<<< Назад към КНИГИ

<<< Home

ЕД­НО­ОБ­РАЗ­НИ ПРА­ВИ­ЛА ЗА ГА­РАН­ЦИИ­ТЕ НА ПО­И­СК­ВА­НЕ
(UNIFORM RULES FOR DEMAND GUARANTEES)

(Пуб­ли­ка­ция № 458 на Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска ка­ма­ра)

 

 

А. Пре­де­ли на дей­ст­вие и при­ло­же­ние на пра­ви­лата

Член 1

Те­зи пра­ви­ла се при­ла­гат за вся­ка га­ран­ция на по­и­ск­ва­не, как­то и към ней­ни­те из­ме­не­ния, коя­то да­ден га­рант (как­то е опи­сан по-до­лу) е бил на­то­ва­рен да из­да­де и коя­то по­соч­ва, че е под­чи­не­на на Ед­но­об­раз­ни­те пра­ви­ла за га­ран­ции­те на по­и­ск­ва­не на Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска ка­ма­ра (пуб­ли­ка­ция № 458) и че те­зи пра­ви­ла са за­дъл­жи­тел­ни за всич­ки уча­ст­ву­ва­щи стра­ни, ос­вен ако в га­ран­ция­та или ней­но из­ме­не­ние из­рич­но е уго­во­ре­но друго.

 

В. Опре­де­ле­ния и об­щи раз­по­редби

Член 2

а) В те­зи пра­ви­ла га­ран­ция на по­и­ск­ва­не (по-на­та­тък на­ри­ча­на „га­ран­ция“) оз­на­ча­ва вся­ко, не­за­ви­си­мо как е на­зо­ва­но или обоз­на­че­но пис­ме­но га­ран­ци­он­но, бо­но­во или дру­го за­дъл­же­ние за пла­ща­не, пое­то от бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га ин­сти­ту­ция или ли­це (по-на­та­тък на­ри­ча­ни „га­рант“), за пла­ща­не на па­рич­на су­ма сре­щу пред­ста­вя­не в съ­о­т­вет­ст­вие с усло­вия­та на за­дъл­же­ние­то на пис­ме­на пре­тен­ция и на дру­ги до­ку­мен­ти, по­со­че­ни в га­ран­ция­та, ако та­ки­ва има (напр. сер­ти­фи­кат от ар­хи­тект или ин­же­нер, съ­деб­но или ар­бит­раж­но ре­ше­ние), при кое­то то­ва за­дъл­же­ние се по­е­ма спря­мо дру­га стра­на (по-на­та­тък на­ри­ча­на „бе­не­фи­циер“)

(i) по иска­не или по на­реж­да­не и на от­го­вор­ност на да­де­на стра­на (по-на­та­тък на­ри­ча­на „на­ре­ди­тел“) или

(ii) по иска­не или по на­реж­да­не и на от­го­вор­ност на бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га ин­сти­ту­ция или ли­це (по-на­та­тък на­ри­ча­ни „меж­ди­нен га­рант“), кои­то дей­ст­ву­ват по ука­за­ния на да­ден на­ре­дител.

b) Га­ран­ции­те по при­ро­да­та си са сдел­ки, от­дел­ни от до­го­во­ри­те или усло­вия­та на тър­га, на кои­то се ос­но­ва­ват; га­ран­ти­те по ни­ка­къв на­чин не се за­ся­гат от та­ки­ва до­го­во­ри или усло­вия на търг, до­ри и га­ран­ция­та да се по­зо­ва­ва на тях. За­дъл­же­ние­то на га­ран­та по да­де­на га­ран­ция е да пла­ти су­ма­та или су­ми­те, по­со­че­ни в нея, сре­щу пред­ста­вя­не на пис­ме­на пре­тен­ция и на дру­ги по­со­че­ни в га­ран­ция­та до­ку­мен­ти, кои­то външ­но из­глеж­дат съ­о­т­вет­ст­ву­ва­щи на усло­вия­та на га­ран­цията.

