На 17.12.2004 крадец (К) откраднал от собственика (С) уникален златен медальон на стойност 3 500 лева. На 19.12.2004 К продал медальона в заложна къща (З), откъдето той бил купен два месеца по-късно за 3 700 лева от П, който бил приятел на С. При следващата среща между П и С, състояла се две седмици след покупката, П се похвалил на С с придобивката си. С веднага познал медальона си и поискал от П да му го върне „в името на приятелството им”.
Трябва ли П да върне медальона на С?
Как следва да се отговори на същия въпрос, ако медальонът не беше откраднат, а даден от С на К в заем за послужване, за да може К да се похвали няколко дни с него и после да го върне на С?
Какъв ще е отговорът на въпроса, ако медальонът не беше откраднат, а даден от С на К под наем за 2 месеца при наемна цена от 50 лева на месец?
Как ще се разрешат вече поставените въпроси, ако обект на правоотношенията беше не уникалният златен медальон, а лек автомобил, собственост на С?
Решение
1. За да се отговори на въпроса, дали П трябва да върне медальона на С, трябва да се проверят възможните правни основания, въз основа на които С би могъл да има претенция за предаване на медальона срещу П.
2. Такива основания биха могли да бъдат 1) ревандикационният иск по чл. 108 ЗС; 2) владелчески иск по чл. 76 ЗС; 3) договорна връзка между С и П, от която да произтича задължение на П да върне медальона на С; 4) неоснователно обогатяване в полза на П и във вреда на С. Деликтните и гестионни правоотношения в случая не следва да се проверяват, защото от тях могат да произтичат искания за обезщетения и парични уравнения, а не за предаване на вещ, каквато претенция е предявил С.
3. Предпоставките на ревандикационния иск (чл. 108 ЗС) са 1) ищецът да е собственик на вещта; 2) вещта да се държи/владее от ответника и 3) държането/владението да е без основание (т.е. да няма правоотношение с действие спрямо ищеца, по силата на което ответникът да има право да държи/владее вещта).
4. Според условието на казуса към момента на кражбата (17.12.2004) С е бил собственик на медаьона.
5. Кражбата на медальона от К не води до изгубване на това право на собственост, а само до отнемане на владението на С върху вещта. С продължава да е собственик, тъй като кражбата не представлява годно прехвърлително основание (a contrario от чл. 99, пр. 1 ЗС).
6. Продажбата на медальона от К на З от 19.12.2004 може да изпълнява предпоставките на добросъвестно придобиване в полза на З от несобственик (К) – чл. 78 ЗС. Ако такова добросъвестно придобиване в полза на З е настъпило, то би прекратило собствеността на С (чл. 99, пр. 1 ЗС). Поради това предпоставките на чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС трябва да се проверят в отношенията между К и З. Предпоставките на тази норма с оглед на анализирания случай са: 1) придобиване на владение 2) върху движима вещ 3) от несобственик 4) на правно основание, годно да прехвърли собственост, 5) което е възмездно, като при това 6) приобретателят е добросъвестен, т.е. не знае, че прехвърлителят не е собственик.
7. Тези предпоставки са изпълнени – 1) З е придобила владението върху 2) медальона (който е движима вещ); 3) придобиването е станало от несобственик (К); 4) придобиването е въз основа на договор за продажба (транслативно основание); 5) придобивното основание е възмездно (продажба); 6) няма данни, З да е знаела, че праводателят й К не е собственик и затова в нейна полза действа презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС, т.е. З е добросъвестна.
8. В случая обаче – поради извършената кражба – е налице допълнително изискване, за да може З да придобие собствеността, а именно – 7) изтичането на 3 години от кражбата (чл. 78, ал. 2, изр. 1 ЗС). До този момент З не може да придобие собствеността върху медальона.
9. Поради неизпълнението на особената допълнителна предпоставка, която трябва да бъде удовлетворена в случаите на открадната или изгубена вещ (чл. 78, ал. 2, изр. 1 ЗС) З не е придобила собственост върху медальона. В случая не е налице и особеното саниращо основание по чл. 78, ал. 2, изр. 2 – К (който е физическо лице) явно не е държавно или общинско предприятие.
