната, която трябва да изпълни едновременно със или след другата страна, може да откаже да изпълнява, докато другата предложи изпълнение или изпълни. Съответно на обстоятелствата първата страна може да откаже да изпълнява изцяло или частично.

(2) Страната също така може да откаже да изпълнява дотогава, докато е несъмнено, че другата страна няма да изпълни задължението си на падежа му.

Раздел 3: Разваляне[41] на договора

Член 9:301: Право на разваляне на договора

(1) Страната може да развали договора, ако неизпълнението на другата страна е значително.

(2) В случай на забава засегнатата страна може да развали договора и съгласно член 8:106, алинея (3).

Член 9:302: Договор с изпълнение на части

Ако договорът трябва да се изпълни на отделни части и е налице значително неизпълнение на част, спрямо която може да се отнесе съответстващ дял от насрещното изпълнение, засегнатата страна може да упражни правото си на разваляне съгласно този раздел по отношение на тази част. Тя може да развали договора изцяло само ако неизпълнението е значително с оглед на целия договор.

Член 9:303: Известие за разваляне

(1) Правото на страната да развали договора се упражнява чрез известие до другата страна.

(2) Засегнатата страна губи правото да развали договора, ако не отправи известието в разумен срок след като е узнала или е трябвало да узнае за неизпълнението.

(3) (a) Ако изпълнението не е било предложено на падежа, не е необходимо засегнатата страна да отправя известие преди изпълнението да бъде предложено. Ако изпълнението се предложи по-късно, тя губи правото на разваляне, ако не отправи такова известие в разумен срок след като е узнала или е трябвало да узнае за предлагането.

(b) Ако обаче засегнатата страна знае или може основателно да предположи, че другата страна все още възнамерява да предложи изпълнение в разумен срок, и засегнатата страна неоправдано не извести другата страна, че няма да приеме изпълнението, тя губи правото си на разваляне, ако другата страна наистина предложи изпълнение в разумен срок.

(4) Ако страната е освободена от отговорност по член 8:108 въз основа на възпрепятстване, което е пълно и постоянно, договорът се смята развален по право към момента на възникването на възпрепятстването, без да е нужно известяване.

Член 9:304: Предвидимо неизпълнение

Ако преди падежа стане ясно, че страната ще изпадне в значително неизпълнение, другата страна може да развали договора.

Член 9:305: Общи последици на развалянето

(1) Развалянето на договора освобождава и двете страни от задълженията им да извършват и да получават изпълнение в бъдеще, като обаче не засяга правата и задълженията, възникнали до момента на развалянето, освен в случаите по членове 9:306 до 9:309.

(2) Развалянето не засяга клаузите на договора за уреждане на споровете, нито онези други клаузи, които трябва да действат и след развалянето му.

Член 9:306: Намаляване на стойността на имущество[42]

Страна, която развали договора, може да откаже вече полученото от другата страна имущество, ако стойността му за първата страна се е намалила значително вследствие на неизпълнението на другата страна.

Член 9:307: Връщане на платени пари

След развалянето на договора страната може да търси парите, платени за неполученото или основателно отказаното от нея изпълнение.

Член 9:308: Връщане на имущество

След развалянето на договора страната може да търси връщането на имуществото, което е дала, ако то може да се върне и ако тя не е получила плащане или насрещно изпълнение за него.

Член 9:309: Обезщетение при невъзможност за реално връщане на даденото

След развалянето на договора страната, чиято престация не може да се върне и за която тя не е получила плащане или друго насрещно изпълнение, може да търси сумата, съответна на стойността на престацията й за другата страна.

Раздел 4: Намаление на цената

Член 9:401: Право да се намали цената

(1) Страната, която приеме предложено й изпълнение, което се отклонява от договореното, може да намали цената. Това намаление трябва е съразмерно на спада в стойността на изпълнението към момента, в който то е предложено, в сравнение със стойността, която съобразното с договора изпълнение би имало в този момент.

(2) Страната, която има право да намали цената по предходната алинея и която вече е платила сума, надвишаваща намалената цена, може да търси от другата страна това, което е надплатила.

(3) Страната, която намали цената, не може заедно с това да търси обезщетение за намаляването на стойността на изпълнението, като обаче може да претендира обезщетение за всички други вреди, които е понесла, доколкото те подлежат на обезщетяване съгласно раздел 5 на тази глава.

Раздел 5: Обезщетение и лихви

Член 9:501: Право на обезщетение

(1) Засегнатата страна има право на обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението, доколкото другата страна не е освободена от отговорност по член 8:108.

(2) Вредите, за които се дължи обезщетение, включват и[43]:

(a) неимуществени[44] вреди, както и

(b) бъдещи вреди, за които е разумно да се очаква, че ще настъпят.

Член 9:502: Общо мерило за обезщетението

Общото мерило за вредите е сумата, която поставя засегнатата страна колкото е възможно по-близо до положението, в което тя щеше да е, ако договорът беше точно изпълнен. Такова обезщетение покрива претърпяната от засегнатата страна загуба и пропуснатата от нея полза.

Член 9:503: Предвидимост

Неизпълнилата страна отговаря само за вредите, които е предвиждала или е могла разумно да предвиди в момента на сключването на договора като вероятна последица от своето неизпълнение, освен ако неизпълнението е умишлено или грубо небрежно.

Член 9:504: Вреди в тежест на засегнатата страна

Неизпълнилата страна не отговаря за понесените от засегнатата страна вреди, доколкото засегнатата страна е съпричинила неизпълнението или последиците от него.

Член 9:505: Намаление на вредите

(1) Неизпълнилата страна не отговаря за понесените от засегнатата страна вреди, доколкото засегнатата страна е могла чрез разумни мерки да ги намали.

(2) Засегнатата страна може да търси всички уместно направени от нея разноски при опита си да намали вредите.