с) В те­зи пра­ви­ла на­срещ­на га­ран­ция оз­на­ча­ва вся­ко, не­за­ви­си­мо как е на­зо­ва­но или обоз­на­че­но пис­ме­но га­ран­ци­он­но, бо­но­во или дру­го за­дъл­же­ние за пла­ща­не, пое­то от меж­дин­ния га­рант за пла­ща­не на па­рич­на су­ма на га­ран­та сре­щу пред­ста­вя­не в съ­о­т­вет­ст­вие с усло­вия­та на то­ва за­дъл­же­ние на пис­ме­на пре­тен­ция и на дру­ги до­ку­мен­ти, по­со­че­ни в на­срещ­на­та га­ран­ция, кои­то външ­но из­глеж­дат съ­о­т­вет­ст­ву­ва­щи на усло­вия­та на на­срещ­на­та га­ран­ция. На­срещ­ни­те га­ран­ции по при­ро­да­та си са сдел­ки, от­дел­ни от га­ран­ции­те, как­то и от до­го­во­ри­те или усло­вия­та на тър­га, на кои­то се ос­но­ва­ват. Меж­дин­ни­те га­ран­ти по ни­ка­къв на­чин не се за­ся­гат от та­ки­ва га­ран­ции, до­го­во­ри или усло­вия на търг, до­ри и на­срещ­на­та га­ран­ция да се по­зо­ва­ва на тях.

d) По­ня­тия­та „пис­ме­на фор­ма“ и „пис­ме­но“ оз­на­ча­ват и ав­тен­тич­но те­ле­ко­му­ни­ка­ци­он­но съ­о­б­ще­ние или рав­ноз­нач­но пре­да­ва­не по­сред­ст­вом ко­ди­ран об­мен на дан­ни (EDI).

Член 3

Всич­ки ука­за­ния за из­да­ва­не на га­ран­ции и тех­ни из­ме­не­ния, как­то и са­ми­те га­ран­ции и из­ме­не­ния­та към тях тряб­ва да бъ­дат яс­ни и точ­ни и да из­бяг­ват пре­ко­мер­ни под­роб­но­сти. Съ­об­раз­но с то­ва, всич­ки га­ран­ции тряб­ва да съ­дър­жат след­ни­те данни:

а) на­ре­ди­теля;

b) бе­не­фи­ци­ера;

c) га­ранта;

d) сдел­ка­та, на коя­то се ос­но­ва­ва из­да­ва­не­то на га­ран­цията;

e) мак­си­мал­на су­ма и ва­лу­та, в коя­то е пла­тима;

f) прек­ра­ти­те­лен срок и/или усло­вие на га­ран­цията;

g) усло­вия­та за пре­дя­вя­ва­не на пре­тен­цията;

h) евен­ту­ал­ни раз­по­ред­би за ре­ду­ци­ра­не на га­ран­ци­он­на­та сума.

Член 4

Пра­во­то на бе­не­фи­ци­е­ра да пре­тен­ди­ра га­ран­ция­та е не­прех­вър­ли­мо, ос­вен ако в га­ран­ция­та или ней­ни­те из­ме­не­ния из­рич­но е уста­но­ве­но друго.

То­зи член оба­че не за­ся­га пра­во­то на бе­не­фи­ци­е­ра да прех­вър­ля пра­во­то си на взе­ма­не, кое­то той има или ще при­до­бие по га­ран­цията.

Член 5

Всич­ки га­ран­ции и на­срещ­ни га­ран­ции са не­от­ме­ни­ми, ос­вен ако не е по­со­че­но друго.

Член 6

Га­ран­ция­та има дей­ст­вие от мо­мен­та на из­да­ва­не­то си, до­кол­ко­то усло­вия­та ъ из­рич­но не уста­но­вя­ват, че дей­ст­вие­то ъ на­стъп­ва от по-къс­на да­та или в за­ви­си­мост от сбъд­ва­не­то на усло­вия, кои­то са по­со­че­ни в га­ран­ция­та и са уста­но­ви­ми от га­ран­та на ос­но­ва­та на по­со­че­ни там до­ку­менти.

Член 7

а) Ако на га­ран­та са да­де­ни ука­за­ния за из­да­ва­не на га­ран­ция, но при тях­но­то из­пъл­не­ние той не би мо­гъл сам да спа­зи усло­вия­та на га­ран­ция­та по­ра­ди за­ко­но­ви или дру­ги раз­по­ред­би в стра­на­та на из­да­ва­не­то, га­ран­тът не е длъ­жен да из­пъл­ни ука­за­ния­та. При то­ва той тряб­ва не­за­бав­но да из­ве­сти стра­на­та, да­ла му те­зи ука­за­ния, чрез да­ле­ко­съоб­щи­тел­но сред­ст­во или, ако то­ва не е въз­мож­но, по друг бърз на­чин от­нос­но при­чи­ни­те за не­и­з­пъл­ни­мост­та, как­то и да по­и­ска от нея под­хо­дя­щи ука­зания.

b) То­зи член не за­дъл­жа­ва га­ран­та да из­да­де га­ран­ция, ако не е съг­ла­сен с това.