10. В крайна сметка, и след момента на продажбата на медальона от К на З (19.12.2005), С продължава да е негов собственик, тъй като отново не е удовлетворена и хипотезата на чл. 99, пр. 1 ЗС (друг да придобие собствеността).
11. Последващата препродажба на медальона от З на П (станала на 19.02.2005) също трябва да се изследва с оглед възможността, чрез нея да се изпълнят предпоставките на добросъвестното придобиване от несобственик (чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС). Предпоставките на този първичен придобивен способ вече бяха изброени по-горе [№ 6].
12. В отношенията между З и П първите шест предпоставки на този първичен придобивен способ отново са изпълнени. Разликата тук е само в това, че прехвърлител този път е З, а приобретател – П. Тъй като към деня на продажбата З не е станала собственик на медальона [№ 9], П също придобива от несобственик.
13. Тъй като продадената вещ е открадната, важат аналогично съображенията, вече изтъкнати във връзка със седмата предпоставка – изтичането на три години от момента на кражбата [№ 8]. Към момента, в който П е купил медальона от З, все още не е изтекъл въпросният тригодишен срок. Поради това тази последна предпоставка за придобиването на собствеността продължава да не е изпълнена и към 19.02.2005.
14. П не може да се позове и на придобиване въз основа на особено качество на продавача (държавно или общинско предприятие) по чл. 78, ал. 2, изр. 2 ЗС, тъй като няма данни, З да е такова предприятие.
15. Изводът е, че П също не е придобил собственост върху медальона по силата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС, а поради това и правото на собственост на С върху медальона не се е погасило вследствие на продажбата му от З на П от 19.02.2005.
16. Въпросната последна предпоставка – изтичането на три години от кражбата – не е изпълнена и към последвалата среща между П и С от 04.03.2004. До този момент тригодишният срок по чл. 78, ал. 2 ЗС все още не е изтекъл (от момента на кражбата до срещата между П и С са изминали само около 2 ½ месеца). Трите години от деня на кражбата ще изтекат едва на 17.02.2007. До този момент правото на С върху медальона остава незасегнато.
17. В нито един от разглежданите по-горе моменти не е налице и отказ на С от собствеността на медальона (чл. 99, пр. 2 ЗС), който би могъл да прекрати собствеността му върху тази вещ.
18. Окончателният извод е, че – независимо от кражбата, независимо от последващата продажба на медальона от К на З и независимо от препродажбата му от З на П – С не е изгубил правото си на собственост върху медальона. По този начин първата предпоставка на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС е изпълнена.
19. От момента на покупката на медальона от З (19.02.2005) П владее медальона (чл. 69 ЗС). Той го владее и към момента на срещата му със С.
20. Поради това и втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС е осъществена.
21. Независимо от изпълнението на първите две предпоставки на чл. 108 ЗС, П би могъл да има основание, което да оправдава владението/държането му върху медальона и по силата на което той да може да отблъсне претенцията на С за предаването му. Такова основание би могло да е 1) вещно право на П върху медальона, 2) договорно отношение, което да обосновава владението/държането му, 3) право на задържане върху медальона или 4) съдебен или административен акт, които да превръщат упражняването на фактическа власт върху спорната вещ в правомерно.
22. Собственост на П върху медальона в случая би могла да възникне от а) транслативен договор, от b) придобивна давност или от c) добросъвестно придобиване от несобственик. Поради това всяко едно от тези основания следва да се провери. Същевременно трябва да се има предвид, че ако П е придобил собствеността върху медальона, това автоматично ще означава, че С я е изгубил (чл. 99, пр. 1 ЗС).
23. П е сключил транслативна сделка за медальона със З (продажбата от 19.02.2005). Продажбата по начало прехвърля собственост (чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1 ЗЗД). Необходимо условие за да премине собствеността обаче е, праводателят (в случая – З) да е бил собственик на вещта (nemo dat quod non habet). А, както се видя по-горе [№ 9] З не е била собственик на медальона към деня на продажбата му. Поради това покупката на медальона от 19.02.2005 не е годна да направи П собственик.
