<<< Назад към КНИГИ

<<< Home

 

Ед­но­об­раз­ни пра­ви­ла за до­го­вор­ни­те га­ран­ции
(Uniform Rules for Contract Guarantees)

 

 

(Пуб­ли­ка­ция № 325 на Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска ка­ма­ра)

Член 1

Пре­де­ли на дей­ст­вие

(1) Те­зи Пра­ви­ла се при­ла­гат за всич­ки, не­за­ви­си­мо как на­зо­ва­ни или опи­са­ни га­ран­ции, сти­пу­ла­ции, по­ръ­чи­тел­ст­ва или дру­ги по­доб­ни по­е­ма­ния на за­дъл­же­ния („га­ран­ция“), кои­то са из­да­де­ни въз ос­но­ва на Ед­но­об­раз­ни­те пра­ви­ла за тръж­ни га­ран­ции, га­ран­ции за из­пъл­не­ние и за­да­тъч­ни га­ран­ции (до­го­вор­ни га­ран­ции) на Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска ка­ма­ра (пуб­ли­ка­ция № 325) и са за­дъл­жи­тел­ни за всич­ки уча­ст­ву­ва­щи стра­ни, ос­вен ако в га­ран­ция­та или в ней­но до­пъл­не­ние из­рич­но е пред­ви­де­но друго.

(2) Ако ня­коя от раз­по­ред­би­те на те­зи Пра­ви­ла не съ­о­т­вет­ст­ву­ва на нор­ми­те на при­ло­жи­мо­то за га­ран­ция­та пра­во, кои­то стра­ни­те не са мог­ли да де­ро­ги­рат, ва­жат по­след­ни­те норми.

Член 2

Опре­де­ле­ния

В те­зи Пра­вила

а) „Тръж­на га­ран­ция“ оз­на­ча­ва за­дъл­же­ние­то, кое­то бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га ин­сти­ту­ция (га­рант) е по­е­ла по иска­не на офе­рен­та (на­ре­ди­тел) или по на­реж­да­не на на­то­ва­ре­на за то­ва от на­ре­ди­те­ля бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га стра­на (меж­ди­нен га­рант) спря­мо про­веж­да­щия тър­га (бе­не­фи­ци­ер), ка­то то­ва оз­на­ча­ва, че га­ран­тът се за­дъл­жа­ва да пла­ти на бе­не­фи­ци­е­ра до раз­ме­ра на опре­де­ле­на су­ма при не­и­з­пъл­не­ние на за­дъл­же­ния­та, про­и­з­ти­ча­щи за на­ре­ди­те­ля от връч­ва­не­то на офер­тата.

b) „Га­ран­ция за из­пъл­не­ние“ оз­на­ча­ва за­дъл­же­ние­то, кое­то бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га ин­сти­ту­ция (га­рант) е по­е­ла по иска­не на до­став­чик на сто­ки или услу­ги или дру­го пред­при­я­тие (на­ре­ди­тел) или по на­реж­да­не на на­то­ва­ре­на за то­ва от на­ре­ди­те­ля бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га стра­на (меж­ди­нен га­рант) спря­мо ку­пу­вач, рес­пек­тив­но въз­ло­жи­тел или ин­ве­сти­тор (бе­не­фи­ци­ер), ка­то то­ва оз­на­ча­ва, че при не­точ­но из­пъл­не­ние от стра­на на на­ре­ди­те­ля на не­го­ви за­дъл­же­ния, про­и­з­ти­ча­щи от склю­чен с бе­не­фи­ци­е­ра до­го­вор (гла­вен до­го­вор), га­ран­тът се за­дъл­жа­ва да пла­ти на бе­не­фи­ци­е­ра до раз­ме­ра на опре­де­ле­на су­ма или ако то­ва е уста­но­ве­но в га­ран­ци­он­ния до­ку­мент, по свой из­бор да сто­ри не­о­б­хо­ди­мо­то за из­пъл­не­ние на до­го­вора.