Член 9:506: Заместваща сделка

Ако засегнатата страна е развалила договора и е сключила заместваща сделка в разумен срок и по уместен начин, тя може да търси разликата между договорната цена и цената на заместващата сделка, както и обезщетение за всички други вреди, , доколкото те подлежат на обезщетяване по този раздел.

Член 9:507: Текуща цена

Ако засегнатата страна е развалила договора и не е сключила заместваща сделка, но дължимото по договора има текуща цена, тя може да търси разликата между договорната цена и текущата цена към момента на развалянето на договора, както и обезщетение за всички други вреди, доколкото те подлежат на обезщетяване съгласно този раздел.

Член 9:508: Забава при парично задължение

(1) При забавено плащане на парична сума засегнатата страна има право на лихва върху тази сума от момента на падежа до момента на плащането. Лихвеният процент е усредненият лихвен процент по краткосрочните заеми, който търговските банки дават на първокласни кредитополучатели за договорната валута в местоизпълнението.

(2) Засегнатата страна наред с това може да търси обезщетение за всички други вреди, доколкото те подлежат на обезщетяване съгласно този раздел.

Член 9:509: Уговорка за плащане при неизпълнение

(1) Ако договорът предвижда, неизпълнилата страна да плати на засегнатата страна определена сума за това неизпълнение, тази сума се присъжда на засегнатата страна независимо от действителните й вреди.

(2) Въпреки противна уговорка обаче, определената сума може да бъде намалена до разумен размер, когато е грубо прекомерна спрямо загубите, произтекли от неизпълнението и спрямо другите обстоятелства.

Член 9:510: Валута на обезщетението

Обезщетението се определя във валутата, която най-съответно отразява вредите на страната.

ГЛАВА 10: МНОЖЕСТВО СТРАНИ

Раздел 1: Множество длъжници

Член 10:101: Солидарни, разделни и неделими задължения

(1) Задълженията са солидарни, когато всички длъжници трябва да извършат една и съща престация и кредиторът може да я изисква от всекиго от тях, докато получи цялостното й изпълнение.

(2) Задълженията са разделни, когато всеки длъжник трябва да извърши само част от престацията и кредиторът може да изисква от всеки длъжник само неговата част.

(3) Задължението е неделимо, когато всички длъжници трябва да престират заедно и кредиторът може да търси дължимото само общо от всички тях.

Член 10:102: Възникване на солидарни задължения

(1) Ако неколцина длъжници дължат една и съща престация на кредитора по един и същи договор, те отговарят солидарно, освен ако договорът или законът разпореждат друго.

(2) Солидарни задължения възникват също и когато няколко лица отговарят за едно и също увреждане.

(3) Макар длъжниците да не отговарят при едни и същи условия, това не изключва солидарността на задълженията им.

Член 10:103: Отговорност при разделно задължение

Длъжниците по разделно задължение отговарят за равни части, освен ако договорът или законът разпореждат друго.

Член 10:104: Неделими задължения: специално правило за парично обезщетение при неизпълнение

Ако се иска парично обезщетение за неизпълнение на неделимо задължение, длъжниците са солидарно отговорни за плащането му на кредитора независимо от правилото на член 10:101, алинея (3).

Член 10:105: Разпределение между солидарните длъжници

(1) Помежду си солидарните длъжници отговарят за равни части, освен ако договорът или законът разпореждат друго.

(2) Ако двама или повече длъжници отговарят за едно и също увреждане по член 10:102, алинея (2), частите, за които те отговарят помежду си, се определят според правото, което е приложимо за случая, породил отговорността.

Член 10:106: Уравняване между солидарните длъжници

(1) Солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, може да иска надплатеното от когото и да е от другите длъжници до размера на неизпълнената част на съответния длъжник, както и съответна част от уместно направените разноски.

(2) Солидарен длъжник, който има правата по алинея (1), без това да засяга права или интереси на кредитора, които се ползват с предпочитание, може също така да упражни правата и да предяви исковете на кредитора, включително и прилежащите им обезпечения, за да получи надплатеното от когото и да е от останалите съдлъжници до размера на неизпълнената част на съответния длъжник.

(3) Ако изпълнилият в повече от припадащата му се част солидарен длъжник въпреки съответни усилия не е в състояние да получи припадащото му се от друг солидарен длъжник, частите на останалите, включително и тази на изпълнилия, се увеличават съразмерно.

Член 10:107: Изпълнение, прихващане и сливане при солидарни задължения

(1) Изпълнението или прихващането от солидарния длъжник или от кредитора срещу солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници спрямо кредитора до размера на изпълнението или на прихващането.

(2) Сливането между солидарен длъжник и кредитора освобождава останалите съдлъжници само за частта на съответния длъжник.

Член 10:108: Опрощаване и спогодба при солидарни задължения

(1) Ако кредиторът опрости или постигне спогодба с един солидарен длъжник, останалите съдлъжници се освобождават за частта на този длъжник.

(2) Опрощаването или спогодбата освобождават длъжниците изцяло, ако в тях е разпоредено така.

(3) В отношенията между солидарните длъжници освободеният от частта си се освобождава само до размера й в момента на освобождаването, но не и от допълнителните части, за които той може да започне да отговаря впоследствие по член 10:106, алинея (3).

Член 10:109: Последици от съдебно решение при солидарни задължения

Съдебното решение относно отговорността на един солидарен длъжник към кредитора не засяга

(а) отговорността на останалите солидарни длъжници към кредитора, нито

(b) правата на уравнение между солидарните длъжници по член 10:106.

Член 10:110: Давност при солидарни задължения

Погасяването на правото на кредитора да търси изпълнение (“вземане”) срещу един солидарен длъжник не засяга

(a) отговорността на останалите солидарни длъжници към кредитора, нито

(b) правата на уравнение между солидарните длъжници по член 10:106.

Член 10:111: Противопоставими възражения при солидарни задължения

(1) Солидарният длъжник може да противопостави на кредитора всички възражения, които може да противопостави друг солидарен длъжник, освен личните възражения на този друг съдлъжник. Противопоставянето на възражението не ползва останалите солидарни длъжници.