24. По казуса няма данни, П да е придобивал ограничено вещно право върху медальона, което да обосновава правото му да упражнява фактическа власт над него. Петгодишната придобивна давност за движими вещи (чл. 80, ал. 1 ЗС) не е изтекла (владението е продължило само около 2 ½ месеца). Както вече се изясни, П не е придобил и по силата на чл. 78, ал. , изр. 1 ЗС [№ 13-14].
25. Не са известни и факти, които да дават на П договорно основание да упражнява фактическа власт над медальона. Договорите за предоставяне на ползването на вещ (напр. заем, наем, влог) биха били противопоставими на собственика С само и единствено ако са сключени между него и съответния владелец/държател (в случая – П); това следва от принципа за относителното действие на договорите (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Не е известно също така, П да има заложно право върху медальона, което да може да противопостави на С (чл. 156 и 157 ЗЗД).
26. В своя защита П би могъл да противопостави на С възражение за неизпълнен договор (чл. 90, ал. 1 ЗЗД), но за целта е необходимо, П и С да се намират в единно правно отношение, което да поражда задължение на П да върне медальона на С и насрещно изискуемо и неизпълнено задължение на С към П. Данни за такова правоотношение между двамата няма. Поради това такава exceptio non adimpleti contractus в полза на П срещу С не съществува.
27. П би могъл да противопостави на С и право на задържане по чл. 91 ЗЗД (debitum cum re junctum). За целта обаче е нужно да е изпълнена поне някоя от алтернативните предпоставки на този текст (запазване, поддържане, поправяне, подобрение на вещ или вземане за вреди от нея). В случая такива разноски за П не е известно да са възниквали, а с оглед спецификите на вещта е и почти невероятно да има. Няма и данни за вреди, нанесени на П от медальона. Поради това П не може да се позове, че задържа медальона ob debito cum re juncto.
28. По казуса няма данни и за съдебен или административен акт, обосноваващ държането/владението на медальона от П (напр. постановление за възлагане в хода на изпълнителен процес).
29. В обобщение – П няма основание, което да оправдае държането/владението на медальона.
30. Поради изпълнението на трите изисквания на чл. 108 ЗС, С може да претендира от П да му върне фактическата власт върху медальона, а П е длъжен да стори това.
31. Позоваването на приятелството между тях в случая е ирелевантно, тъй като то не е необходима предпоставка за действието на чл. 108 ЗС.
32. Измежду двата владелчески иска – чл. 75 и чл. 76 ЗС – интерес представлява само actio spolii/redintegranda по чл. 76 ЗС. Искът по чл. 75 се отнася само до недвижими имоти или вещни права върху такива имоти, а отнетият при кражбата медальон е движима вещ.
33. Предпоставките на иска по чл. 76 ЗС са 1) отнемане чрез насилие или по скрит начин 2) на телесна вещ. И двете предпоставки са изпълнени. Въпреки това такъв иск на С срещу П не може да бъде уважен поради личния му характер. Искът по чл. 76 ЗС може да се предяви само „срещу лицето, което ... е отнело” вещта. А вещта не е отнета от П, а от К. При това П не е действал чрез посредственото извършителство на К, което единствено би обусловило негова отговорност по разглеждания иск.
34. Изводът, произтичащ от извършената проверка е, че С няма владелчески искове срещу П за отнетия му медальон (липса на пасивна легитимация).
35. Независимо от основателността на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, който С би могъл да предяви срещу П, не е изключено, С да може да претендира медальона и на друго (договорно) основание. Това налага изследването и на тези други възможни основания, тъй като те не се изключват автоматично от основателния иск за собственост, а съществуват алтернативно с него. Те биха могли да се използват от С или самостоятелно, или например за предявяването на евентуални искове наред с вече разгледания ревандикационен иск, било защото, че С се опасява от отхвърляне на този ревандикационен иск, било защото доказването на договорното основание може да се окаже по-лесно.