с) „За­да­тъч­на га­ран­ция“ оз­на­ча­ва за­дъл­же­ние­то, кое­то бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га ин­сти­ту­ция (га­рант) е по­е­ла по иска­не на до­став­чик на сто­ки или услу­ги или дру­го пред­при­я­тие (на­ре­ди­тел) или по на­реж­да­не на на­то­ва­ре­на за то­ва от на­ре­ди­те­ля бан­ка, за­ст­ра­хо­ва­тел­но дру­же­ст­во или дру­га стра­на (меж­ди­нен га­рант) спря­мо ку­пу­вач, рес­пек­тив­но въз­ло­жи­тел или ин­ве­сти­тор (бе­не­фи­ци­ер), ка­то то­ва оз­на­ча­ва, че при не­и­з­пъл­не­ние от стра­на на на­ре­ди­те­ля на на­срещ­ния ре­зул­тат от до­го­во­ра, склю­чен меж­ду не­го и бе­не­фи­ци­е­ра (гла­вен до­го­вор), кой­то ре­зул­тат е пред­ва­ри­тел­но пла­тен или за не­го е да­ден за­да­тък и те­зи пла­ща­ния не са би­ли прих­ва­на­ти по друг на­чин, га­ран­тът се за­дъл­жа­ва да пла­ти на бе­не­фи­ци­е­ра су­ма до опре­де­лен размер.

Член 3

За­дъл­же­ния на га­ран­та спря­мо бе­не­фи­ци­е­ра

(1) Га­ран­тът от­го­ва­ря спря­мо бе­не­фи­ци­е­ра са­мо до­кол­ко­то то­ва е уста­но­ве­но в усло­вия­та на га­ран­ция­та и от те­зи Пра­ви­ла и са­мо до раз­ме­ра на опре­де­ле­на­та в га­ран­ция­та сума.

(2) Опре­де­ле­на­та в га­ран­ция­та су­ма не се на­ма­ля­ва вслед­ст­вие на ча­стич­но из­пъл­не­ние на до­го­во­ра, ос­вен ако то­ва е уста­но­ве­но в га­ран­цията.

(3) Га­ран­тът мо­же да пре­дя­вя­ва са­мо въз­ра­же­ния, кои­то се ос­но­ва­ват на пред­ви­де­ни­те в га­ран­ция­та усло­вия или са до­пу­сти­ми съг­лас­но те­зи Пра­вила.

Член 4

Кра­ен срок за пре­тен­ди­ра­не на га­ран­ция­та

Ако га­ран­ция­та не съ­дър­жа де­ня, до кой­то га­ран­тът тряб­ва да е по­лу­чил пре­тен­ция­та, за та­ка­ва да­та („да­та на прек­ра­тя­ва­не“) се счита

а) при тръж­на га­ран­ция — из­ти­ча­не­то на 6 ме­се­ца, счи­та­но от да­та­та на из­да­ва­не­то на га­ран­цията;

b) при га­ран­ция за из­пъл­не­ние — из­ти­ча­не­то на 6 ме­се­ца след уста­но­ве­ния в до­го­во­ра ден за до­став­ка или за­вър­ш­ва­не на ра­бо­та­та, съ­о­т­вет­но след из­ти­ча­не на про­дъл­же­ние­то на тоя срок, или един ме­сец след из­ти­ча­не на уста­но­вен в до­го­во­ра га­ран­ци­о­нен срок, ако той из­рич­но е обез­пе­чен с га­ран­ция­та за из­пъл­нение;

с) при за­да­тъч­на га­ран­ция — из­ти­ча­не­то на 6 ме­се­ца след уста­но­ве­ния в до­го­во­ра ден за до­став­ка или за­вър­ш­ва­не на ра­бо­та­та, съ­о­т­вет­но след из­ти­ча­не на про­дъл­же­ние­то на тоя срок.

Ако да­та­та на прек­ра­тя­ва­не съв­пад­не с по­чи­вен или с при­рав­ним не­му ден, за та­ка­ва да­та се счи­та след­ва­щи­ят ра­бо­тен ден.