Член 8

Га­ран­ция­та мо­же да съ­дър­жа из­рич­на кла­у­за за ре­ду­ци­ра­не­то си с опре­де­ле­на или опре­де­ля­е­ма су­ма/су­ми на опре­де­ле­на да­та или сре­щу пред­ста­вя­не на га­ран­та на пред­ви­де­ни в га­ран­ция­та за тая цел до­ку­менти.

 

С. От­го­вор­ност и за­дъл­жения

Член 9

Всич­ки до­ку­мен­ти, изи­ск­ва­ни от га­ран­ция­та и пред­ста­ве­ни по нея, вклю­чи­тел­но и пре­тен­ция­та, тряб­ва да бъ­дат про­ве­ре­ни от га­ран­та с над­леж­на­та гри­жа, за да се уста­но­ви да­ли те външ­но от­го­ва­рят на усло­вия­та на га­ран­ция­та. Ко­га­то те не от­го­ва­рят на тия усло­вия или са яв­но про­ти­во­ре­чи­ви по­меж­ду си, те след­ва да бъ­дат от­хвър­лени.

Член 10

а) Га­ран­тът има на раз­по­ло­же­ние ра­зу­мен срок, в кой­то да про­ве­ри пре­тен­ция­та по да­де­на га­ран­ция и да ре­ши да­ли да я при­е­ме или да я от­хвърли.

b) Ако га­ран­тът ре­ши да от­хвър­ли пре­тен­ция­та, той тряб­ва да съоб­щи то­ва не­за­бав­но на бе­не­фи­ци­е­ра чрез да­ле­ко­съ­о­б­щи­тел­но сред­ст­во или, ако то­ва не е въз­мож­но, по друг бърз на­чин. Всич­ки пред­ста­ве­ни по га­ран­ция­та до­ку­мен­ти тряб­ва да се дър­жат на раз­по­ло­же­ние на бе­не­фи­ци­ера.

Член 11

Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти не по­е­мат за­дъл­же­ния и не от­го­ва­рят за фор­ма­та, пъл­но­та­та, точ­ност­та, истин­ност­та, под­прав­ка­та или дей­ст­ви­тел­ност­та на как­ви да са до­ку­мен­ти, кои­то са им пред­ста­ве­ни, ни­то за об­щи­те или спе­ци­ал­ни изяв­ле­ния, съ­дър­жа­щи се в тях, ни­то за доб­ро­съ­ве­ст­ност­та или дей­ст­вия­та и/или без­дей­ст­вия­та на кои да са лица.

Член 12

Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти не по­е­мат за­дъл­же­ния и не от­го­ва­рят за по­сле­ди­ци­те на за­ба­вя­ния и/или из­губ­ва­ния при пре­да­ва­не­то на как­ви­то й да е съ­о­б­ще­ния, пис­ма, пре­тен­ции или до­ку­мен­ти, ни­то за за­ба­вя­ния или изо­па­ча­ва­ния или дру­ги греш­ки, про­и­з­ти­ча­щи от пре­на­ся­не­то чрез да­ле­ко­съ­о­б­щи­тел­но сред­ст­во. Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти не по­е­мат от­го­вор­ност за греш­ки при пре­во­да или тъл­ку­ва­не­то на тех­ни­че­ски тер­ми­ни и си за­паз­ват пра­во­то да пре­пре­да­ват тек­сто­ве­те на га­ран­ции­те или ча­сти от тях в не­пре­ве­ден вид.

Член 13

Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти не по­е­мат за­дъл­же­ния и не от­го­ва­рят за по­сле­ди­ци­те на пре­къс­ва­не­то на дей­ност­та си по­ра­ди не­пре­о­до­ли­ма си­ла, бун­то­ве, въста­ния, вой­на или дру­ги при­чи­ни, ле­жа­щи из­вън тех­ния кон­т­рол, как­то и по­ра­ди стач­ки, ло­кау­ти и дру­ги син­ди­кал­ни дей­ст­вия от вся­ка­къв ха­рактер.