(2) Съдлъжникът, от когото се иска припадащото му се, може да противопостави на ищеца всички лични възражения, които е могъл да противопостави на кредитора.

Раздел 2: Множество кредитори

Член 10:201: Солидарни, разделни и неделими вземания

(1) Вземанията са солидарни, ако всеки от кредиторите може да изисква пълно изпълнение от длъжника и ако длъжникът може да престира на когото и да е от кредиторите.

(2) Вземанията са разделни, когато длъжникът дължи на всекиго от кредиторите само неговата част от вземането и всеки кредитор може да изисква изпълнение само на тази своя част.

(3) Вземанията са неделими, когато длъжникът трябва да изпълни на всички кредитори общо и всеки от кредиторите може да изисква изпълнение само в полза на всички тях.

Член 10:202: Разпределение при разделни вземания

Разделните кредитори имат равни части, освен ако договорът или законът не разпореждат друго.

Член 10:203: Пречки при упражняването на неделимо вземане

Ако някой от кредиторите по неделимо вземане откаже или е в невъзможност да приеме изпълнението, длъжникът може да се освободи от задължението да изпълни, като вложи вещите или парите у трето лице съгласно членове 7:110 или 7:111 на Принципите.

Член 10:204: Разпределение при солидарни вземания

(1) Солидарните кредитори имат равни части, освен ако договорът или законът не разпореждат друго.

(2) Кредитор, който е получил повече от частта си, трябва да прехвърли надвишението на другите кредитори до размера на съответните им части.

Член 10:205: Уредба на солидарните вземания

(1) Опрощаването на длъжника от един от солидарните кредитори няма действие спрямо останалите солидарни кредитори.

(2) Правилата на членове 10:107, 10:109, 1:110 и 10:111, алинея (1) се прилагат съответно за солидарните вземания.

ГЛАВА 11: ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

Раздел 1: Общи принципи

Член 11:101: Приложно поле на главата

(1) Тази глава се прилага за прехвърлянето чрез договор на правото да се търси изпълнение (“вземане”), произтичащо от съществуващо или бъдещо съглашение.

(2) Тази глава се прилага и за прехвърлянето чрез договор на други прехвърлими вземания, освен ако е постановено друго или смисълът изисква да е иначе.

(3) Тази глава не се прилага

(a) за прехвърлянето на финансови инструменти или инвестиционни ценни книги, ако според правото, което би било приложимо иначе, такова прехвърляне става чрез вписване в регистър, воден от или за емитента, нито

(b) за прехвърлянето на менителница или друг прехвърлим ефект, или на прехвърлима ценна книга, или на стоково-разпоредителен документ, ако според правото, което би се прилагало иначе, такова прехвърляне трябва да стане чрез предаване (и ако е нужно, с джиро).

(4) По смисъла на тази глава “прехвърляне” включва и прехвърлянето за обезпечение.

(5) Тази глава се прилага съответно и за договорното учредяване на обезпечение с вземания по начин, различен от прехвърлянето им.

Член 11:102: Обща прехвърлимост на договорните вземания

(1) Освен в случаите, уредени в членове 11:301 и 11:302, страната по договора може да прехвърли вземането си от него.

(2) Бъдещо вземане, което произтича от съществуващ или бъдещ договор, може да бъде прехвърляно, ако в момента на пораждането му или в момент, за който страните са се съгласили, то може да се определи като онова вземане, за което прехвърлянето се отнася.

Член 11:103: Частично прехвърляне

Делимото вземане може да се прехвърля отчасти, но предишният кредитор отговаря пред длъжника за всяко увеличение на разноските, произтекло от това за длъжника.

Член 11:104: Форма на прехвърлянето

Прехвърлянето не изисква писмена форма, нито за него има каквито й да било други формални изисквания. То може да се доказва с всякакви средства, включително и със свидетели.

Раздел 2: Последици на прехвърлянето в отношенията между предишния и новия кредитор

Член 11:201: Прехвърлени на новия кредитор права

(1) С прехвърлянето на вземане върху новия кредитор преминават:

(a) всички дължими на предишния кредитор престации във връзка с прехвърленото вземане, както и

(b) всички свързани[45] с тях права, които обезпечават тези престации.

(2) Ако прехвърлянето на произтичащото от договор вземане е свързано със заместването на предишния кредитор в качеството му на длъжник от новия кредитор по отношение на произтичащо от същия договор задължение на предишния кредитор, последиците на този член настъпват при спазване на член 12:201.

Член 11:202: Настъпване на последиците от прехвърлянето

(1) Прехвърлянето на съществуващо вземане има действие от момента на сключването на споразумението за прехвърляне или от последващ момент, за който предишният и новият кредитор са се съгласили.

(2) Прехвърлянето на бъдещо вземане зависи от пораждането му, но щом това стане, действието му настъпва от момента на сключването на споразумението за прехвърляне или от последващ момент, за който предишният и новият кредитор са се съгласили.

Член 11:203: Запазване на правата на новия кредитор срещу предишния кредитор

Прехвърлянето има действие в отношенията между предишния и новия кредитор и дава на новия кредитор права върху всичко, което предишният кредитор получи от длъжника, дори и прехвърлянето да е недействително спрямо длъжника по член 11:301 или 11:302.

Член 11:204: Гаранции, поети от предишния кредитор

Чрез прехвърлянето или обещанието за прехвърляне на вземане предишният кредитор гарантира на новия, че:

(a) в момента, от който прехвърлянето трябва да породи действие, ще са изпълнени следните условия, освен ако друго е заявено на новия кредитор:

(i) предишният кредитор може да прехвърля вземането,

(ii) вземането съществува и правата на новия кредитор не са засегнати от възражения или права (включително и на прихващане), които длъжникът може да има срещу предишния кредитор, както и

(iii) вземането не е било прехвърляно преди това, не е дадено като обезпечение в полза на друго лице, нито е обременено по друг начин;

(b) нито вземането, нито който и да е договор, въз основа на който то възниква, ще бъдат изменяни без съгласието на новия кредитор, освен ако изменението е предвидено в договора за прехвърляне или е направено добросъвестно и е от такова естество, че новият кредитор не може да има основателни възражения, както и

(c) предишният кредитор ще прехвърли на новия всички целящи да обезпечат изпълнението права, които са прехвърлими и не следват[46] вземането.