Член 5

Прек­ра­тя­ва­не на га­ран­ция­та

(1) Ако га­ран­тът не по­лу­чи пре­тен­ция на или пре­ди да­та­та на прек­ра­тя­ва­не­то, как­то и ако пре­тен­ция­та по га­ран­ция­та е из­пъл­не­на при пъл­но удов­лет­во­ря­ва­не на всич­ки пра­ва на бе­не­фи­ци­е­ра, га­ран­ция­та се прек­ра­тява.

(2) Без да се за­ся­гат раз­по­ред­би­те на член 4, тръж­на­та га­ран­ция се прек­ра­тява:

а) при при­е­ма­не на офер­та­та от бе­не­фи­ци­е­ра чрез въз­ла­га­не на по­ръч­ка­та на на­ре­ди­те­ля и, ако то­ва е пред­ви­де­но в пис­ме­ния гла­вен до­го­вор или ако та­къв лип­с­ва — в усло­вия­та на тър­га — при из­да­ва­не на га­ран­ция за из­пъл­не­ние от на­ре­ди­те­ля или, ако та­ка­ва га­ран­ция не е по­и­ска­на — при под­пис­ва­не на глав­ния до­го­вор от на­ре­ди­теля.

b) тръж­на­та га­ран­ция се прек­ра­тя­ва и ко­га­то по­ръч­ка­та, за коя­то е из­да­де­на, е въз­ло­же­на на друг офе­рент, не­за­ви­си­мо да­ли той из­пъл­ня­ва уста­но­ве­ни­те в али­нея 2 а) изи­ск­ва­ния или не.

с) тръж­на­та га­ран­ция ос­вен то­ва се прек­ра­тя­ва и в слу­чай че бе­не­фи­ци­е­рът из­рич­но за­я­ви, че въ­о­б­ще не въз­на­ме­ря­ва да въз­ла­га по­ръч­ката.

Член 6

Връ­ща­не на га­ран­ция­та

Ако га­ран­ция­та е прек­ра­ти­ла дей­ст­вие­то си съ­об­раз­но соб­ст­ве­ни­те си усло­вия или спо­ред те­зи Пра­ви­ла, за бе­не­фи­ци­е­ра не про­и­з­ти­чат ни­как­ви пра­ва от за­дър­жа­не­то на га­ран­ци­он­ни­те до­ку­мен­ти; той след­ва не­за­бав­но да вър­не га­ран­ци­он­ния до­ку­мент на га­ранта.

Член 7

Из­ме­не­ние на до­го­во­ри и на га­ран­ции

(1) Да­де­на тръж­на га­ран­ция ва­жи са­мо във връз­ка с пър­во­на­чал­на­та офер­та на на­ре­ди­те­ля, не и за ней­ни из­ме­не­ния. Тя ос­вен то­ва не ва­жи след опре­де­ле­на­та в га­ран­ция­та или от те­зи Пра­ви­ла да­та на прек­ра­тя­ва­не, ос­вен ако га­ран­тът пис­ме­но или чрез ка­бел, с те­лег­ра­ма или по те­лекс съ­о­б­щи на бе­не­фи­ци­е­ра, че га­ран­ция­та дей­ст­ву­ва все още или че да­та­та на прек­ра­тя­ва­не е из­ме­сте­на на­пред във вре­мето.

(2) Да­де­на га­ран­ция за из­пъл­не­ние или за­да­тъч­на га­ран­ция мо­же да уста­но­вя­ва, че ня­ма дей­ст­вие от­нос­но как­ви да са из­ме­не­ния на до­го­во­ра или че га­ран­тът тряб­ва да бъ­де уве­до­мен за из­ме­не­ние­то с ог­лед да да­де съг­ла­сие­то си. Ако та­ка­ва кла­у­за ня­ма, га­ран­ция­та е дей­ст­ви­тел­на с ог­лед за­дъл­же­ние­то на на­ре­ди­те­ля та­ко­ва, как­во­то то е уста­но­ве­но в глав­ния до­го­вор и в до­пъл­не­ния на га­ран­ция­та. Га­ран­ция­та оба­че е дей­ст­ви­тел­на са­мо за опре­де­ле­на­та су­ма или до опре­де­ле­на­та в нея или в те­зи Пра­ви­ла да­та на прек­ра­тя­ва­не, ос­вен ако га­ран­тът пис­ме­но или чрез ка­бел, с те­лег­ра­ма или по те­лекс съ­о­б­щи на бе­не­фи­ци­е­ра, че су­ма­та е уве­ли­че­на с опре­де­лен раз­мер или че да­та­та на прек­ра­тя­ва­не е из­ме­сте­на на­пред във вре­мето.