36. От данните по казуса обаче не следва наличието на каквато и да е договорна връзка между П и С, която да има за обект медальона. Такава договорна връзка, която да обосновава права на С (като евентуален бенефициер) не е известно да е налице и между П (като евентуален стипулант) и някое друго лице (като евентуален промитент).
37. Поради това С няма договорни претенции за предаването на медальона към П.
38. Наред с петиторния иск по чл. 108 ЗС, С би могъл да дири медальона и чрез някоя от кондикциите по чл. 55 и сл. ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване се състои от множество искове. В конкретния случай на разглеждане подлежат само претенциите по чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 57 и чл. 59 ЗЗД. Останалите претенции, включени в тази материя (неосъществено основание, отпаднало основание, изпълнение на чужд дълг поради грешка и връщане от недееспособен) са явно неприложими в случая.
39. Предпоставките на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са 1) получаване на „нещо” (в случая –вещ) и 2) липса на основание за получаването. И двете предпоставки в случая са изпълнени по отношение на П – той е получил (владението върху медальона) и – както вече се видя – няма годно основание, което да оправдае владението му върху този медальон [№ 21-29]. Това обаче все още не означава, че разглежданият иск е основателен.
40. Към тези две изпълнени предпоставки на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да се прибави и още едно изискване, макар то да не е изрично посочено в закона – 3) получаването да е станало пряко между страните по кондикционното правоотношение. Тази предпоставка произтича от систематичното тълкуване на чл. 55, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Втората алинея на чл. 57 ЗЗД урежда случаите, в които получилият вещта „я е отчуждил или изразходвал”, както и ситуациите, в които тя е погинала след получаването. Във всички тези ситуации получателят на вещта, който я е отчуждил или изразходвал, или у когото тя е погинала, продължава да бъде задължен към онзи, от когото вещта е получена (или комуто е отнета). Самото съществуване на това задължение по достатъчно ясен начин изключва възможността, искът да се предявява срещу неограничен кръг лица (напр. срещу лица, на които получателят впоследствие е прехвърлил вещта). Онзи, от когото вещта е отнета или който я е дал без основание, може да се защити срещу такива трети лица не с правното средство на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а например с ревандикационен иск (и то само при положение, че тези лица не са придобили собствеността на друго основание). Да се приеме обратното – че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД можел да се води не само срещу непосредствения получател, а и срещу всяко следващо лице, което е получило от него, означава да се взриви сигурността на гражданския оборот. Такова широко тълкуване на чл. 55, ал. 1 ЗЗД би го превърнало в спасително пристанище за всички онези, които по някаква причина не успеят или по някаква причина не искат да водят искове на други основания. Като се имат предвид и изключително опростените предпоставки на този иск в сравнение с други средства за правна защита, неудържимостта на критикуваното широко тълкуване става съвсем явна. Така че исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД могат да се уважат само срещу непосредствения получател. (Разбира се, „непосредствено получаване” ще е налице и в случай, че получаването е осъществено чрез трети лица, натоварени да го осъществят било от даващия, било от получаващия.) Този иск, подобно на вече разгледания иск по чл. 76 ЗС също има личен характер и не може да се предявява срещу частните правоприемници на неоснователно получилия.
41. Тъкмо изведената по този начин трета предпоставка на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – че пасивната легитимация по този иск се отнася само до непосредствения получател на вещта – в случая не е изпълнена по отношение на П. Този иск С би могъл да води само срещу крадеца К, но не и срещу З, а още по-малко – срещу П.
42. В обобщение – тъй като П не е пасивно легитимиран по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, С не може да претендира медальона си от П на това основание.
43. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по силата на изричното правило на втората алинея на същия текст е субсидиарен, т.е. може да бъде уважен само „когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити”. В случая обаче такъв иск има и това е ревандикационният иск, който С може да предяви срещу П [№ 30].
44. Поради това С няма иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу П.
45. При отговора на този въпрос отново може да се следва схемата на проверка, приложена при анализа на първото питане. Тук отново трябва да се провери основателността на 1) ревандикационния иск на С срещу П, на 2) владелческите искове на С срещу П, 3) наличието на договорна връзка между С и П, от която да произтича задължение на П да върне медальона на С, както и да се изследва възможността, 4) С да претендира медальона от С въз основа на кондикциите по чл. 55 и сл. ЗЗД.