Раздел 3: Последици на прехвърлянето в отношенията между новия кредитор и длъжника

Член 11:301: Договорна забрана за прехвърляне

(1) Прехвърлляне, което е забранено от или по друг начин е несъответно на договора, който поражда вземането, е недействително спрямо длъжника, освен ако

(a) длъжникът се е съгласил с него или

(b) новият кредитор не знае, нито е могъл да знае за несъвместимостта, или

(2) Обстоятелствата по предходната алинея не освобождават предишния кредитор от отговорност за несъответствие с договора.

Член 11:302: Други недействителни прехвърляния

Недействително спрямо длъжника е прехвърляне, с което той не се е съгласил, доколкото поради естеството на престацията или поради отношенията между длъжника и предишния кредитор от длъжника е не оправдано да се иска да изпълни другиму освен на кредитора.

Член 11:303: Последици за длъжника[48]

(1) Освен в случаите на членове 11:301, 11:302, 11:307 и 11:308 длъжникът трябва да изпълни на новия кредитор единствено и само ако е получил писмено известие от предишния или от новия кредитор, което по съответстващ начин определя прехвърленото вземане и изисква от длъжника да изпълни на новия кредитор.

(2) Ако обаче това известие е дадено от новия кредитор, длъжникът може в разумен срок да поиска от него убедително доказателство за прехвърлянето, а дотогава да откаже да изпълнява.

(3) Ако длъжникът е узнал за прехвърлянето не чрез известие, съответстващо на алинея (1), а по друг начин, той може или да откаже да изпълнява, или да престира на новия кредитор.

(4) Ако длъжникът престира на предишния кредитор, той се освобождава единствено и само ако е изпълнил, без да знае за прехвърлянето.

Член 11:304: Защита на длъжника

Длъжник, който изпълни на лице, посочено за нов кредитор в известието за прехвърляне по член 11:303, се освобождава, освен ако не е могъл да не знае, че това лице не е било лицето, което е имало право да получи изпълнението.

Член 11:305: Несъвместими претенции

Длъжник, който получи известие за две или повече несъвместими помежду си претенции за изпълнение, може да се освободи от отговорност, като предприеме действия съобразно правото по местоизпълнението, а в случай, че трябва да се престира на различни места – съобразно приложимото за вземането право.

Член 11:306: Място на изпълнението

(1) Ако прехвърленото вземане е парично и трябва да се плати на определено място, новият кредитор може да поиска плащането да стане другаде в същата държава, а ако това е държава-членка на Европейския съюз, където и да е в Европейския съюз. При това обаче новият кредитор отговаря пред длъжника за всяко понесено от него поради промяната на местоизпълнението увеличение на разноските.

(2) Ако прехвърленото вземане е непарично и трябва да се изпълни на определено място, новият кредитор не може да иска да се престира другаде.

Член 11:307: Възражения и прихващания

(1) Длъжникът може да противопостави на новия кредитор всички материални и процесуални възражения от прехвърленото вземане, които е могъл да използва срещу предишния кредитор.

(2) Длъжникът също така може да упражни срещу новия кредитор всички прихващания, които е могъл да извърши срещу предишния кредитор по глава 13 във връзка с каквото и да е вземане срещу предишния кредитор, което

(a) е съществувало в момента, в който известието за прехвърлянето е достигнало у длъжника, независимо дали то съответства на член 11:303, алинея (1), или

(b) е тясно свързано с прехвърленото вземане.

Член 11:308: Необвързаност на новия кредитор от непозволено изменение

Ако след като известието за прехвърлянето – независимо от съответствието му с член 11:303, алинея (1) – е достигнало у длъжника, той и предишният кредитор се споразумеят да изменят вземането, без да имат съгласието на новия кредитор, това изменение не засята правата на новия кредитор срещу длъжника, освен ако изменението е предвидено в договора за прехвърляне или е направено добросъвестно и е от такова естество, че новият кредитор не може да има основателни възражения.

Раздел 4: Ред на предпочитание между новия кредитор и конкуриращи претенденти

Член 11:401: Предпочитания

(1) При последователни прехвърляния на едно и също вземане новият кредитор, за прехвърлянето в чиято полза длъжникът е известен най-напред, се предпочита пред всички други, на които вземането е прехвърлено преди това, ако в момента на по-късното прехвърляне новият кредитор, който е страна по него, не е знаел, нито е могъл да знае за предишното прехвърляне.

(2) Извън случаите по алинея (1) редът на предпочитане при последователни прехвърляния както на съществуващи, така и на бъдещи вземания, се определя от поредността, в която те са извършени.

(3) Правата на новия кредитор върху прехвърленото вземане се предпочитат пред правата на кредиторите на прехвърлителя[49] на вземането, които в съдебен процес или по друг начин са наложили запор, след като прехвърлянето е породило действие по член 11:202.

(4) При несъстоятелност на прехвърлителя на вземането правата на новия кредитор върху прехвърленото вземане се предпочитат пред правата на управителя на несъстоятелността и на кредиторите на прехвърлителя, без това да засяга правилата на приложимото към несъстоятелността право, отнасящи се до

(a) публичността, която е условие за такова предпочитание,

(b) предпочтителното удовлетворение на вземанията или

ГЛАВА 12: ЗАМЕСТВАНЕ В ДЪЛГ. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ДОГОВОР

Раздел 1: Заместване в дълг

Член 12:101: Заместване: общи правила

(1) Трето лице може по съглашение с длъжника и с кредитора да се задължи да замести длъжника, като в резултат на това първоначалният длъжник да се освободи.