(3) Вся­ко до­пъл­не­ние, пред­прие­то от га­ран­та в усло­вия­та на га­ран­ция­та, има дей­ст­вие спря­мо бе­не­фи­ци­е­ра, са­мо ако по­след­ни­ят го одоб­ри, а спря­мо на­ре­ди­те­ля или меж­дин­ния га­рант, ако та­къв има — ако на­ре­ди­те­лят или меж­дин­ни­ят га­рант го одобрят.

Член 8

Пре­тен­ди­ра­не на га­ран­ция­та

(1) Пре­тен­ди­ра­не­то на га­ран­ция­та тряб­ва да ста­не пис­ме­но или чрез ка­бел, с те­лег­ра­ма или по те­лекс и след­ва да е по­стъ­пи­ло при га­ран­та не по-къс­но от уста­но­ве­на­та в га­ран­ция­та или от те­зи Пра­ви­ла да­та на прек­ра­тя­ване.

(2) При по­стъп­ва­не на пре­тен­ция­та га­ран­тът тряб­ва не­за­бав­но да уве­до­ми на­ре­ди­те­ля, съ­о­т­вет­но меж­дин­ния га­рант, за пре­тен­ди­ра­не­то и за всич­ки по­лу­че­ни до­ку­менти.

(3) Пре­тен­ция­та тряб­ва да се от­хвър­ли, ос­вен ако:

а) тя е пре­дя­ве­на и е по­стъ­пи­ла по на­чи­на, пред­пи­сан от али­нея 1 на то­зи член, и

b) из­бро­е­ни­те в га­ран­ция­та или в те­зи Пра­ви­ла до­ку­мен­ти са при­ло­же­ни към нея;

c) те­зи до­ку­мен­ти са пред­ста­ве­ни след при­сти­га­не­то на пре­тен­ция­та в сро­ка, уста­но­вен в га­ран­ция­та, или ако та­къв срок не е опре­де­лен, въз­мож­но най-бър­зо, или, в слу­чай че ста­ва ду­ма за до­ку­мен­та­ция на са­мия бе­не­фи­ци­ер, най-къс­но шест ме­се­ца след по­стъп­ва­не на пре­тен­цията.

Във все­ки слу­чай пре­тен­ция­та не се ува­жа­ва, ако га­ран­ция­та се е прек­ра­ти­ла съ­об­раз­но соб­ст­ве­ни­те си усло­вия или съг­лас­но те­зи Пра­вила.

Член 9

До­ку­мен­ти за обос­но­ва­ва­не на пре­тен­ция­та

Ако в га­ран­ция­та не са опре­де­ле­ни до­ку­мен­ти­те, кои­то тряб­ва да се пред­ста­вят за обос­но­ва­ва­не на пре­тен­ция­та, или ако га­ран­ция­та пред­виж­да са­мо изяв­ле­ние­то за пре­тен­ди­ра­не, бе­не­фи­ци­е­рът тряб­­ва да пред­стави:

а) при тръж­на га­ран­ция — за­я­вле­ние­то си, че офер­та­та на на­ре­ди­те­ля е прие­та, но в по­след­ст­вие той не е под­пи­сал до­го­во­ра или не е дал га­ран­ция за из­пъл­не­ние, ако та­ка­ва е би­ла обе­ща­на в офер­та­та, как­то и съг­ла­сие­то си, от­пра­ве­но до на­ре­ди­те­ля, спо­ред кое­то все­ки спор от­нос­но пре­тен­ция на на­ре­ди­те­ля към бе­не­фи­ци­е­ра за връ­ща­не на част или ця­ла­та су­ма, пла­те­на по га­ран­ция­та, ще бъ­де ре­ша­ван от опре­де­лен в тръж­ни­те до­ку­мен­ти съд или ар­бит­раж, или, в слу­чай че та­къв съд или ар­бит­раж не са опре­де­ле­ни там или не са уго­во­ре­ни по друг на­чин — по из­бор на на­ре­ди­те­ля — от ар­бит­раж при при­ло­же­ние на Съ­до­про­и­з­вод­ст­ве­ни­те пра­ви­ла на Ар­бит­раж­ния съд към Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска па­ла­та или на Ар­бит­раж­ния пра­вил­ник на UNCITRAL;

b) при га­ран­ция за из­пъл­не­ние или за­да­тъч­на га­ран­ция — съ­деб­но ре­ше­ние, уста­но­вя­ва­що пра­во­мер­ност­та на пре­тен­ция­та или та­ко­ва ар­бит­раж­но ре­ше­ние, или пис­ме­но­то съг­ла­сие на на­ре­ди­те­ля за пла­ща­не­то и за раз­ме­ра му.

Член 10

При­ло­жи­мо пра­во

Ако га­ран­ция­та не по­соч­ва при­ло­жи­мо­то спря­мо нея пра­во, при­ла­га се пра­во­то на стра­на­та по ме­сто­и­з­вър­ш­ва­не­то на дей­ност­та на га­ран­та. Ако га­ран­тът има по­ве­че от ед­но мя­сто на из­вър­ш­ва­не на дей­ност­та си, при­ла­га се пра­во­то по мя­сто­то на оно­ва не­го­во по­де­ле­ние, кое­то е из­да­ло га­ран­цията.

Член 11

Уреж­да­не на спо­ро­ве

(1) Всич­ки спо­ро­ве, по­ро­де­ни във връз­ка с га­ран­ция­та, мо­гат въз ос­но­ва на спо­ра­зу­ме­ние меж­ду га­ран­та и бе­не­фи­ци­е­ра да се от­не­сат към ар­бит­раж и да се ре­ша­ват или при при­ло­же­ние на Съ­до­про­и­з­вод­ст­ве­ни­те пра­ви­ла на Ар­бит­раж­ния съд към Меж­ду­на­род­на­та тър­гов­ска па­ла­та или на Ар­бит­раж­ния пра­вил­ник на UNCITRAL или на кои да са дру­ги про­це­дур­ни пра­ви­ла, за кои­то га­ран­тът и бе­не­фи­ци­е­рът се до­го­ворят.

(2) Ако от­не­се­ни­ят към ар­бит­раж спор меж­ду га­ран­та и бе­не­фи­ци­е­ра за­ся­га пра­ва и за­дъл­же­ния на на­ре­ди­те­ля или на меж­дин­ния га­рант, на­ре­ди­те­лят или меж­дин­ни­ят га­рант имат пра­во да встъ­пят в про­цеса.

(3) Ако га­ран­тът и бе­не­фи­ци­е­рът не са склю­чи­ли ар­бит­раж­но спо­ра­зу­ме­ние или не са опре­де­ли­ли ме­ст­на под­съд­ност, все­ки въз­ник­нал меж­ду тях спор са раз­ре­ша­ва из­клю­чи­тел­но от ком­пе­тент­ния съд на дър­жа­ва­та по ме­сто­и­з­вър­ш­ва­не­то на дей­ност­та на га­ран­та, или ако той има по­ве­че от ед­но мя­сто на из­вър­ш­ва­не на дей­ност, от ком­пе­тент­ния съд на дър­жа­ва­та по глав­но­то му се­да­ли­ще, или по из­бор на бе­не­фи­ци­е­ра — от ком­пе­тент­ния съд на дър­жа­ва­та по ме­сто­на­хож­де­ние­то на по­де­ле­ние­то, из­да­ло га­ран­цията.

 

Превод: Кристиан Таков

 

<<< Назад към КНИГИ

<<< Home