46. Както вече се изясни [№ 3], предпоставките на този иск са 1) собственост на С върху медальона, 2) владение/държане на медальона от П и 3) липса на основание за владението/държането. Тези предпоставки трябва да се проверят наново с оглед променената фактическа ситуация.
47. До даването на медальона в заем за послужване С е бил негов собственик. Той продължава да е такъв и след като го е предал на К (тук – заемател за послужване), тъй като заемът за послужване за разлика от обикновения заем не прехвърля собственост. Целта на комодата (произтичаща от условието на казуса) в случая е ирелевантна.
48. В момента, в който К продава медальона на З обаче положението се променя. В този случай предпоставките на чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС са изпълнени в полза на З – вж. [№ 6 и 7]. Тъй като в тази разглеждана хипотеза медальонът нито е откраднат, нито е изгубен (чл. 78, ал. 2 ЗС), не са налице и допълнителни изисквания, за да може З да придобие собственост върху медальона [№ 8 и 9]. Предпоставките на чл. 78, ал. 2 ЗС не могат да се тълкуват по начин, че да обхванат всякакви неправомерни действия (вкл. и присвояването, извършено от К). Основната идея, от която чл. 78, ал. 2 ЗС изхожда е, да защити онзи собственик, комуто вещта е отнета против волята му (кражба, изгубване). Тази норма не пази собственика, който се е предоверил на лице, които впоследствие се е оказало недостойно за доверието му (какъвто е разглежданият тук случай). Поради тази причина чл. 78, ал. 2 ЗС може да бъде тълкуван разширително, като в него се обхване например и грабежът. Това разширително тълкуване обаче не може да се разпростре върху хипотезите, в които е имало съгласие на собственика, да предаде вещта – какъвто е разглежданият тук случай със заема за послужване.
49. Поради по-различната ситуация в така разглежданата хипотеза З е придобила собствеността върху медальона по силата на първичното придобивно основание по чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС на 19.12.2004 година.
50. От този момент насетне правото на собственост на С върху медальона се е изгубило, тъй като „друг го е придобил” – чл. 99, пр. 1 ЗС.
51. По тази причина се оказва, че още първата необходима предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 ЗС не е осъществена. Тъй като трите предпоставки на чл. 108 ЗС трябва да са кумулативно изпълнени, а вече се установи, че една от тях не е удовлетворена, разглеждането на останалите е излишно.
52. Ревандикационният иск на С срещу П би бил неоснователен. С не може да претендира от П медальона на това основание.
53. Въз основа на вече направения анализ [№ 32] се стигна до извода, че С би могъл да води само иска по чл. 76, но не и този по чл. 75 ЗС. Тези изводи важат и в разглежданата хипотеза.
54. Предпоставките на чл. 76 ЗС не бяха изпълнени в първия разглеждан случай, тъй като П не е пасивно легитимиран по този иск [№ 33]. Поради същите причини и в тази разглеждана хипотеза такава пасивна легитимация на П липсва.
55. Нещо повече – в случая не е изпълнена дори и другата предпоставка на чл. 76 ЗС – медальонът не е отнет нито насилствено, нито по скрит начин.
56. Така че и във втората хипотеза – даден в заем за послужване медальон – С отново няма владелчески искове срещу П.
57. Промяната във фактическата обстановка – вместо кражба от К е налице заем за послужване между К и С – с нищо не променя изводите, вече направени по повод на първата хипотеза [№ 35 – 37]. Тук отново няма никакви данни за договорна връзка между П и С. Такава връзка има само между С и К (комодат), но този договор има действие само между тях, а не и спрямо трети лица (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).
58. Изводът отново е, че С няма договорни претенции за предаването на медальона срещу П.
59. Такива искания С може да отправи само срещу заемателя К (чл. 248 и чл. 249 ЗЗД).
60. На проверка в случая отново подлежат исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 59 ЗЗД [№ 38].