(2) Кредиторът може предварително да се съгласи с бъдещото заместване. В този случай заместването има действие само ако кредиторът е известен от новия длъжник за съглашението между новия и първоначалния длъжник.

Член 12:102: Последици на заместването спрямо възраженията и обезпеченията

(1) Новият длъжник не може да противопостави на кредитора каквито и да е права или възражения, произтичащи от отношенията му с първоначалния длъжник.

(2) Освобождаването на първоначалния длъжник се разпростира и върху всички обезпечения на изпълнението, дадени на кредитора от първоначалния длъжник, освен ако обезпечението е учредено върху имущество, което е прехвърлено на новия длъжник като част от сделката между него и първоначалния длъжник.

(3) С освобождаването на първоначалния длъжник обезпеченията на изпълнението, дадени от трети лица, различни от новия длъжник, се погасяват, освен ако тези лица се съгласят, те да продължат да служат на кредитора.

(4) Новият длъжник може да противопостави на кредитора всички възражения, които е могъл да му противопостави и първоначалният длъжник.

Раздел 2: Прехвърляне на договор

Член 12:201: Прехвърляне на договор

(1) Страната по договор може да се съгласи с трето лице, то да я замести в договора[50]. В такъв случай заместването настъпва само ако вследствие на съгласието на другата страна първата страна се освободи.

(2) Доколкото заместването на страната по договора с трето лице включва прехвърляне на право да се търси изпълнение (“вземане”), се прилагат разпоредбите на глава 11, а доколкото се прехвърлят задължения, се прилагат разпоредбите на раздел 1 от тази глава.

ГЛАВА 13: ПРИХВАЩАНЕ

Член 13:101: Предпоставки на прихващането

Ако две страни имат насрещни и еднородни задължения, всяка от тях може да прихване правото си да търси изпълнение (“вземане”) срещу вземането на другата, ако и доколкото в момента на прихващането страната, която го извършва

(a) има право да изпълни и

(b) може да иска изпълнение от другата страна.

Член 13:102: Неликвидни вземания

(1) Длъжникът не може да прихваща с вземане, за което има неустановеност относно съществуването или размера[51] му, освен ако прихващането не уврежда интересите на другата страна.

(2) Ако вземанията и на двете страни произтичат от едно и също правоотношение, се предполага, че интересите на другата страна не се увреждат.

Член 13:103: Прихващане на вземания в чужда валута

Ако страните си дължат взаимно пари в различни валути, всяка от тях може да прихване вземането си срещу вземането на другата страна, освен ако те са се споразумели, че страната, която прихваща, трябва да плати непременно в определена валута.

Член 13:104: Изявление за прихващане

Прихващането се извършва чрез изявление[52] до другата страна.

Член 13:105: Множество вземания и задължения

(1) Ако страната, която прави изявлението за прихващане, има две или повече вземания срещу другата страна, изявлението има действие само ако определя, вземането, за което се отнася.

(2) Ако страната, която прави изявлението за прихващане, трябва да изпълни две или повече задължения към другата страна, се прилагат съответно правилата на член 7:109.

Член 13:106: Последици на прихващането

Прихващането погасява задълженията от момента на изявлението и до размера, в който те се покриват.

Член 13:107: Недопустимост на прихващането

Прихващане не може да се извърши

(a) ако е недопустимо по договор,

(b) срещу несеквестируемо вземане до степента, в която то е такова, както и

ГЛАВА 14: ДАВНОСТ

Раздел 1: Общи разпоредби

Член 14:101: Погасяване по давност на вземанията

Правото да се търси изпълнение на задължението (“вземане”) се погасява по давност при изтичането на срок в съответствие с Принципите.

Раздел 2: Давностни срокове и тяхното начало

Член 14:201: Обща давност

Общата давност е тригодишна.

Член 14:202: Давност за съдебно установено вземане

(1) Давността за съдебно установено вземане е десетгодишна.

(2) Същото важи и за вземане, установено с арбитражно решение или чрез друг акт, който подлежи на принудително изпълнение като съдебно решение.

Член 14:203: Начало на давността

(1) Общата давност почва да тече от момента, в който длъжникът е трябвало да изпълни, а при вземане за обезщетение – от извършването на действието, което поражда това вземане.

(2) Ако длъжникът има трайно задължение да върши или да се въздържа от нещо, общата давност почва да тече от всяко нарушение.

(3) Давността по член 14:202 почва да тече от момента, в който съдебното или арбитражно решение влезе в сила или от който другият акт може да се изпълни принудително, но не и преди длъжникът да е трябвало да изпълни.

Раздел 3: Продължаване на давността

Член 14:301: Спиране на давността при незнание

Давност не тече, докато кредиторът не знае и не може разумно да узнае

(a) кой е длъжникът или

(b) обстоятелствата, породили вземането, а при вземания за обезщетение – и вида на вредата.

Член 14:302: Спиране на давността при съдебни и други процеси

(1) Давност не тече от започването на съдебен процес относно вземането.

(2) Спирането трае до влизането на решението в сила или до приключването[53] на процеса на друго основание.

(3) Тези разпоредби се прилагат съответно и за арбитражни процеси, както и за всички други производства, целящи получаване на акт, който подлежи на принудително изпълнение като съдебно решение.

Член 14:303: Спиране на давността при препятствие извън контрола на кредитора

(1) Давност не тече, докато кредиторът не е в състояние да дири вземането си поради възпрепятстване, което е извън контрола му и за което не може разумно да се очаква, да бъде избягнато или преодоляно от него.

(2) Алинея (1) се прилага само ако възпрепятстването възникне или продължава през последните шест месеца от давностния срок.

Член 14:304: Отложено изтичане на давността при преговори

Ако страните преговарят за вземането или за обстоятелства, от които може да се породи вземане, давността не изтича преди изминаването на една година от последната комуникация[54] в рамките на преговорите.