Член 14

а) Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти, кои­то при из­пъл­не­ние­то на ука­за­ния­та на на­ре­ди­те­ля пол­зу­ват услу­ги­те на тре­то ли­це, пра­вят то­ва за смет­ка и на риск на на­ре­ди­теля.

b) Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти не се за­дъл­жа­ват, ни­то от­го­ва­рят, ако пре­да­де­ни­те от тях ука­за­ния не бъ­дат из­пъл­не­ни, до­ри и в слу­чаи­те, ко­га­то те са­ми са из­бра­ли тре­то­то лице.

c) На­ре­ди­те­лят е длъ­жен да обез­ще­ти га­ран­та и меж­дин­ния га­рант, ако та­къв има, за всич­ки за­дъл­же­ния и от­го­вор­но­сти, про­и­з­ти­ча­щи от чуж­де­ст­ран­ни за­ко­ни и обичаи.

Член 15

Га­ран­ти­те и меж­дин­ни­те га­ран­ти са ос­во­бо­де­ни от от­го­вор­но­сти­те и за­дъл­же­ния­та съ­об­раз­но пред­ход­ни­те чле­но­ве 11, 12 и 14 са­мо до­кол­ко­то те са дей­ст­ву­ва­ли доб­ро­съ­ве­ст­но и при по­ла­га­не на дъл­жи­ма­та грижа.

Член 16

Га­ран­тът от­го­ва­ря спря­мо на­ре­ди­те­ля са­мо съ­об­раз­но усло­вия­та на га­ран­ция­та, на ней­но из­ме­не­ние/из­ме­не­ния и спо­ред те­зи Пра­ви­ла, и то са­мо до раз­ме­ра на су­ма, не­над­хвър­ля­ща су­ма­та, опре­де­ле­на в га­ран­ция­та и ней­но из­ме­не­ние/из­ме­нения.

 

D. Пре­тенции

Член 17

Без да се за­ся­гат раз­по­ред­би­те на член 10, в слу­чай на пре­дя­ве­на пре­тен­ция по га­ран­ция­та га­ран­тът тряб­ва не­за­бав­но да уве­до­ми за то­ва на­ре­ди­те­ля или меж­дин­ния га­рант, ако та­къв има, кой­то от своя стра­на тряб­ва съ­о­т­вет­но да ин­фор­ми­ра на­ре­ди­теля.

Член 18

Дъл­жи­ма­та по да­де­на га­ран­ция су­ма се ре­ду­ци­ра със су­ма­та на вся­ко пла­ща­не, из­вър­ше­но от га­ран­та въз ос­но­ва на съ­о­т­вет­на­та пре­тен­ция. Ко­га­то мак­си­мал­на­та су­ма по да­де­на га­ран­ция се из­чер­пи по­ра­ди пла­ща­не и/или ре­дук­ция, га­ран­ция­та се прек­ра­тя­ва не­за­ви­си­мо от връ­ща­не­то на га­ран­ци­он­ния до­ку­мент и из­ме­не­ние­то/из­ме­не­ния­та му.

Член 19

Пре­тен­ция­та тряб­ва да се пре­дя­ви съ­об­раз­но усло­вия­та на га­ран­ция­та и пре­ди ней­но­то прек­ра­тя­ва­не, т. е. на са­ма­та да­та на прек­ра­тя­ва­не­то или пре­ди нея и пре­ди сбъд­ва­не­то на прек­ра­ти­тел­но­то усло­вие по член 22. В ча­ст­ност всич­ки пред­пи­са­ни в га­ран­ция­та до­ку­мен­ти и изяв­ле­ния­та по член 20 тряб­ва да се пред­ста­вят на га­ран­та пре­ди прек­ра­тя­ва­не­то на га­ран­ция­та в мя­сто­то на из­да­ва­не­то ъ. В про­ти­вен слу­чай га­ран­тът тряб­ва да от­хвър­ли пре­тен­цията.