61. Искът на С срещу П по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ще е неоснователен и във втората разглеждана хипотеза, тъй като няма да е изпълнена анализираната вече трета необходима предпоставка на този иск – даването и получаването да е станало пряко между страните (за обосновка на тази трета предпоставка вж. [№ 40]). В случая не е налице и друга предпоставка на този иск – П да е получил „без основание”. Основанието на П за получаването е договора за покупко-продажба между него и З. Този договор е направил П собственик на медальона по силата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, тъй като праводателят му З също е бил собственик – вж. [№ 49].
62. Изводът е, че С няма иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
63. В първата разгледана хипотеза (кражба на медальона) относно този иск се направи изводът, че поради субсидиарния си характер (чл. 59, ал. 2 ЗЗД) той не съществува в полза на С. Този иск в първата хипотеза се измества от ревандикационния иск, който С има срещу П [№ 30 и 43].
64. В сега анализирания случай обаче С няма ревандикационен иск срещу П [№ 51-52]. С няма срещу П и владелчески искове [№ 56], нито искове, основаващи се на договорни отношения помежду им [№ 58]. Току-що пък се обоснова, че С не може и да кондицира медальона от П и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД [№ 61-62]. Оказва се, че С няма срещу П никакви искове, с които може да се защити и по тази причина изглежда, че преградата на субсидиарността по чл. 59, ал. 2 ЗЗД е преодоляна. При иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД (генерална клауза на неоснователното обогатяване) няма и изискване, обогатяването да е станало чрез пряк преход между две имущества. Напротив, тази норма предполага опосредена връзка, нерядко и преминаване и трансформация на права през патримониума на трето лице. Това е и една от основните разлики между нея и правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД (вж. [№ 40]). Така че предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД като че ли са изпълнени в разглеждания случай, а пречката пред приложението му (субсидиарността) изглежда да е отпаднала.
65. Това всъщност не е така. Изискването, да „няма друг иск, с който да се защити” (субсидиарност) не може да бъде разбирано само като иск на обеднелия към конкретния ответник. В случая става дума за всякакви възможни искове на С, при това – не само срещу П, а и срещу всяко друго лице. Както вече се посочи, С има иска на комодатаря към комоданта (в случая – К) по чл. 248-249 ЗЗД. Този иск не е обусловен от това, дали медальонът все още се намира у К или не. Ако – както е в случая – К вече не държи медальона – С ще е защитен от правилото на чл. 414, ал. 2 ГПК. Наред с това, С би могъл вместо да претендира вещта, да дири обезщетение вместо реално изпълнение – чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Тези два иска представляват достатъчна негова защита. За субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е безразлично, дали въз основа на така уважените искове ще се стигне до реално удовлетворение на кредитора С. Достатъчно е наличието на правно средство. Платежоспособността на длъжника, трудностите при издирването му или други фактически препятствия не са годни да преодолеят изискването за липса на „друг иск, с който” кредиторът „може да се защити”.
66. Поради неизпълненото изискване за субсидиарно приложение на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (ал. 2 на същия текст) С не разполага и с този иск срещу П.
67. При наема, както и при заема за послужване, С е лишен от медальона си нито чрез кражба, нито в резултат на изгубване, а вследствие на предоверяване от негова страна към К, който пък е злоупотребил с оказаното му доверие.
68. Посоченият в условието на казуса размер на наемната цена няма значение за правните изводи. Решаващ в случая не е възмездният или безвъзмезден характер на договора, по силата на който медальонът е бил предоставен от С на К. Важна е доброволността на предоставянето [№ 48].
69. Поради това изводите, вече направени във връзка с втория въпрос [№ 46-66] важат изцяло и тук. Затова и отговорите на това трето питане са същите като отговорите на предишния (втори) въпрос.
70. При поставените така три допълнителни въпроса фактическата ситуация е същата. Разликата е само в правния обект – вместо медальон тук е откраднат/присвоен автомобил. В тези случаи отново става дума за движима вещ (медальон/автомобил). Автомобилите обаче съгласно чл. 144 ЗДвП се прехвърлят с договор с нотариална заверка на подписа (за разлика от медальона, за който няма формални изисквания). Тази разлика във формата повлича по-други от досега установените правни последици.