Член 14:305: Отложено изтичане на давността при недееспособност

(1) Ако недееспособно лице няма настойник или попечител[55], давността за неговото вземане, както и за вземане срещу него не изтича преди изминаването на една година било от края на недееспособността, било от назначаването на настойник или попечител.

(2) Давността за вземания между недееспособни и техните настойници или попечители не изтича преди изминаването на една година било от края на недееспособността, било от назначаването на нов настойник или нов попечител.

Член 14:306: Отложено изтичане на давността при наследяване

Ако кредиторът или длъжникът умрат, давността за вземане от наследството на умрелия, както и за вземане срещу това наследство не изтича преди изминаването на една година, откакто вземането е могло да се предяви от или срещу наследник или от или срещу управител на наследството.

Член 14:307: Максимална продължителност на давността

Спирането на давността или отлагането на изтичането й по тези Принципи не могат да я продължават за повече от десет години, а в случаите на вземания от лично увреждане[56] – за повече от тридесет години. Това не се отнася до спирането по член 14:302.

Раздел 4: Прекъсване на давността

Член 14:401: Прекъсване чрез признание

(1) Ако длъжникът признае вземането спрямо кредитора чрез частично плащане, чрез плащане на лихви, даване на обезпечение или по друг начин, почва да тече нова давност.

(2) Новият срок е този на общата давност, независимо дали вземането първоначално се е погасявало с общата давност или с десетгодишната давност по член 14:202. В последния случай обаче този член не може да доведе до скъсяване на десетгодишния давностен срок.

Член 14:402: Прекъсване чрез опит за принудително изпълнение

Десетгодишната давност, уредена в член 14:202 почва да тече наново с всеки уместен опит за принудително изпълнение, предприет от кредитора.

Раздел 5: Последици на давността

Член 14:501: Обща последица

(1) След изтичането на давността длъжникът може да откаже да изпълни.

(2) Онова, което е престирано в изпълнение на задължението, не може да се търси обратно на основание изтеклата давност.

Член 14:502: Последици спрямо допълнителни вземания

Давността за плащане на лихви и за други вземания от допълнително естество изтича не по-късно от давността за главното вземане.

Член 14:503: Последици на прихващането

Прихващане може да се извърши и с вземане, давността за което е изтекла, освен ако длъжникът е предявил изтичането на давността преди това или се позове на него в течение на два месеца от изявлението за прихващане.

Раздел 6: Изменение чрез съглашение

Член 14:601: Съглашения относно давността

(1) Правилата за давността могат да бъдат изменяни чрез съглашение между страните, в частност чрез скъсяване или удължаване на давностните срокове.

(2) Давността обаче не може да се съкрати до по-малко от една година или да се продължи повече от тридесет години след началния й момент, посочен в член 14:203.

ГЛАВА 15: ПРОТИВОПРАВНОСТ

Член 15:101: Договори в противоречие с основни начала

Договорът е недействителен, доколкото противоречи на начала, които са признати като основни в правните системи на държавите-членки на Европейския съюз.

Член 15:102: Договори, накърняващи повелителни правила

(1) Ако договорът накърнява повелително правило на приложимото според член 1:103 на Принципите право, последиците за договора от това накърнение, доколкото такива има, са изрично предвидените от самото повелително правило.

(2) Ако повелителното правило не предвижда изрично последиците от накърнението за договора, той може да се обяви за напълно действителен, за частично действителен, за недействителен или да бъде изменен.

(3) Решението по алинея (2) трябва да бъде подходяща и съответна мярка срещу накърнението, като се съобразят всички съществени обстоятелства, включително:

(a) целта на накърненото правило,

(b) кръга на лицата, в чиято защита правилото е постановено,

(d) сериозността на накърнението,

(e) дали накърнението е било умишлено, както и

(f) доколко тясна е връзката между накърнението и договора.

Член 15:103: Частична недействителност

(1) Ако само част от договора е недействителна по членове 15:101 или 15:102, останалата му част е продължава да действа, освен ако при надлежно съобразяване на всички обстоятелства по случая съхраняването й би било неуместно.

(2) За случаите на частична недействителност се прилагат съответно членове 15:104 и 15:105.

Член 15:104: Връщане на даденото

(1) Ако договорът се обяви за недействителен по членове 15:101 или 15:102, всяка страна може да иска връщането на даденото от нея по договора, ако същевременно и доколкото е оправдано, върне насреща всичко, което е получила.

(2) При преценката, дали да се постанови връщане по алинея (1) и дали и доколко е подходящо същевременното насрещно връщане на полученото, се съобразяват обстоятелствата, посочени в член 15:102, алинея (3).

(3) Искането на страната за връщане може да бъде отхвърлено, ако тя е знаела или е трябвало да знае основанието за недействителността.

(4) Ако по някаква причина връщането не може да се извърши в натура, за полученото трябва да се плати съответна сума.

Член 15:105: Обезщетение

(1) Ако страната по договор, който е недействителен по членове 15:101 или 15:102, е знаела или е трябвало да знае основанието за недействителността, другата страна може да търси от нея обезщетение, с което да се постави в положение, възможно най-близко до онова, в което щеше да е, ако не беше сключила договора.

(2) При преценката, дали да се присъди обезщетение по алинея (1), се съобразяват обстоятелствата, посочени в член 15:102, алинея (3).

(3) Искането за обезщетение може да бъде отхвърлено, ако страната е знаела или е трябвало да знае основанието за недействителността.

ГЛАВА 16: УСЛОВИЯ

Член 16:101: Видове условия

Договорното задължение може да се постави в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие, така че задължението да породи действие само ако събитието се сбъдне (отлагателно условие) или да се прекрати при сбъдването на събитието (прекратително условие).

Член 16:102: Въздействане върху условието

(1) Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната попречи на сбъдването му противно на задълженията за добросъвестност и почтеност в оборота или за съдействие и ако сбъдването му би било в нейна вреда.