Член 20

а) Вся­ка пре­тен­ция за пла­ща­не по га­ран­ция­та тряб­ва да бъ­де в пис­ме­на фор­ма и да бъ­де прид­ру­же­на (на­ред с всич­ки дру­ги до­ку­мен­ти, пред­ви­де­ни в га­ран­ция­та) от пис­ме­но изяв­ле­ние (обек­ти­ви­ра­но би­ло в са­ма­та пре­тен­ция, или в един или по­ве­че от­дел­ни, съпро­вож­да­щи пре­тен­ция­та и упо­ме­на­ти в нея до­ку­мен­ти), кое­то по­соч­ва, че

(i) на­ре­ди­те­лят е на­ру­шил за­дъл­же­ние­то/за­дъл­же­ния­та си по до­го­во­ра/до­го­во­ри­те, на кой­то/кои­то се ос­но­ва­ва га­ран­ция­та или, в слу­чая на тръж­на га­ран­ция, е на­ру­шил за­дъл­же­ния­та си по уча­стие­то си в тър­га, как­то и

(ii) кои усло­вия на­ре­ди­те­лят е на­рушил.

b) Вся­ка пре­тен­ция по на­срещ­на га­ран­ция тряб­ва да е прид­ру­же­на от пис­ме­но изяв­ле­ние, че га­ран­тът е по­лу­чил пре­тен­ция за пла­ща­не по га­ран­ция­та в съ­о­т­вет­ст­вие с ней­ни­те усло­вия и то­зи член.

c) Али­нея (а) на то­зи член не се при­ла­га са­мо в слу­чай, че е из­рич­но из­клю­че­на от усло­вия­та на га­ран­ция­та. Али­нея (b) от то­зи член не се при­ла­га са­мо ако е из­рич­но из­клю­че­на от усло­вия­та на на­срещ­на­та га­ранция.

d) То­зи член не за­ся­га при­ло­жи­мост­та на член 2 (b) и (с), 9 и 11.

Член 21

Га­ран­тът тряб­ва не­за­бав­но да из­пра­ти иска­не­то за пла­ща­не, на­пра­ве­но от бе­не­фи­ци­е­ра, как­то и прид­ру­жа­ва­щи­те го до­ку­мен­ти на на­ре­ди­те­ля или на меж­дин­ния га­рант, ако та­къв има, кой­то от своя стра­на след­ва да ги пре­пра­ти на на­ре­ди­теля.

 

Е. Прек­ра­тя­ва­не на га­ран­ци­ята

Член 22

Из­ти­ча­не­то на опре­де­ле­ния в га­ран­ция­та срок за пред­ста­вя­не на пре­тен­ция­та ста­ва на опре­де­ле­н ка­лен­да­рен ден („да­та на прек­ра­тя­ва­не“) или чрез пред­ста­вя­не при га­ран­та на до­ку­мен­ти, уста­но­ве­ни за прек­ра­тя­ва­не на га­ран­ция­та („прек­ра­тя­ва­що съ­би­тие“). Ако в га­ран­ция­та са опре­де­ле­ни как­то да­та на прек­ра­тя­ва­не, та­ка и прек­ра­тя­ва­що съ­би­тие, га­ран­ция­та се прек­ра­тя­ва не­за­ви­си­мо от връ­ща­не­то на га­ран­ци­он­ния до­ку­мент и не­го­во­то из­ме­не­ние/из­ме­не­ния или на да­та­та на прек­ра­тя­ва­не, или при прек­ра­тя­ва­що­то съ­би­тие, в за­ви­си­мост от то­ва кое от тях на­стъ­пи по-рано.

Член 23

Не­за­ви­си­мо от вся­как­ви дру­ги съ­дър­жа­щи се в га­ран­ция­та ос­но­ва­ния за прек­ра­тя­ва­не, тя се прек­лу­ди­ра, ако са­ма­та тя бъ­де вър­на­та на га­ран­та или, не­за­ви­си­мо от връ­ща­не­то на га­ран­ция­та за­ед­но с всич­ки ней­ни из­ме­не­ния, на га­ран­та се пред­ста­ви пис­ме­но за­я­вле­ние на бе­не­фи­ци­е­ра за ос­во­бож­да­ва­не­то му от от­го­вор­ност по га­ран­цията.

Член 24

Ако га­ран­ция­та е прик­лю­че­на по­ра­ди пла­ща­не, прек­ра­тя­ва­не, опро­ща­ва­не или по друг на­чин, бе­не­фи­ци­е­рът не мо­же да чер­пи пра­ва по нея от за­дър­жа­не­то на га­ран­ци­он­ния до­ку­мент или из­ме­не­ния­та му.