71. Причината за разликата е основно в чл. 78, ал. 1, изр. 2 ЗС. Нормата на този текст изначално изключва добросъвестното придобиване от несобственик.
72. Оттук настъпват и някои промени на част от досега направените за медальона изводи.
73. В случая на въпроса за ревандикационния иск на С срещу П (чл. 108 ЗС) следва да се отговори при привличане на следните събражения:
74. Автомобилите поначало са родово определени вещи, а искът по чл. 108 ЗС може да се води само за индивидуално определени вещи. В случая обаче автомобилът е достатъчно индивидуализиран чрез това, че е собственост на С, така че и това съмнение пред основателността на иска е отстранено.
75. Нито кражбата на автомобила от К, нито последващата му продажба от К на З, нито пък препродажбата му от З на П не са основания, годни да прехвърлят собствеността върху него. Причините за това в случая обаче са две. Наред с кражбата, която осуетява добросъвестното придобиване от несобственик (чл. 78, ал. 2 ЗС, вж. и [№ 8 и 9]) тук е налице и второ препятствие – правилото на чл. 78, ал. 1, изр. 2 ЗС, което въобще изключва приложимостта на това първично придобивно основание. Поради това С – както и в първата разлеждана хипотеза [№ 4-18] не е загубил собствеността си върху автомобила.
76. Автомобилът се владее от П (аналогично - [№ 19-20]).
77. П и в този случай няма основание да държи/владее автомобила, което да може да противопостави ефективно на С (аналогично - [№ 21-29]).
78. Поради това ревандикационният иск на С срещу П за откраднатия автомобил е основателен. П трябва да върне автомобила на С.
79. Поради вече изтъкнатите във връзка с първата разгледана хипотеза причини - [№ 32-34] С няма владелчески искове срещу П.
80. И в случая на откраднат автомобил липсва договорна връзка между С и П (срвн. [№ 35-37]). Поради това С няма основаваща се на договор претенция срещу П за връщането на автомобила.
81. Този въпрос също беше разгледан подробно при анализа на първата хипотеза [№ 38-44]. Фактът, че в случая става дума за автомобил, а не за медальон, с нищо не променя направените вече изводи.
82. С няма иск от неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу П.
83. С няма и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу П най-малко поради това, че разполага с ревандикационен иск срещу П [№ 78].
84. Тъй като при автомобила (вещ, за чието прехвърляне е нужна нотариална заверка на подписите) правилото на чл. 78, ал. 1, изр. 1 ЗС въобще не може да се приложи (поради изричната разпоредба на второто изречение на същия текст), положението е същото като при кражбата на автомобила [№ 73-78].
85. Искът по чл. 108 ЗС на С срещу П ще е основателен. П и в този случай трябва да върне автомобила на С.
86. Поради вече изтъкнатите съображения и поради липсата на правнорелевантни специфики, които да налагат друг извод, С и в този случай няма владелчески искове срещу П (срвн. [№ 32-32, № 53-56 и № 79]).
87. Тук отново няма договорна връзка между С и П [№ 35-37] и поради това в полза на С няма договорно основание, по силата на което той да иска автомобила от П.
88. И в тази ситуация отново важат съображенията, вече изтъкнати в [№ 39-44] (валидни и в останалите случаи – вж. [№ 61-62]. Поради липсата на обстоятелство, което да променя или да допълва изложената дотук аргументация, изводът отново е същият – П няма иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу П.
89. За иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД важат доводите, изтъкнати в [№ 43-44]. В случая С има ревандикационен иск срещу П [№ 85], а по силата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД това изключва основателността на общия състав на неоснователното обогатяване.
90. Даването на автомобила от С под наем на К с нищо не променя изводите, вече направени във връзка с 2-рия подвъпрос [№ 84-89].
91. Отговорът и на четирите питания в тази връзка (ревандикация, владелчески искове, договорна претенция и неоснователно обогатяване) ще съвпада напълно с отговорите, дадени по-горе, на 2-рия подвъпрос. Вж. и аналогичната аргументация в [№ 67-69].