(2) Смята се, че условието не се е сбъднало, ако страната предизвика сбъдването му противно на задълженията за добросъвестност и почтеност в оборота или за съдействие и ако сбъдването му би било в нейна полза.

Член 16:103: Действие на условието

(1) Със сбъдването на отлагателното условие съответното задължение поражда действие, освен ако страните са уговорили друго.

(2) Със сбъдването на прекратителното условие съответното задължение се прекратява, освен ако страните са уговорили друго.

ГЛАВА 17: КАПИТАЛИЗАЦИЯ НА ЛИХВИ

Член 17:101: Прибавяне на лихвите към главницата

(1) Дължимите съгласно член 9:508, алинея (1) лихви се прибавят към неплатената главница на всеки дванадесет месеца.

(2) Алинея (1) на този член не се прилага, ако страните са уговорили лихви за забавено плащане.

* The Bulgarian translation of The Principles of European Contract Law is made with the kind permission of Prof. Ole Lando.
Преводът на Принципите на Европейското договорно право е извършен с любезното разрешение на проф. Оле Ландо.

** Благодаря на Александър Иванов, доц. д-р Траян Конов, Боряна Мусева и Димитър Стоименов, чиито бележки и предложения спомогнаха, преводът да стане по-добър.

[1] Българският правен израз “се прилагат съответно” включва в смисъла си добавката „със съответните изменения”, поради което тя е съзнателно изпусната.

[2] Предпочетен е преводът „смисълът налага” пред „контекстът изисква”.

[3] Буквалният превод на “excused” в случая би бил неверен – вж. чл. 8:108.

[4] Reasonableness (reasonable) не може да бъде преведено на български с една дума и тя да звучи елегантно навсякъде, където това понятие се среща. Поради това в зависимост от контекста са употребявани четири различни думи. В немския превод е възприет подобен подход – там reasonableness е преведено като Angemessenheit und Vernünftigkeit.

[5] Думата “notice” е превеждана по различен начин в зависимост от смисъла на изречението. Общият й превод е „известие”. Като „уведомление” съм я превеждал, когато е ставало дума не за изявяване на собствена воля, а за изпращане на информация например за собствени или чужди фактически действия. Преводът „изявление” е използван само в материята на прихващането (глава 13).

[6] Тук “intention” се превежда като “намерение” за разлика от чл. 1:305, където контекстът налага превода „умисъл”.

[7] “Terms” принципно е превеждано като „клаузи”, освен в случаите, когато става дума за изречения в едностранно изявление; тогава преводът е „условия”. В случая съм използвал трети термин – „уговорки” за да се избегне повторението на „клаузи”.

[8] С този специфичен израз Принципите искат да подчертаят отслабеното действие на тази клауза. В останалата си част те използват обичайния за презумпциите изказ – „до доказване на противното се предполага, че” – вж. напр. чл. 2:201, ал. (3), чл. 3:205, ал. (2).

[9] Изразът „в друг смисъл” липсва в английския текст, но е добавен за яснота.

[10] Не се поддадох на изкушението да „обърна” презумпцията чрез заместването на двойното отрицание с две положителни предпоставки – „...такова съглашение ... цели правно обвързване, само ако е писмено”. На пръв поглед няма проблем, до този извод да се стигне чрез argumentum a contrario. Всъщност обаче, ако презумпцията се обърне по посочения начин, тя би влязла в противоречие със следващата алинея 2 на текста: там се предвижда, че макар това съглашение да не е в писмена форма, то все пак може да произведе действие.

[11] Вж. бележката към чл. 2:105, ал. (4).

[12] Вж. бележката към чл. 2:105, ал. (1).

[13] Изразът „професионален предложител” е всичко друго, освен елегантен. Той обаче ми се стори най-малката злина в сравнение с вариантите „снабдител” (който има лош привкус от миналото) и „доставчик” (което обозначение може да се свърже с продажбата, но не и с услугата – макар законодателят напоследък да си е позволил такова свързване).

[14] Думата “revocation” се превежда като „отмяна” за разлика от “withdrawal”, която се превежда като „оттегляне” (в чл. 1:303, ал. 5). Отмяната следва момента на пораждане на действие на изявлението, докато оттеглянето го предшества. Срвн. в този смисъл чл. 13, ал. 2 и 4 ЗЗД и чл. 15 и 16 от Виенската конвенция на ООН относно международната продажба на стоки.

[15] Най-вероятно става дума за неточност – “performing an act” (извършване на действие) би трябвало да се чете като “act of performance” (действие по изпълнението) – вж. чл. 2:206, ал. (3), който препраща към настоящия чл. 2:205, ал. 3 и говори именно за „действие по изпълнението”.

[16] Съществува формална двусмисленост – не е ясно, дали предложителят смята приемането за закъсняло или за действително, Разумът диктува да приемем, че се има предвид „действително”. Въпреки това не съм си позволил да тълкувам и съм останал максимално близо до текста.

[17] Вж. бележката към чл. 2:105, ал. 1.

[18] “Writing” тук е преведено като „писмен акт”, а в чл. 2:207, ал. 2 – като „документ”. Разликата е продиктувана от това, че тук явно става дума за диспозитивен документ, а в чл. 2:207, ал. 2 документът може и да е свидетелстващ, поради което там е избран по-неутралният термин „документ”.

[19] Терминът “authority” според контекста се превежда различно – „власт”, „представителна власт”, „(даване на) упълномощаване/пълномощие”, „овластяване” и най-сетне – „орган”.

[20] Терминът “посредник” е явно неподходящ поради специфичното значение, което му дава Търговският закон. Думата „довереник” пък би била неоправдано стесняване на понятието, защото косвеното представителство, при което тази фигура се появява, може да се осъществява не само въз основа на договор за поръчка, а и на гестия.

[21] Смятам термина „трето лице” за по-подходящ от „трета страна”, тъй като последният израз може да наведе на мисълта за многостранен договор.