Член 25

Ако на га­ран­та е из­ве­ст­но, че га­ран­ция­та е прик­лю­че­на по­ра­ди пла­ща­не, прек­ра­тя­ва­не, опро­ща­ва­не или по друг на­чин или че дъл­жи­ма­та по нея об­ща су­ма е ре­ду­ци­ра­на, той тряб­ва не­за­бав­но да уве­до­ми за то­ва на­ре­ди­те­ля или меж­дин­ния га­рант, ако та­къв има, кой­то от своя стра­на след­ва съ­о­т­вет­но да ин­фор­ми­ра на­ре­ди­теля.

Член 26

Ако бе­не­фи­ци­е­рът по­и­ска про­дъл­жа­ва­не на сро­ка на га­ран­ция­та ка­то ал­тер­на­ти­ва на пре­тен­ция­та си за пла­ща­не, коя­то е из­вър­ше­на в съ­о­т­вет­ст­вие с усло­вия­та на га­ран­ция­та и с те­зи Пра­ви­ла, га­ран­тът тряб­ва не­за­бав­но да уве­до­ми за то­ва стра­на­та, от коя­то е по­лу­чил въз­ла­га­не­то. След то­ва га­ран­тът тряб­ва да от­ло­жи пла­ща­не­то за ра­зу­мен срок, кой­то да­ва въз­мож­ност на на­ре­ди­те­ля и бе­не­фи­ци­е­ра да по­стиг­нат съг­ла­сие за да­ва­не на иска­но­то про­дъл­жа­ва­не и поз­во­ля­ва на на­ре­ди­те­ля да уре­ди из­да­ва­не­то на то­ва про­дъл­жение.

Ако в пред­ви­де­ния в пред­ход­на­та али­нея срок не се стиг­не до про­дъл­жа­ва­не, га­ран­тът тряб­ва да пла­ти съ­об­раз­но ре­дов­на­та пре­тен­ция на бе­не­фи­ци­е­ра, без да изи­ск­ва от не­го до­пъл­ни­тел­ни дей­ст­вия. Га­ран­тът не от­го­ва­ря (за лих­ви или по друг на­чин) за за­ба­вя­не­то да пла­ти на бе­не­фи­ци­е­ра, про­и­з­тек­ло от го­рес­по­ме­на­та­та про­це­дура.

До­ри в слу­чай че на­ре­ди­те­лят се съг­ла­си с про­дъл­жа­ва­не или да­де на­реж­да­не за не­го, про­дъл­жа­ва­не­то на­стъп­ва, са­мо ако га­ран­тът и меж­дин­ни­ят га­рант/га­ран­ти съ­що се съг­ла­сят с него.

 

F. При­ло­жи­мо пра­во и под­съд­ност

Член 27

Ако га­ран­ция­та или на­срещ­на­та га­ран­ция не уста­но­вя­ват дру­го, при­ла­га се пра­во­то по мя­сто­то на дей­ност на га­ран­та, съ­о­т­вет­но на меж­дин­ния га­рант. Ако га­ран­тът или меж­дин­ни­ят га­рант имат по­ве­че от ед­но мя­сто на дей­ност, при­ла­га се пра­во­то по ме­сто­на­хож­де­ние­то на по­де­ле­ние­то, из­да­ло га­ран­ция­та или на­срещ­на­та га­ранция.

Член 28

Ако га­ран­ция­та или на­срещ­на­та га­ран­ция не уста­но­вя­ват дру­го, всич­ки спо­ро­ве меж­ду га­ран­та и бе­не­фи­ци­е­ра, про­и­з­ти­ча­щи от га­ран­ция­та, или меж­ду га­ран­та и меж­дин­ния га­рант, про­и­з­ти­ча­щи от на­срещ­на­та га­ран­ция, се ре­ша­ват из­клю­чи­тел­но от ком­пе­тент­ния съд в дър­жа­ва­та, къ­де­то е се­да­ли­ще­то на га­ран­та, съ­о­т­вет­но на меж­дин­ния га­рант, или ако га­ран­тът или меж­дин­ни­ят га­рант имат по­ве­че от ед­но мя­сто на дей­ност — от ком­пе­тент­ния съд в дър­жа­ва­та, къ­де­то е би­ла из­да­де­на га­ран­ция­та или на­срещ­на­та га­ранция.

 

 

Превод: Кристиан Таков

 

<<< Назад към КНИГИ

<<< Home