[22] “Principal” в зависимост от случая се превежда или като „представляван”/”упълномощител”, или като „заинтересуван”. Преводът „доверител” би бил подвеждащо стесняване на понятието – вж. бележката към чл. 3:101, ал. 1.

[23] Вж. бележката към чл. 3:102, ал. 2.

[24] В българския език е необичайно в заглавие да се използва съюзът “или”: поради това тук и на ред други места е използван „и”.

[25] За спецификите на унищожаемостта по Принципите вж. чл. 4:112 – 4:118.

[26] Думата „неверни” в случая не трябва да буди асоциация с измамливото действие, което е специално уредено в чл. 4:107. „Неверни” е използвано, за да се направи разграничение от „неточни” по смисъла на чл. 4:104.

[27] Срвн. с чл. 6:111, ал. (3) от една страна и с чл. 9:502 от друга.

[28] Отгр. от „същото положение като това на страните”, който израз е използван на други места с различен нюанс.

[29] Въздържам се да превеждам термина на български („в тежест на предложителя”), тъй като той има твърдо установено значение.

[30] В случая буквалният превод („търговска верига”) би бил напълно погрешен. Имат се предвид отношенията производител – търговец на едро – търговец на дребно – потребител.

[31] Най-точният смислово превод е именно „договор”, а не „обещание” или „стипулация”.

[32] В английския текст е използван съюзът “или”, но това води до безсмислица, тъй като тълкувателните правила по-долу предполагат не алтернативна, а кумулативна даденост на неопределеността и неустановимостта. Поради това съм си позволил да изменя смисъла на разпоредбата.

[33] Буквалният превод – “плащане на дължими пари” е тромав и затова съм си позволил да го заменя с равностойния „парично задължение”.

[34] Съюзът “и” е добавен, за да се избегне всякаква двусмисленост в българския текст: става дума не за ограничаване на правата на кредитора, а за дадена му допълнителна възможност. В английския текст тази особеност е предадена чрез глагола “may”.

[35] Преводът на “left in possession” с „е останала във владение” би бил неверен – явно може да става дума или за държане, или за владение, или за упражняване на правомощие на собствеността. Поради това е предпочетено неангажиращото „у която са останали”.

[36] Използвана е думата „засегнатата”, а не „увредената”, защото има случаи, в които неизпълнението няма да доведе до вреди; терминът „засегната” ми се вижда по-неутрален и затова – по верен.

[37] Колебаейки се между “съществено” и „значително”, избрах „значително”, тъй като при „съществено” има, макар и минимална, опасност от смесване с понятието „съществен елемент на договора”.

[38] В английския текст е “terminate automatically”. В превода съзнателно съм изпуснал „автоматично” или „по право”, защото това може да доведе до смесване с развалянето по право при последваща невъзможност – чл. 9:302, ал. 4 (чл. 89 ЗЗД). Наред с това автоматизмът тук е съмнителен, тъй като развалянето се дължи на изявлението на страната, макар и то да е отложено във времето.

[39] Именно “забавяне”, а не „забава”, защото забавата е виновна, а в случая няма вина.

[40] Близкият до ума термин „право на задържане” не е най-подходящият, тъй като в българската доктрина той има множество нееднозначни тълкувания.

[41] Използван е терминът „разваляне” вместо по-неутралния „прекратяване”, тъй като уреденият в чл. 9:301 и сл. институт е много близък до развалянето по чл. 87 и сл. ЗЗД. Въпреки това обаче между PECL и ЗЗД има разлики, които не могат да се подценяват.

[42] Между “(телесни) вещи”, „собственост”, „предмети” и имущество най-подходящ се оказа последният термин, защото като най-общ най-добре отразява идеята на чл. 9:306 и чл. 9:308.

[43] Съюзът „и” е добавен, за да не се остави погрешното впечатление, че вредите се свеждат само до изброяването в б. a) и b).

[44] Буквалният превод е “непарични вреди”, което в българския език е безсмислица. Много по-верен на оригинала е избраният термин.

[45] Тук и в чл. 14:502 „accessory” трябва да се преведе именно като „свързани с вземането”, докато в чл. 11:204, б. (с) – като „следващи вземането”.

[46] Вж. бележката към чл. 11:201, ал. (1), б. (b).

[47] Плащането (какъвто би бил буквалният превод) в много случаи е фактическо действие. Фактическите действия обаче не могат да се цедират, поради което е предпочетен терминът „вземания”.

[48] Бягството от буквалния превод тук ми се вижда особено оправдано.

[49] Тук и в следващата алинея досега употребявания израз „предишният кредитор” е заместен по изключение с „прехвърлителя на вземането”, защото иначе думата „кредитор” би се срещала в рамките на едно изречение 3 или 4 пъти, което не допринася за лесното му разбиране.

[50] Предпочетен е по-елегантният пред по-буквалния превод.

[51] Буквалният превод е „стойността му”, но той в случая би бил объркващ и неверен.

[52] Само в материята на прихващането “notice” е преведено така; иначе по принцип се превежда като „известие”.

[53] Съзнателно не е използван привичния за нас термин “прекратяване”, за да се обхванат и други възможности за приключване на процеса, познати на чужди процесуални правила.

[54] Буквалният превод е „съобщение”. Съобщението обаче в българския език е едностранно действие. Така би се стигнало до абсурда, при изпращане на каквото и да е известие да се препятства изтичането на давността. Поради това е предпочетен „по-двустрания” израз „комуникация”, макар и да е чуждица.

[55] Невярно с оглед на нашата правна система би било, “representative” да се преведе само като „представител”; целта на Принципите е била да обхванат случаите на недееспособност въобще, а не само на пълната недееспособност. Още повече, че на немалко правни системи не е познато разграничението между пълна недееспособност и ограничена дееспособност.

[56] Личното увреждане е пределно широк термин, който обхваща вреди, нанесени на телесната цялост, здравето, психиката, възможността за упражняване на определена дейност и т.н.